Поколения деца израснаха с мечтата да покорят Космоса. Малко по малко романтика обаче отстъпи място на чисто практическото приложение на изследването на собствената ни и далечни планети. България, която е шестата космическа държава в света, продължава активно да присъства с научна апаратура в редица проекти.
– Проф. Желев, през тази година Институтът за космически изследвания и технологии ще чества 55 годишнина. Защо в публичното пространство рядко се говори за успехите на България в Космоса?
– Успехите ни не са малко – и преди са били значими, и сега има достатъчно успехи. Те са резултата на участието на колективи от института в най-различни проекти, свързани основно с Европейската космическа агенция (ЕКА), ЕС, с Института за космически изследвания към Руската академия на науките. Искам да спомена за „Люлин МО“ – дозиметърът, който обикаля в момента около Марс по руско-европейския проект „ЕкзоМарс“. Той мери количеството радиация по трасето до Марс и около него. За съжаление, заради войната в Украйна пропадна една мисия – трябваше наш прибор да кацне на Марс и да дава данни от повърхността за количествата радиация – това са слънчевият вятър и космическите лъчения.
– Има ли шанс да бъде реализиран този проект?
– Предполагам, че има, но засега е стопиран, заради ситуацията.
– А какви други български уреди има в момента в космоса?
– В момента имаме различни дозиметри, които са на Международната космическа станция, проектът е свързан с количествата лъчения. Той е продължение на един стар проект – „Матрьошка“. В кукла се вкарват на мястото на различни органи сензори, които показват какви дози лъчения приемат космонавтите. Участваме и в балонни експерименти, които изследват йоносферата. Там е много ниско за спътници, а пък е много високо за самолети. Партнираме си основно с Европа през последните 5-6 години. Разбира се имаме и национални и академични проекти. От миналата година нашият институт участва и в програма „Сигурност и отбрана“. По нея имаме доста регистрирани полезни модели и изобретения.
– Как помагат вашите изобретения на бизнеса и на индустрията?
– Участваме в дистанционни изследвания на земята и планетите. От дълго време работим в областта на селското стопанство – интегрирани системи и дистанционни изследвания на земеделските култури, работим с фермери от страната. Имаме един голям проект с Европейската космическа агенция (ЕКА). Нашите експерименти бяха основно в полетата около град Кнежа. В момента участваме активно по националната научна програма „Интелигентно растениевъдство“. Във всеки етап се прави прогностика на добивите чрез дистанционните методи, но наблюдаваме и самото състояние и развитие на посевите. По-малките полета не винаги са подходящи за спътникови данни и използваме дронове. Дрон-данните имат и едно друго предимство – че когато е облачно, можеш да заснемаш, докато при спътниците облаците действат маскиращо и не може да се получи информация за дадени обекти. Разбира се, ползваме и много данни от спътниковите платформи на ЕКА. Различните спътници имат апаратура за различни специфични изследвания на обекти от земната повърхност, така че ги ползваме много. Имаме и проекти, които са свързани с действията и устойчивото управление на дейности при бедствия и аварии. Но наводнения в България са свързани с проливни дъждове, спътниковите данни не могат да се ползват, а само резултатите и щетите след няколко дни.
– Може ли чрез наблюдения от спътник да бъдат предвидени тези природни бедствия?
– Част от природните бедствия са с рязко развитие. Има опити да се прави превенция в тази област, например в сеизмичността. Следят се основно хоризонталните и вертикални премествания в участъците, където има разломи. Поддържа се една база данни и се следят малките движения в съответните участъци. За цунами и за високи вълни се правят модели. Дистанционните данни служат като варианти единствено за пожари и засушаване. При тях дистанционните продукти могат да се използват там, където има висока температура непосредствено над земната повърхност в интервал от 30-на метра. И когато ти видиш, че има висока температура от повърхността на земята, ти можеш да очакваш там да стане пожар и да реагираш. При засушаването е по същия начин – когато следим посевите в цялата страна, можем с поредица от заснемания през годините, да преценим тенденцията коя година е по-суха или по-влажна. В резултат на това може да се направят прогнози.
– България първа в света изобрети космическа оранжерия. Какви са резултатите от този експеримент?
– Да, ние сме първите, които правим космическа оранжерия, която беше на станцията „Мир“. За съжаление български космонавти не са работили с нея. Тя е малка, с площ 50/50 см и освен че се отглеждат зелени растения, които действат на космонавтите много успокояващо и психологически благоприятно, там е направен един голям експеримент – отгледана е пшеница от семе до семе. С това успяхме да докажем, че безтегловността не влияе на самовъзпроизводството на растенията и това е възможност при бъдещи пилотирани мисии да се отглежда храна.
– България беше призната за космическа държава, когато първата наша апаратура – „Прибор 1“ полетя в Космоса. Каква беше целта й?
– Това беше апаратура за изследване на йоносферата. Това се случва преди 50 години – през 1973 г. Тогава сме имали много силни наземни изследвания на йоносферата. С това през 1969 г. се заражда и нашият Институт за космически изследвания като група по физика на Космоса и през тази година ще имаме 55-годишен юбилей. Тогава започват да се правят тези експерименти, създава се „Прибор 1“ и се подготвя първият български космонавт Георги Иванов. Тази година честваме и 45 г. от полета му. Тогава са били качени три апарата, единият от които е „Спектър 15“ – това е камера за наблюдение на Земята в спектрални канали. Цялата апаратура е била предвидена за работата на първия български космонавт Георги Иванов, но за съжаление знаем, че се получи фал и не можаха да се скачат със станцията и космонавтите се приземиха аварийно. Затова пък с втория български космонавт – Александър Александров, имаме една много голяма научна програма – „Шипка“. Със заложени експерименти на борда, с български прибори. Тогава, във връзка с 1300-годишнината на България се правят 2 спътника изцяло с наша апаратура. Единият е „Метеор – природа“ за изследване физиката на Космоса.
– Като казахте метеор – непрекъснато ни плашат с летящи към земята метеорити, доколко опасно е това?
– Да, падат метеорити, все пак след Марс и Сатурн имаме цял поток, така че оттам се случва метеори да дойдат към Земята. Опасност, разбира се, съществува. Динозаврите са изчезнали от паднал метеорит, който е бил с размер около 5 км, след който настава ледников период. Толкова прах се вдига в атмосферата, че години наред няма слънце и измира растителността и голяма част от животинския свят. Все пак това е в ресора на астрономите и няма да навлизам в тази област.
– А България ще има ли още космонавти?
– Има такава възможност. Единият вариант е, когато влезем в ЕКА. Следващият етап е асоцииране, а след това – пълноправен неин член. Тогава ще има възможност българи да кандидатстват за работа там, като една от позициите е – космонавт. Говорим за космонавт, който да свърши определена научна работа, а не да отиде на екскурзия. Другата опция е следната – между България и НАСА е сключен договор за съвместна работа и там се открива възможност да се подготви такъв българин и да бъде изпратен на мисия в Космоса. И третият вариант е да се договорим с китайците за тяхната станция, която е в орбита. Японската космическа агенция също е вариант.
– А ще пътуваме ли като туристи в Космоса?
– Ами то почнахме да пътуваме. На човек винаги му е приятно да бъде някъде, където не е бил, а Космосът е едно интересно място. Досега космонавтите са много малко – около 600 човека от целия свят. Така че винаги ще има интерес, винаги ще има хора, които ще искат да посетят Космоса, а защо не и Луната. Сега американците започват мисията „Артемида“, която е продължение на мисията „Аполо“ за нови пилотирани полети и кацане на Луната и се надявам, че в рамките на 5 години ще кацне наново човек на Луната.
– А защо толкова години след кацането на човек на Луната никой повече не го направи?
– Защото икономически не е изгодно. Тогава беше Студената война и надпреварата кой ще е пръв. Руснаците бяха повели с първия изкуствен спътник, първия човек в Космоса и американците трябваше също да направят нещо първи. Всички помним прословутите думи на Кенеди: „Ние правим това не защото е лесно, а защото е трудно“. И американците извадиха от бюджета едни големи средства, които бяха точно за това. И в рамките на 8 години, те успяха да направят програмата и да кацнат на Луната. Именно защото имаше едно много силно целево финансиране. Когато падна Желязната завеса вече нямаше смисъл от такова съревнование. Все пак това е икономически сложно. Имайте предвид, че съвременната апаратура става все „по-умна“ и това помага. Какъв е смисълът да пратиш човек, когото да подлагаш на риск, когато една апаратура върши същата работа. Разходите са много по-малки, по-малко притеснително е и научната програма, която е необходима, апаратурата я извършва – да вземе проби, да анализира, да направи снимки и т.н. От тази гледна точка аз предполагам, че и затова беше намален интересът към Луната за известно време.
– Изкуственият интелект ще замени ли човека в Космоса?
– Той и сега го прави, на Марс е само апаратура. Да не говорим за изследване на другите планети от Слънчевата система. Ние пращаме апарати, които ни дават информация. Но в никакъв случай човекът няма да бъде заменен напълно.
– През 80-те години на миналия век много се говореше за „звездни войни“. Реално ли е земните сблъсъци да се пренесат в Космоса?
– Има доста военни спътници, но те са ориентирани към наблюдение на обекти от земната повърхност. Има споразумение „Космосът за мирни цели“ от преди доста години и мисля, че почти всички държави са го подписали.
– А доколко е опасен „космическият боклук“?
– Принципно е опасен и става все по-опасен, защото спътниците, които в момента започваме да използваме и които масово навлизат, това са наноспътниците. Те са на ниска орбита. Предимството им е, че те могат да стоят дълго време в орбита, защото са малки и гравитацията не е голяма, без да е необходима корекция. Основният боклук е от различните модули на изстрелване на ракетите при изгаряне. Както и някои спътници, които са изгубени, тоест връзката с тях е прекратена и не се знае къде се намират. Те могат да ударят Международната космическа станция или да нарушат действието на други спътници чрез физически контакт. Затова е хубаво „боклуците“ да се следят и има такива възможности и системи за локализиране, които се разработват.
– Преди години всяко момче мечтаеше да полети в Космоса. Сега младите имат ли интерес към тази тема?
– Интересът на младите хора към Космоса винаги е голям. Малки деца – 4-5-6 клас са много въодушевени и заинтересовани от космическите изследвания, има ли живот там и т.н. В това отношение в момента тръгва един проект. Мъчим се да вкараме данните от програмата на Европейската комисия „Коперник“ в училищата и да може децата от малки да знаят за изследванията на Земята от Космоса, да разпознават изображенията, да могат да работят по тях. Не става дума за високо научни проблеми, а просто за наблюдението на Земята. Ние имаме и 2 проекта към ЕКА, свързани с обучение на студенти и по-големи ученици по отношение на дистанционните изследвания.
Нашият гост
Проф. Георги Желев е директор на Института за космически изследвания и технологии към БАН. Завършил е Минно-геоложския институт „Свети Иван Рилски“. Минал е през цялата стълба на научното израстване – от асистент до професор. Член е на осмото общо събрание на БАН, както и на Комисията за международно и европейско сътрудничество. Участвал е в 70 проекта, има над 100 научни публикации. Награден е за заслуги и принос в космическите изследвания по повод на 40-годишнината на Института за космически изследвания и технологии.
https://trud.bg/
