„Богомилският кръст“ е нова книга на Румяна Халачева, посветена на богомилското учение, съобщават издателите от „Виделина“.
По думите им това е роман за търсачите на истината, носещ загадъчна атмосфера, древно познание и духовни прозрения, и съчетава в себе си история, мистика и философия, вплитайки съдбата на съвременни герои с тайните на една от най-загадъчните духовни традиции в българската история. Книгата поставя под въпрос границите между реалност и метафизика, настояще и минало, вяра и познание.
В основата на сюжета е тайнственият символ – богомилският кръст, който свързва различни епохи, съдби и откровения. През историята на главната героиня, която попада случайно (или не) на този символ, се разгръща пътуване към истинската същност на духовността и забравените истини за човешката душа.
„Романът съчетава съвременна интрига с езотерични послания, като ни въвлича в света на богомилите – едно движение, преследвано, оклеветявано и изкоренявано, но носещо в себе си семената на чистото християнство, личната свобода и вътрешната светлина. Авторката майсторски вплита факти от историята, легенди и духовни учения, като поставя читателя пред важни въпроси за смисъла на живота, избора между страх и любов, вярата в доброто“, посочват от „Виделина“.
По думите им Румяна Халачева използва богомилската тематика, за да предложи не само исторически роман, а и пътеводител към вътрешна трансформация, към освобождаване от догми и пробуждане за ново ниво на съзнание: „Езикът ѝ е жив, образен и изпълнен с метафори, които провокират дълбоки размисли и вътрешни прозрения“.
СЮЖЕТЪТ
Десети век. Цар Симеон Велики е убит от византийските духовници чрез черна магия. Неговият син Вениамин-Боян се завръща във Велики Преслав, за да преобърне душата на своя народ. Образован в Магнаурската школа в Константинопол, посветен в древни тайнства, княз Боян създава богомилското учение и повежда борбата за духовна свобода. В свят, в който духът е оковаван в догми, а светлината се крие зад олтари, Боян се осмелява да се изправи срещу властта, религията и предразсъдъците на своето време. Народът го нарича Маг и тръгва след неговото верую: „Равенство, братство, свобода чрез Христовата любов.“.
Братът на Боян Мага – княз Иван, въстава срещу проромейското управление на брат си – цар Петър, а после бяга във Византия. След няколко години се завръща и се скрива от преследване в Рилската пустош. Там основава Рилския манастир и остава в историята като светия отшелник Иван Рилски. Двамата с Боян се превръщат в глас на изконното Божие слово. В първите девет години от управлението си, третият им брат – цар Петър, е в духовно единение с тях. Постепенно влиянието на ромейската му съпруга Ирина Лакапина, променя неговата душевност, отделя го от братята му и под натиска на боилите и църквата, той започва преследването на богомилите.
Приятелят на Боян Мага от Магнаурската школа – Константин VII Багрянородни, приема богомилско посвещение и става най-мъдрият и справедлив император на една империя, която винаги е била оръдие на злото.
Богомилският кръст изтрива праха на вековете, наслоен върху низвергнатото от църквите богомилско учение. Повежда ни по следите на милионите хора, нарекли се богомили, бугри, катари, албигойци, торбеши, патарени, които приемат в сърцата си учението на Боян Мага и тяхната искра подпалва огъня на духовната свобода в цяла Европа. В мрачните средновековни времена, той събужда светлината в дълбините на човешките души и става носител на идеи, които ще разтърсят империи.
/ДД
