- Тримата бивши заместници на Нинова са с най-много номинации за председател
- Делегати ще се пробват да отменят прекия избор
Уставни промени и постоянен, редовно избран председател на партията – това очаква БСП през февруари. След оставката и изключването на Корнелия Нинова през септември в момента столетницата се управлява от временно ръководство начело с Атанас Зафиров.
След като през 2024 г. социалистите пропуснаха закованото в устава заседание на най-висшия си форум и за последно са свиквали такъв на 11 февруари 2023 г., точно две години по-късно – на 15 февруари, ще е първото заседание на 51-ия конгрес.
Февруари се оказва ключов месец за БСП през последните години и за настоящия състав на Изпълнителното бюро. През този най-кратък месец в годината се случваха някои от най-знаковите изключвания от партията. През 2022 г. бе наказан Калоян Паргов – тогава председател на най-голямата структура на БСП – софийската. Година по-късно бе препотвърдено изключването от партията на Кирил Добрев – бивш заместник, а след това основен конкурент на Корнелия Нинова за лидерския пост, а конгресът изхвърли и още 13 от делегатите си, част от вътрешната опозиция на тогавашната лидерка.
10 години по-рано – през 2014-а, февруари също бе тежък за БСП – през целия месец се точеше сагата с бившия председател и експрезидент Георги Първанов, който анонсира превръщането на АБВ в отделна партия. Драмата завърши в първата седмица на март с изключването му от БСП, заедно с група съмишленици.
А тази година февруари ще е двойно критичен за БСП. Конгресът на 15-и се очертава тежък, а на 23 февруари, според решението от последния пленум на социалистите, би трябвало да има пряк избор за председател.
Очаква се конгресът най-накрая да обсъди промени в устава, за които толкова се говори през последната година. Според запознати част от делегатите ще се опитат да отменят прекия избор на председател, който бе въведен през 2017 г. Тогава конгресът въведе и
12 г. лимит за депутатите
– членове на партията, както и ограничение от два последователни мандата за местен партиен шеф. Макар тогава измененията да минаха с мнозинство, почти веднага след това социалисти започнаха да изразяват съмнения, а напоследък посочват и примери за нарушения на тези правила.
Най-силни са гласовете на критиците на прекия избор на лидер, които искат връщане на старата норма – делегатите на конгреса определяха фаворит чрез гласуване на място.
“Прекият избор поставя председателя над колективните органи на партията – конгреса и Националния съвет, и я превръща просто в още една лидерска формация, зачерквайки мобилизиращата сила в демократичното начало на колективното ръководство”, каза в последните си интервюта бившият евродепутат Георги Пирински. Той предупреди също, че нова лидерска надпревара би попречила на започналата консолидация на лявото.
Както и да се развие темата за избора на лидер – пряко или от конгреса, със сигурност предстоят други корекции в устава по отношение на председателя. В момента е записано, че при предсрочно прекратяване на правомощията му, неговите функции се поемат от един от заместниците му. Тази постановка обаче не се харесва от някои партийци – вместо жадуваната промяна те виждат продължаване на старата линия, тъй като заместниците са в ръководството точно по волята на подалия оставка лидер. Затова и не е изключено делегатите на конгреса да променят текста и временно начело на партията до провеждане на избор на нов председател да застава член от Националния съвет.
Промяна се мисли и спрямо прекратяването на мандата на председателя, където сега не е разписано как се действа при оставка. Казусът с Корнелия Нинова, която на два пъти първо подаваше оставка, после се отказваше, както и последвалите опити за различно тълкуване на частта, че конгресът я констатира, при последното ѝ оттегляне миналата година показаха, че проблем има. Идеята е
подаването на оставка да е окончателно
и без необходимост от произнасяне на колективните органи, или поне търсене на по-голяма оперативност при подобна ситуация.
Прекият избор за лидер на БСП е предизвикателство и от друга гледна точка – турбуленциите в партията в последните години доведоха до голям брой изключвания, напускания, но и връщане на изключени или оттеглили се членове. Има голяма трудност да се определи реалният членски състав, съществуват и проблеми с партийните структури – някои бойкотираха временното ръководство след оттеглянето на Нинова, други пък се върнаха в БСП именно заради това. Проблем ще бъдат контролът и прозрачността на изборните процедури. Основните претенденти вече започнаха обиколките из организациите, призовавайки за внимание по време на вота, прозрачност и спазване на правилата.
Кандидати за лидерската битка не липсват – към “Позитано” 20 по традиция са подадени десетки имена. Обикновено партийните организации се “застраховат” с по няколко номинации. С наближаването на вота обаче имената постепенно ще бъдат редуцирани – повечето обикновено си правят отводи, и вероятно ще останат 6-7. За единствения досега пряк избор на председател през 2020 г. бяха подадени документи от шестима, но във финалната фаза освен Нинова останаха Кирил Добрев, Красимир Янков и Георги Тодоров. Нито един от тях в момента не е мераклия за нов опит, а Янков си направи своя партия.
Засега фаворити с най-много номинации са трима от бившите заместници на Нинова, които и в момента са част от временното ръководство – Атанас Зафиров, Борислав Гуцанов и Кристиан Вигенин. Първите двама дори официално потвърдиха, че се кандидатират.
Публична заявка за председателския пост направи Калоян Паргов. Според него партията е в “особено състояние на преход” – от Нинова към колективно начало, но
се надява БСП да изглади вътрешните си противоречия
и да изчисти идейно-програмните си виждания.
Паргов не е единственият наказван по времето на Нинова, който има номинации за председател. Кметът на Дряново Трифон Панчев, който бе сред 13-те изгонени от последния конгрес, също имал готовност да се включи в надпреварата. Бившият евродепутат Петър Витанов – и той изключен през 2023 г., е сред номинираните.
Местните структури дори дават знакови имена на бивши бесепари, които вече са част от други формации. Такъв е случаят с Костадин Паскалев, който сам напусна БСП, за да стане говорител и лице на “Левицата!”. Номинации има и бившият правосъден министър и настоящ президентски секретар по правни въпроси Крум Зарков, който през 2020 г. събра най-много делегатски гласове за Националния съвет, но го напусна, за да стане част от екипа на Румен Радев.
Според действащия устав на БСП кандидатите за председател трябва да са социалисти от поне 8 г., 4 от които като членове на национални органи.
