Скромен и незабележим, повече от половин век добруджанският поет Генчо Златев продължава да реди вълнуващи стихове, които взривяват душата. Поредната му поетична книга „Целувам ти ръка, Бесарабийо“ не прави изключение. С огромно желание той навлиза в историята и крачи от селище на селище, от човек на човек. Току присяда, за да чуе един разказ, една история, да бъде огрян от светлината на една неподправена любов към Майка България, искрена или тъжна, но истинска. Всичко, свързано с Буджака и изминалите повече от две столетия живот на българите там, предизвиква истинска радост в нежната му душа.
Годината е 2010. Тогава са първите му срещи с Бесарабия и нейните хора. Земята и сънародниците, с които го среща животът, отварят по необикновен начин сърцето му. Съдбите на беженарите го разтърсват. Като истинска лавина влизат в съзнанието му имената на селища и личности, които преобръщат представите му за събитията, случващи се от началото на XIX в. и до наши дни. Дават сила на въображението му да нарисува поредица от исторически картини, на различни моменти от живота, за които е нямал реална представа. Авторът е безкрайно изненадан и удивен от откритията, които прави за живота на българите в този край на Украйна. Затова стиховете, посветени на Буджака и неговите хора, са изпълнени с топлота и истинска братска обич. Всяка среща за Генчо Златев е едновременно болка и радост, любов и щастие. Ако обединим написаните 19 стихотворения в едно, то ще се превърне в своеобразна „Ода на радостта“, в която еднаквата кръв заговорва достатъчно за човечността и разбирателството между хората, братя и сестри, с еднакви корени, които имат една голяма любов – България!
Имената на Георги Раковски, Христо Ботйов, ген. Иван Колев, акад. Александър Теодоров-Балан, Николай Мандру, Стефан Каракаш, Нико Стоянов, Елена Недева, Михаил Стоев, Снежана Скорич, Руслан Мъйнов и редица други, вплетени в поетичните му изблици, изграждат истински мост между българите от Бесарабия и прародината им България, за да ги събере в едно – с мислите и мечтите им, с реалните стъпки и въжделения за едно общо настояще и бъдеще.
С написаното в „Целувам ти ръка, Бесарабийо!“, поетът и човекът Генчо Златев се покланя на всички, които с висок дух, силна и безгранична любов градят днешна и утрешна България! Николай МИРЧЕВ
Стихосбирката на Генчо Златев „Ръката ти целувам, Бесарабийо”, ще бъде представена официално на 23 r 24 май 2019 г. в Болградската гимназия „Георги Стойков Раковски“, в Измаилския държавен университет и пред българската община „Св. София“ в Измаил. Книгата е издадена от добричкото издателство „Матадор“ със спомоществователството на инж. Михаил Стоев, почетен председател на община „Св. София“ и носител на званието „Човек на годината – 2018“ сред българите в Украйна.
На снимката /от ляво надясно/: Атанас Стоянов /“Матадор“/, инж. Михаил Стоев, Генчо Златев
БОЛГРАДСКА ГИМНАЗИЯ „Г. С. РАКОВСКИ“
Стоях омагьосан до нейния праг,
скътан дълбоко в мойта фантазия.
Посрещна ме Раковски – достолепен и благ,
безсмъртен, бронзов пред свойта гимназия,
която с Балкана ръст само мери.
Отгледала българи като соколи.
В броеницата нейна блестят много перли:
генерал Николаев, генерал Иван Колев…
Висока, белокаменна стои сред Болград –
творение свято на мойте деди.
Във пролет зелена и в листопад
нозете ѝ Ялпуг мие с води.
Не езеро – сребрист, огромен екран,
заключил във себе си горчиви спомени,
на който се виждат като на длан
люде, от своя полог прогонени.
Точат се дните ѝ, плодни и спорни.
Кошер е тя с неуморни пчелици.
И днеска във нейните стаи просторни
книга разтварят, жужат ученици.
Подбрани сеячи във нея сяха
думи по-силни от смърт и от меч.
Под яката ѝ и топла стряха
звъни, не заглъхва българска реч.
Тука са Ботев, Вазов и Яворов.
Пера разкошни – прозаик до поет.
Дебелянов, Смирненски, морякът Вапцаров…
Титани на словото. Десетки. Безчет.
Прекрачих прага ѝ, стихове лях.
Преливах от гордост, беше ми хубаво.
Не във гимназия, в храм сякаш бях,
храм на българщина и на родолюбие.
Обилно ще свети тя, няма да спре
да гони невежество, носталгия, мрак.
В душите човешки като плуг да оре.
Българско слънце в Украйна, в Буджак.
