Няма мъжки и женски професии, а такива, които са призвание

0
2


Три поколения жени свързват живота с „Брикел“

Силвия Иванова започва работа в „Брикел“ преди 27 години уж за кратко. Тя е машинист на технологични транспортно-технологични машини. Въпреки че е завършила специалност „Електротехника“, работата не е съвсем лека. Тогава тя има две деца, за които трябва да се грижи. По-късно децата стават четири, а днес тя определя себе си като една много щастлива майка и реализиран професионалист.

– Как започнахте работа в „Брикел“, г-жо Иванова?

– Започнах в брикетната фабрика по препоръка на моята майка, която имаше 20 години стаж в предприятието. Работата ми позволяваше да се грижа за децата и финансово, и като време, защото тук работим на смени. Така, въпреки че започнах уж за кратко, минаха 27 години.

– Ако сега можехте да се върнете назад бихте ли направили същия избор?

– Да, със сигурност. Може би, ако можех да избирам, щях кандидаствам, ако имаше свободно място за елелектротехник. И двете длъжности са свързани с движение, а за мен това е важно. Не бих могла да стоя 8 часа на стол, при това толкова много години. Второто важно нещо са хората. Имам изключителни колеги, които много харесвам.

– Тази професия не е ли тежка и мъжка?

– Няма мъжки и женски професии. Има такива, които са призвание за всеки човек и аз смятам, че това е моето. В „Брикел“ работят доста жени. Много е важно човек да вижда, че тежи на мястото си.

– Какво казвате на хората, които искат да видят края на въглищната енергетика и смятат, че централи като вашата трябва да останат в миналото?

– Аз живея в Гълъбово и в моето обкръжение няма много такива хора, но тук повечето работят в комплекса „Марица изток“. Всички искаме да е по-чисто, по-зелено и се радваме като виждаме, че в „Брикел“ се инвестира в модернизация, защото това означава, че се върви в правилна посока. Ако затворят централите, ще затворят масово и повечето магазинчета, заведения и въобще всичко ще замре. Сега се наблюдава тенденция повече млади хора да остават в града ни и те отново намират реализация при нас.

– Вие бихте ли препоръчали на някое от децата си да работи тук?

– Голямата ми дъщеря също работи в „Брикел“ от 5 години и планира бъдещето си тук. В един момент и  синът ми работеше във фабриката. Вярвам, че „Брикел“ ще предложи работа и на моите внуци някой ден. Работата тук дава сигурност и възможност да създадеш дом и семейство, а това в днешните динамични времена означава много. Без тази сигурност от централите и мините, не само Гълъбово, но и целият регион ще обезлюдее.

– Кога за последно бяхте на маникюр, например? Как една жена с тежката професия машинист успява да се грижи за външния си вид?

– Не пропускам час за маникюр, нито за фризьор или възможностите да се поглезя. Работата не е пречка, а дори стимул за една жена да изглежда добре. Не търся извинения и не са ми необходими.





Източник 24часа