- Боб, леща, ядки и семена може да заменят месото
- Хапвайте 500 г различни плодове и зеленчуци на ден
- Пийте поне 2 литра вода, не я заменяйте с газирани напитки и студен чай
- Вафлите се лепят повече от шоколада
- Безмесното хранене е полезно за хората, които имат проблеми със сърцето, бъбреците и черния дроб
Великденските пости през 2025 г. започват на 3 март и продължават до 20 април, когато празнуваме Възкресение Христово.
Седем седмици, или 49 дни, е дълъг великденският пост, макар да се води 40-дневен, защото не включва последната седмица преди Великден, която е наречена Страстна седмица.
Полезен или вреден е Великденският пост?
49-дневният пост е сериозно изпитание за организма, твърдят специалистите по хранене. Има опасност от изтощение, защото се лишаваме от протеините на млякото и млечните продукти, месото, рибата и яйцата, които в тези дни са забранени. (Какво кога е забранено – виж карето долу.)
Диетолозите (както и самата църква) са категорични, че на пост не бива да се подлагат рисковите групи: деца, юноши, бременни и кърмещи, възрастните и болните.
Строгият пост може да бъде много здравословен, твърдят привържениците на вегетарианското хранене. Те обаче напомнят, че при постене трябва да се справим с определени критични моменти.
Първо, месото, млечните продукти и яйцата са най-добрият източник на протеини, на витамин В 12 и на желязо. Когато човек лишава организма си от тях, трябва да им намери алтернатива.
Полезните белтъчини и микроелементи до известна степен могат да се заместят с ядки, зърнени, бобови растения и семена.
В диетата трябва да се наблегне на растителните белтъчини, които се набавят чрез боба, лещата, ориза, хляба и тестените изделия, овесените ядки, вареното жито.
Всеки от тези продукти съдържа незаменими аминокиселини
и ако човек яде например само ориз и тестени изделия, но не и боб, се получава дефицит на някоя от тях.
Вторият важен проблем е приемът на желязо и засяга особено тези, които са стартирали с ниски запаси. Желязото се доставя основно чрез червените меса и рибата и се усвоява много лесно.
В растителните храни има желязо, което обаче е от 5 до 7% усвоимо
Специалистите смятат, че за да вдигнем усвояването на 20-22%, трябва винаги да го комбинираме със зеленчуци, които са богати на витамин С. Това са зеле, моркови, карфиол, броколи, праз лук, ряпа, алабаш. Трябва да се използват и подправки: магданоз, копър, джоджен, защото са богати на желязо, витамин С, К и масла.
По време на Великденския пост желязо се доставя и от копривата, лапада, спанака. Диетолозите казват, че
желязото почти не се усвоява, ако пием зелен, черен чай или кафе след хранене с тези продукти.
Проблем е и недостигът на калций – най-усвоимата форма е в млякото и млечните продукти. Това е причината хората с остеопороза да не постят.
Алтернатива при постене са ядките и тъмнозелените листни зеленчуци като марули, рукола, зелен лук, пиперки. Трябва да се приемат повече пълнозърнести и бобови продукти, карфиол, броколи.
Добре е да се наблегне на семената – сусамово, ленено семе или ядки в комбинация със зеленчуци.
В растителния свят витамин В12 се открива в оскъдни количества. Среща се в някои гъби и в соята. По време на пости диетолози съветват да се приемат допълнително витамини А, B, D и C, както цинк след консултация с лекар.
За кого са полезни постите?
Постите се препоръчват за хората със сърдечносъдови заболявания и високо кръвно налягане. 49-дневното ограничение ще се отрази добре на хората с повишен холестерол, с наднормено тегло или дислипидемии (нарушения в мастната обмяна), с бъбречни заболявания (като бъбречна недостатъчност), с чернодробни проблеми – например с омазнен черен дроб. Ако те преминат на растителен режим на хранене, вътрешната среда на организма се алкализира и следва благоприятно диуретично действие, което помага за чистене от токсини.
Постенето е препоръчително и за хората с висок креатинин (показател за състоянието на бъбреците и функционирането им), с
пикочна киселина над нормите, която е рисков фактор за подагра
Тя е известна като “папската” или “царската” болест заради прекалената консумация на месо и месни продукти.
Ако с отказа от месо хората изключат и продукти като бял хляб, захар и тестените изделия от бяло брашно, те ще отслабнат. Макар общото мнение да е, че
масово постещите увеличават теглото си с 3 до 5 кг
Известно е, че всеки трети постещ набляга на въглехидратни храни като хляб, картофи, ориз, боб и леща.
Доказано е, че всеки излишен грам въглехидрати лесно се трансформира в резервни енергийни запаси, най-често в мазнини.
Ако искате по време на поста и да се вталите наистина, хапвайте поне по 500 грама различни плодове на ден. За разнообразие можете да си правите фрешове от зеленчуци. Плодовете са богати на захари и наистина бързо засищат, но след тях още по-бързо огладнявате. Зеленчуците имат по-голямо предимство – богати са на фибри. Но най-добре ще се почувствате, ако към порцията с тях прибавите и малко сурови ядки. Така ще имате повече енергия и няма да се почувствате гладни толкова скоро.
Много важно е, докато постите, да пиете поне 2 л вода дневно.
Изпиването на пълна чаша вода преди хранене е един от най-добрите начини да ядем по-малко
Течността запълва голяма част от стомаха и създава усещане за ситост. Но не заменяйте водата с газирани напитки и студени чайове. Това са калории, от които тялото ви няма нужда изобщо.
По-малко сол, по-малко килограми – растителните продукти са естествено бедни на сол. За да ги направи по-вкусни, постещият щедро добавя сол. А тя задържа течности в организма, причинява подпухване и дискомфорт.
Забравете за вафлите – те са по-страшни от шоколада.
Желанието за сладко е по-силно от всякога по време на пост. Тъй като млечният шоколад е забранен, хората масове се хранят с бисквити и вафли. Те не само се лепят повече от шоколада, но и стимулират апетита.
Ако наистина се нуждаете от сладко, компенсирайте със сготвени плодове без захар с подправки като канела, индийско орехче и карамфил.
КАКВО Е ПОЗВОЛЕНО ЗА ВЕЛИКДЕНСКИЯ ПОСТ
Позволени са всякакви растителни храни – боб, леща, картофи, ориз с маслини, ориз със спанак, гъби, салати. За десерт може да се консумират плодове, печена тиква, халва, локум, сусамки, баклава и кадаиф – но приготвени с олио.
Безгръбначните като охлюви, миди и октоподи се считат за постни.
Риба се позволява на 25 март – Благовещение, и на Цветница – неделята преди Великден.
КАКВО Е ЗАБРАНЕНО ЗА ВЕЛИКДЕНСКИЯ ПОСТ
В неделя на Сирни заговезни за последно се ядат млечни продукти и яйца. На трапезата трябва да има баница със сирене, мляко с ориз, риба, халва с ядки.
От понеделник, 3 март, до Великден – 20 април, се забранява блажната храна – месо и млечни продукти. В дните на строг пост – първата седмица (от понеделник) и през Страстната седмица, не се дава никаква гореща храна и такава, приготвена с растителна мазнина.
Стоп на секса! И на алкохола
Ако не правите просто диета, а спазвате великденския пост, по канон трябва да спрете с алкохола и с интимния живот.
През поста алкохолът е забранен, но виното все пак се разрешава през няколко дни. Това са съботите и неделите на втората, третата, четвъртата, петата и шестата седмица от въздържанието. На практика виното е забранено през всички делнични дни на поста, както и през уикендите на първата и на Страстната седмица.
Има и един ден, в който не се пие дори вода – но само ако здравето ви позволява. Това се прави на Разпети петък. На този ден не трябва и да хапвате нищо. Хляб и вода се позволяват само на немощните и престарелите.
От понеделник до Великден църквата спира венчавките. Ако искате да се закълнете във вечна вярност и пред Бог, трябва да изчакате да приключи тридневното празнуване на Възкресението.
