Пантеонът за сексманиаци-президенти на САЩ е претъпкан до дупка

• За великия Хенри Кисинджър най-якият афродизиак остава властта
• Зевзеци край Потомак съжаляват, че свалянето на Байдън не е поискано за секс-скандал

Когато в началото на седмицата медиите раздухаха новината, че сенатори от Републиканската партия в САЩ са поискали импийчмънт за президента Джо Байдън заради лъжите му покрай далаверите на неговия син Хънтър в Украйна, репортерите-зевзеци във Вашингтон и Ню Йорк не се израдваха кой знае колко много. Не защото намеците на законодателите, че покрай отрочето се бил облажил с 5 милиона долара и таткото, не вещаеха страховит скандал, а по простата причина, че ако той избухнеше, нямаше да бъде в никакъв случай напоен със сеирджийския мирис на чаршафи, омърсени с прелюбодеяние и изневяра на един велик мъж. Какъвто Байдън безспорно е, след като веднъж е успял да хване кормилото на Америка, но той в никакъв случай не може да бъде възвеличаван и разнищен като сексманяк подобно на предшественика му Бил Клинтън. Както заради връхлитащата го все по-често старческа деменция, така и поради доста спаружената му от години фигура със спихната задна част, навяваща мисълта за отдавна непрактикувани еднообразни, но иначе омайващо шеметни движения.

И след като пикантериите от креватен характер бяха категорично изключени от предстоящите дебати за импийчмънт, за утеха пишещи братя от бреговете на Потомак се разровиха във виртуалния пантеон на президентите на САЩ – сексманиаци, за да установят с учудване, че той е претъпкан. Все с велики американски мъже, които са били буквално обсебени от сексуалната политика – онази понякога страховито опасна, но много сладка смес от власт и здрава похотливост, както и обединени от непростимия грях да са също така обикновени хора, които са платили данъка на пуританското лицемерие на страната си.

В този храм на скандално-предизвикателно поведение на челно място се открояват фигурите на Дуайт Айзенхауер и Франклин Рузвелт, на Джими Картър и Гроувър Кливланд, дори на основателите на държавата Бен Франклин и Томас Джеферсън. Да не говорим за скандалните братя-фустогонци Джон, Боб и Тед Кенеди, които се извисяват в компанията на десетки други техни именити колеги с малко по-малка власт, но с живот, минал под знака на убийствения афоризъм на легендарния дипломат Хенри Кисинджър – властта е най-добрият афродизиак!

Следователно няма нищо вярно в самоунищожителния цинизъм на бедняците, който проповядва, че да управляваш, да командваш, било много по-добро нещо от секса, от елементарното чукане. И величията на американската политика са в Пантеона на сексманиаците, именно за да ни уверят в постоянното превъзходство на природата над политическия разум.

Нелсън Рокфелер умира в леглото на млада метреса.

Четирийсет и първият вицепрезидент на САЩ Нелсън Рокфелер, който е притежавал изобилие от очевидни и окултни сили, умира в леглото на млада метреса, забравил във фаталния си екстаз половин век на задъхани и безполезни преследвания на президентското кресло, за чието придобиване все още е имал възможност. Преди сто и четирийсет години, през 1884 г., кандидат-президентът Гроувър Кливланд има незаконен син от тайна любовница и седмици наред опонентите му го преследват по предизборните митинги, пеейки в хор: „Мамо, мамо, кажи ми къде е татко!“. Едва когато е избран за президент, Кливланд разсейва всички съмнения, като извиква пред репортери: „Таткото е в Белия дом, ха, ха, ха!“. Пуританска Америка обаче не одобрява това дебелашко изхвърляне и на следващия вот четири години по-късно той е прецакан, въпреки сторените през мандата му доста добри неща.

Гроувър Кливланд

Приключването на „плътското препитване“, пишат преди време вашитгтонски детективи в докладите си, обаче не е строго необходимо за преминаването под сводовете на скандалния храм, където кариерите свършват, надеждите се трошат, а кандидатурите за власт се разпадат на пух и прах. Понякога за това са достатъчни само демонстрираните намерения за прегрешение, за прелюбодеяние. Ами в края на миналия век Джими Картър, който от началото на политическата си кариера проповядва християнска смиреност и баптистки ригоризъм, разбирай строгост, е „вкаран“ при президентите-сексманиаци, след като се осмелява да довери на журналист-плейбой, че от време на време му се било случвало да гледа на чужди жени с голямо желание. Тогава цялата нация, пишещото братство, опонентите, заслепени от комичния морализъм, на който само англо-саксонските култури са способни в подобни случаи, направо въстават.

Джими Картър

Въпреки че са си давали прекрасно сметка, че президент, лишен от желания, вероятно би бил още по-голям и опасен невротик, отколкото Картър вече е бил. И за да остане в президентското кресло, той е принуден да се покае: „Жени? За Бога, никога не съм имал чужди жени, само моята добра Розалин, която е най-обикновена фризьорка от Плейнс, щата Джорджия!“ Патетичното признание обаче не хваща много вяра и в. „Ню Йорк Таймс“ отбелязва под сурдинка, че за един държавен глава е много по-добре да лъже в политиката, отколкото за креватните си щения и подвизи.

Но политолозите, които държат здраво историята в ръка, знаят много добре, че връзката между разгръщането на сексуалния нагон и способността да управляваш добре, е доста стабилна и когато първият липсва, втората често страда. За съжаление паметта на обществото е къса и днес малцина в Америка си спомнят, че предшественикът на Картър – Ричард Никсън, е страдал едновременно от импотентност и прекомерна конституционална агресия. Като шегобийци твърдят, че може би една жена до него в правилния момент е можела да спаси Америка от чутовния скандал „Уотъргейт“, довел великата страна до ръба на гражданския конфликт и свалил за пръв път в историята ѝ действащ държавен глава. А никак не е било трудно да се узнае от учебниците по история, че преди Никсън много лесно с бурите на своето президентсво, протекло през тежките години на Втората световна война, се е справял Франклин Делано Рузвелт. Ами човекът просто изсипвал натрупаните напрежение, недоволство и разочарования в прегръдките на неговата постоянна любовница Луси Мърсър, докато Първата дама се грижила да събира подаяния за сираците на убитите на фронта американски войници.

Франклин Рузвелт също е в списъка на ценителите.

Айзенхауер пък страдал от сърдечни проблеми и докторите били ограничили усилията му до леката игра на голф, но според свидетели тежките му напъни за възстановяване на следвоенна Европа са били улеснени от щедрата любов на една асистентка, която предвидлив авер бил назначил към личния му персонал.

Виж, Линдън Джонсън може би е изливал излишната си енергия в легендарните си изцепки на вулгарно тексаско наречие и в брутализирането на неговите сътрудници. Но никой от тях не си спомня сексуални скандали или изневери на страховитата му съпруга лейди Бърд. Несъмнено с мръсните си думи старият тексасец е бил по своему моралист и вероятно е щял да се ужаси, ако е знаел, че няколко години по-късно доведените от Джорджия в Белия дом момчета на Джими Картър, водени от началника на неговия кабинет Хамилтън Джордан, всяка вечер щели да теглят жребий, за да разберат кой коя секретарка ще заведе в дома си за преспиване.

Като всички имена, изсечени в храма на сексманиаците-президенти и държавници на САЩ, са само на мъже – факт, свидетелстващ безспорно за абсолютния монопол на силния пол във властта през близо 250-те години история на САЩ. Но не сексът сам по себе си като прегрешение, а преди всичко често жените-кукли, жените-играчки от вашингтонския харем са карали обладалите ги величия да си плащат скъпо и прескъпо за прегрешението.

Така например куртизанката Фане Фокс унищожава кариерата на най-важния конгресмен на 70-те години – Уилбърн Милс, импозантен политик, без чието одобрително кимване нито един закон не е можел да бъде прекаран. Но който всяка вечер, според думите на Фане пред скандалния таблоид „Нешънъл Инкуайър“, се търкалял като голяма котка върху дебелите килими на нейната къща, мяукайки похотливо в краката ѝ.

Меденокосата блондинка Елизабет Рей пък довежда до гражданска смърт друг страховит конгресмен – Уейн Хейс, като успява да натрупа цяло състояние чрез правилно и устремно използване на тялото си, плюс пикантни разкритията пред неговите опоненти за странните му сексуални навици. Ами русокосата фурия Дона Райс, която разби изпипаната перфектно кандидатура на Гари Харт за президент в края на оседемдесетте години – нейният опит отдавна е влязъл в наръчниците по креватно изнудване на велики мъже. Да не говорим за пухкавата стажантка в Белия дом Моника Люински, която благодарение на една извъртяна в Овалния кабинет на Бил Клинтън орална закачка, стана световно известна, спечели много пари и за малко не го катурна от президентското кресло.

Тук стигаме до един парадокс на държавата, която проповядва максимална всепозволеност, а от друга страна изисква от нейните лидери пълно въздържание, която няма никакви задръжки към развода, но наказва брачната изневяра със забрана да бъдат заемани обществени длъжности, чието желание за сексуално потискане по високите етажи на властта остава непокътнато, независимо от пръкващите се една след друга революции на обичаите.

Парадоксът става обясним, само ако човек си даде сметка, че в едно общество, в което идеологията не прави политика, а борбата за власт не се подхранва от лозунги и програми, а от лични привички, от човешки слабости и отстъпления пред зова на плътта, индивидът е гледан под лупа като поведение, а не се обръща внимание на неговото придържане към някаква линия, която би трябвало да предопредели успеха. Освен това във Вашингтон има нещо като неписана, но непоклатима традиция: републиканците се забъркват в пагубни далавери с пари, а демократите – с жени. Така че в системата край Потомак на четиригодишен мъжкарски грабеж бизнесът отива при републиканците, а представителките на нежния пол се редят на опашка пред демократите. Като тези последните – шампионите на американския либерализъм, никога не са избягвали призивите на дълга, оставайки безспорни рекордьори по сексуалност. Тук най-крещящ пример са братята Кенеди – от Джон през Боб до Тед, на чиито чаршафни авантюри сме отделяли доста страници и тепърва ще го правим.

А доколкото до това – има ли президенти на САЩ, чиято изваяна фигура от мрамор или инкрустираното с едри букви име няма никога да бъдат мярнати в храма на сексманиаците – да, има! Естествено това е републиканецът Роналд Рейгън, който след серия от тръпки като холивудски актьор се жени за колежката си Нанси и ѝ остава отчайващо верен докрай. Като в тв-интервю дава безпогрешната рецепта за безметежно президентстване и спокоен живот в Белия дом: „Никога не изневерявай на жена си!“ Та дори според скандалните репортери отвъд Океана, това е най-разумният поне в Америка път, където хората все още предпочитат да знаят с кого си ляга президентът вечер, отколкото да разберат с какви идеи в главата си се събужда той сутрин.

Виж, по ирония на съдбата Джо Байдън ще се пържи занапред в съвсем несвойствена за един демократ и типична за републиканец среда – вместо в секскандал, в парична афера. Но всяко правило си има изключение, нали!?