Не искам просто да притежавам котленските килими, искам да има смисъл от това, че са събрани. Това каза в интервю за БТА колекционерът Петя Янева, която подготвя второто издание на изложбата на открито „100 килима от Котленско“ от 4 до 7 септември в екоселище „Синия вир“ край котленското село Медвен. Тогава сред природата на екоселището, въпреки името си, експозицията ще представи близо 200 килима.
„Не съм започнала да събирам килими с идеята един ден да имам двеста, триста или петстотин. И със сигурност не искам те просто да стоят прибрани като частна колекция“, каза Янева. Нейната цел е килимите да бъдат показвани, изследвани и да продължават да бъдат част от културния живот. В перспектива тя вижда колекцията като добре проучена и достъпна сбирка – независимо дали един ден ще има формата на музей, постоянна експозиция или друго културно пространство.
За нея е още по-важно отношението на самите българи към това наследство. „Имаме странната склонност да търсим и ценим чуждото, а онова, което е било около нас от поколения, да приемаме за даденост“, каза Янева. Затова един стар котленски килим може да остане сгънат в долап години наред, без някой да осъзнае какво всъщност е запазил. Когато един предмет носи толкова история, майсторство и памет, стойността му не може да се измерва само с това за колко може да бъде продаден“, посочва тя.
Около 50 килима са прибавени през последната година към колекцията ѝ, но за нея броят на събраните образци не е най-важното. Днес тя търси не просто стар котленски килим, а находки, които могат да разкажат нещо ново за развитието на котленското килимарство – рядък модел, необичайна композиция, определен период или интересен произход.
Сред най-интересните ѝ нови находки е килим от модела „Огърлиците“ от XVIII век. „Точно такива находки ме вълнуват най-много, защото при тях не гледаш просто стар текстил. Пред теб стои предмет, който е преживял повече от два века, и в който хората, които са го създали, буквално са оставили следа от себе си“, разказа тя.
Сред ценните нови образци са още „Дървото на живота“, „Огненият“ и рядък модел, който Янева нарича „Дядото на Тибриз“. Името е нейно – според нея килимът представлява ранен вариант на един от най-популярните котленски модели – „Тибриз“. „На мен точно това ми е интересно – да откривам тези връзки между килимите и да виждам как един модел постепенно се променя, докато стигне до варианта, който познаваме днес“, каза колекционерката.
Събирането на нови образци през последната година е дало на Янева и още по-силно усещане, че историята на един килим не свършва с момента, в който той е изтъкан. „Тя продължава с хората, които са живели с него – бил е част от дом, от чеиз, предаван е от поколение на поколение“, допълва тя.
Сред разказите, до които е достигнала, има случаи, при които при подялба на наследство килимът е бил „буквално разрязван на две“, за да бъде разделен между наследниците. „Колкото повече научавам, толкова по-малко ги възприемам просто като предмети от една колекция. Те са свидетели“, казва Янева. Килимите не могат сами да разкажат какво са видели, затова колекционерката все повече се интересува от хората зад тях – кой ги е тъкал, за кого, как са били използвани и как са се предавали в семейството. „Понякога историята на самия килим се оказва не по-малко интересна от модела му“, допълва тя.
Първото издание на „100 килима от Котленско“ е показало на Янева, че подобна експозиция може да направи нещо повече от това да представи ценни образци пред публика. Сред посетителите е имало хора, които са разпознавали свои семейни килими и са разказвали истории, свързани с тях. След изложбата някои дори са решили да дарят наследствени килими, за да не останат те забравени в домовете. „За тях тези килими са важна част от семейната им история и искаха тези килими да продължат да живеят – да бъдат показвани, вместо да останат сгънати в някой долап и постепенно да бъдат забравени“, каза тя.
Сред тези дарения има един особено ценен за нея случай – изключителен, датиран килим с модела „Къдряви звезди“. Собственикът му държал именно Янева да го получи, защото искал килимът да остане свързан с мястото, където е създаден, и с традицията, към която принадлежи. „Човекът всъщност ми повери част от семейната си история“, сподели Янева.
Друга посока в работата ѝ е търсенето на котленски килими, които през годините са напуснали България, и възможността те да бъдат върнати. Тя направи уточнение, че не е исторически коректно всички котленски килими, които днес се намират извън България, автоматично да бъдат определяни като контрабандно изнесени. „Фабриките на Балабанов и братя Бояджиеви са работили не само за българския, но и за европейския пазар, включително са изпълнявали специални поръчки за чужбина“, посочи тя. Това означава, че немалка част от котленските килими, които днес се откриват в Европа, са попаднали там по търговски път. Янева не отрича възможността да е имало и незаконен износ, но според нея е непрофесионално всички килими извън България да бъдат поставяни под общ знаменател.
„Тези килими са част от историята ни. И ми се иска повече хора да започнат да ги виждат така. Те заслужават да бъдат пазени, проучвани, показвани и предавани нататък“, каза Петя Янева.
