Автор: М. К. Бхадракумар, indianpunchline.com
Проблемът с войната в Украйна е, че тя е само пушек и мъгла. Руските цели за „демилитаризация“ и „денацификация“ на Украйна имаха сюрреалистичен вид. Западният наратив, че войната е между Русия и Украйна, а централният проблем е Вестфалския принцип на националния суверенитет, се изчерпва, оставяйки все по-голяма празнота.
Днес има осъзнаване, че войната е между Русия и НАТО, и че Украйна е престанала да бъде суверенна държава от 2014 г., когато ЦРУ и западните агенции посестрими – Германия, Великобритания, Франция, Швеция и т.н. – инсталираха марионетен режим в Киев.
Мъглата на войната се вдига и бойните линии стават видими. На авторитетно ниво започва откровена дискусия относно края на играта.
Със сигурност видеоконференцията на Владимир Путин с постоянните членове на Съвета за сигурност в Москва миналия петък и срещата му с президента на Беларус Александър Лукашенко в Санкт Петербург в неделя бяха решаващ момент. Стенограмите от тези срещи стоят една до друга, защото трябва да се четат заедно.
Няма спор, че двете събития са имали внимателно подбрана от властите в Кремъл хореография и са целели да предадат множество послания. Русия излъчва самочувствието, че е постигнала превъзходство на бойния фронт – разбила е украинските военни и „контраофанзивата“ на Киев гледа в огледалото за обратно виждане. Но Москва очаква, че администрацията на Байдън може да е замислила още по-голям военен план.
На срещата на Съвета по сигурността Путин „разсекрети“ доклади на разузнаването, достигнали до Москва през различни източници, които свидетелстват за ходове за въвеждане на полски експедиционни сили в Западна Украйна. Путин каза, че това е „добре организирана, екипирана, редовна военна част, която ще се използва за операции“ в Западна Украйна „за последваща окупация на тези територии“.
В действителност, полският реваншизъм има дълга история. Путин, който е усърден ученик на историята, говори пространно за това. Той звучеше твърдо, че ако киевските власти се съгласят с този полско-американски план, „както обикновено правят предателите, това е техният бизнес. Ние няма да се намесваме.“
Само че, добави Путин, „Беларус е част от Съюзната държава и започването на агресия срещу Беларус би означавало започване на агресия срещу Руската Федерация. Ние ще отговорим на това с всички налични ресурси.“ Путин предупреди, че това, което се подготвя, „е изключително опасна игра и авторите на подобни планове трябва да се замислят за последствията.“
В неделя на срещата с Путин в Санкт Петербург Лукашенко подхвана нишката на дискусията. Той информира Путин за новите сили, които Полша разполага близо до беларуската граница – само на 40 км. от Брест – и за други приготовления, които са в ход, като откриването на ремонтна работилница за танкове ‚Леопард“ в Полша, активирането на летище Жешов на границата с Украйна (на около 100 км. от Лвов), което да бъде използвано от американците за прехвърляне на оръжие, наемници и прочее.
Лукашенко каза: „Това е неприемливо за нас. Отчуждаването на Западна Украйна, разчленяването на Украйна и прехвърлянето на земята ѝ на Полша са неприемливи. Ако хората в Западна Украйна ни помолят, ние ще им окажем подкрепа. Моля Ви [Путин] да обсъдите и да помислите върху този проблем. Естествено, аз бих искал да ни подкрепите в това отношение. Ако нуждата от такава подкрепа се увеличи, ако Западна Украйна ни помоли за помощ, то ние ще осигурим помощ и подкрепа за хората в Западна Украйна. Ако това се случи, ние ще ги подкрепим по всякакъв възможен начин.“
Лукашенко продължи: „Моля Ви да обсъдите този въпрос и да го обмислите. Очевидно, аз бих искал да ни подкрепите в това отношение. С тази подкрепа, и ако Западна Украйна помоли за тази помощ, ние със сигурност ще осигурим помощ и подкрепа на западното население на Украйна.“
Както можеше да се очаква, Путин не отговори – поне не публично. Лукашенко характеризира полската интервенция като равнозначна на разчленяване на Украйна и нейното абсорбиране „на парче“ в НАТО. Лукашенко беше открит: „Това е подкрепено от американците.“ Интересното е, че той също така поиска разполагането на бойци на „Вагнер“, за да се противопостави на заплахата за Беларус.
Същественото тук е, че Путин и Лукашенко изобщо проведоха подобна дискусия публично. Ясно е, че и двамата говореха въз основа на разузнавателни данни. Те предвиждат, че предстои преломна точка.
Едно е руският народ да е напълно наясно, че страната им де факто се бие срещу НАТО в Украйна. Но напълно различно нещо е, че войната може драматично да ескалира във война с Полша – натовска армия, която САЩ считат за най-важния си партньор в континентална Европа.
Спирайки се подробно на полския реваншизъм, който има противоречиви прояви в съвременната европейска история, Путин вероятно е изчислил, че в Европа, включително в Полша, може да има съпротива срещу машинациите, които могат да въвлекат НАТО в континентална война с Русия.
По същия начин, Полша също би трябвало да се колебае. Според „Политико“ полската армия наброява 150 000 души, от които 30 000 принадлежат към новите сили за териториална отбрана, които са „войници през уикенда, преминали през 16-дневно обучение, последвано от опреснителни курсове“.
Отново, полската армия може и да не се трансформира в политическо влияние в Европа, тъй като центристките сили, които доминират в ЕС, нямат доверие на Варшава, която се контролира от националистическата партия „Закон и справедливост“, чието незачитане на демократичните норми и върховенството на закона накърни репутацията на Полша в целия блок.
Но преди всичко Полша има причини да се безпокои за надеждността на Вашингтон. От тук насетне полското ръководство ще се притеснява, парадоксално, че Доналд Тръмп може да не се върне като президент през 2024 година. Въпреки сътрудничеството с Пентагона относно войната в Украйна, сегашното ръководство на Полша, подобно на унгарския премиер Виктор Орбан, продължава да се отнася с недоверие към президента Джо Байдън.
Следователно, като цяло е логично дрънкането на оръжие от страна на Лукашенко и урокът по европейска история на Путин да се приемат преди всичко като предупреждение към Запада, с цел модулиране на края на играта в Украйна, което да е оптимално за руския интерес. Разделянето на Украйна или неконтролируемото разширяване на войната извън нейните граници няма да бъдат в интерес на Русия.
Ръководството на Кремъл обаче ще има предвид, че глупостите на Вашингтон, породени от отчаяната му нужда да запази достойнство от унизително поражение в прокси войната, може да не оставят на руските сили друг избор, освен да преминат Днепър и да напреднат чак до границата с Полша, за да предотвратят окупацията на Западна Украйна от така наречения „Люблински триъгълник“ – създаденият през юли 2020 г. и насърчаван от Вашингтон регионален съюз с яростна антируска ориентация, включващ Полша, Литва и Украйна.
Наситените срещи на Путин в Москва и Санкт Петербург хвърлят светлина върху руската позиция по отношение на три ключови елемента за крайния изход в Украйна. Първо, Русия няма намерение да завладява териториално Западна Украйна, но ще настоява да има думата за начина, по който ще изглеждат новите граници на страната и за бъдещия режим, което означава, че няма да бъде допусната антируска държава.
Второ, планът на администрацията на Байдън да измъкне победата във войната от челюстите на поражението е неосъществим, тъй като Русия няма да се поколебае да се противопостави на всеки продължителен опит на САЩ и НАТО да използват украинската територия като плацдарм за водене на нова война, което означава, че приемането на Украйна в НАТО „на парче“ ще остане фантазия.
Трето, и най-важно, че закалената в битки руска армия, подкрепена от мощна отбранителна индустрия и стабилна икономика, няма да се поколебае да се противопостави на страните членки на НАТО, граничещи с Украйна, ако те нарушат основните интереси на Русия, което означава, че основните интереси на Русия няма да бъдат заложник на член 5 от Устава на НАТО.*
*Чл. 5: „Страните се съгласяват, че въоръжено нападение срещу една или повече от тях в Европа или Северна Америка ще се разглежда като нападение срещу всички тях и всяка страна се съгласява, че при такова нападение, в силата на правото за индивидуална или колективна самозащита, признато от чл. 51 на Устава на ООН, ще окаже помощ на нападнатата страна или нападнатите страни, предприемайки незабавни действия, каквито смята за необходими, индивидуално или съвместно с други страни, включително използването на въоръжени сили, за възстановяване и поддържане на северноатлантическата област.“
Източник:indianpunchline.com
Превд за „Гласове„: Екатерина Грънчарова
