Половината от българите (51 на сто) над 12-годишна възраст копират защитени с авторско право аудиовизуални произведения за лично ползване, показна първо по рода проучване на „Алфа рисърч“, поръчано от „Музикаутор“ и подкрепено от Международната конфедерация на авторите и композиторите (CISAC). Проучването бе представено на конференцията „33 години по-късно – големият разговор за частното копиране в България“.
Финансовите загуби за притежателите на авторски права, свързани с тази практика, се оценяват на приблизително 27,9 млн. лева за последната година, според проучването, направено през март 2025 г. в периода февруари-април.
Музиката се оказва най-често копираният формат, следвана от видеоклипове, снимки и изображения, текстови материали като книги, статии и филми. Тази тенденция се наблюдава сред различни възрастови групи. Младите до 29 години са по-активни в копирането на музика и видеоклипове. Възрастовата група 30–65 години предпочита копирането на книги, статии и снимки. Развитието на технологиите променя потребителските навици и най-популярните средства, ползвани за частното копиране, са смартфоните, следвани от компютри и лаптопи, USB памети и облачни услуги. Копирането е регулярна практика, като най-често се копират снимки, музика и филми.
Изследването е проведено на две части. Първата част обхваща 1093 души над 12-годишна възраст в цялата страна за навиците им в областта на копиране на съдържание за лично ползване. Втората част изследва навиците на 1170 потребители на възраст над 12 години, които са копирали съдържание през последната една година.
ЧУЖДИЯТ ПРИМЕР
Данните от проучването сочат и още една тенденция, че нагласите свързани със записване на аудиовизуално съдържание за лично ползване в България не се различава значително от данните за Европа. Разликата е, че във всички европейски страни има развит работещ механизъм за обезщетение на авторите от тези практики, които не засягат крайния потребител.
Приходите от отчисления от частно копиране във Франция, например, се използват за инвестиция в културни събития и като обезщетение на творците. Конкретно Copie France изплаща приблизително 75% от събраните средства за частно копиране отиват направо при автори, артисти и продуценти на музика, филми, сериали, книги и произведения на изкуството, които се тиражират масово и свободно. Останалите 25% от парите се използват за подкрепа на хиляди културни събития в цяла Франция, но също така и на нови творби, концерти, филми, фестивали, театри, панаири на книгата и т.н. Изследването ясно показва необходимостта от въвеждане на ефективен механизъм за частно копиране в България.
България остава единствената държава в Европейския съюз, която не е въвела механизма за частно копиране по пълноценен начин. Липсата на компенсаторен механизъм за копиране на съдържание ощетява както българските, така и чуждестранните творци, възпрепятствайки устойчивото развитие на културата у нас. Изследването ясно показва необходимостта от въвеждане на ефективен механизъм за частно копиране в България, коментират от „Музикаутор“.
/ДД
