На 12 април 1961 г. съветският пилот Юрий Гагарин става първият човек в космоса. На борда на космическия кораб „Восток“ той извършва първия орбитален полет около Земята, с което поставя началото на ерата на пилотираните космически полети.
Юрий Алексеевич Гагарин е роден на 9 март 1934 г. в село Клушино в Западен район (днес в Смоленска област). Започва училище през 1941 г., но поради германската окупация възобновява образованието си едва през 1943 г. След като се премества в град Гжатск, завършва шести клас и постъпва в професионално училище.
През 1951 г. Юрий постъпва в Саратовския индустриален техникум. Започва да посещава летателен клуб и само година по-късно извършва първия си полет на Як-18. През 1957 г. завършва Оренбургското пилотско училище. След като успешно преминава медицинския преглед, през март 1960 г. става кандидат-космонавт. След като е избран, в живота на Юрий Гагарин се случва знаменателно събитие.
На 12 април 1961 г. космическият кораб „Восток“ с Гагарин на борда навлиза в космоса, осъществявайки орбита около Земята.
Благодарение на Хрушчов , Гагарин е повишен в звание старши лейтенант в майор веднага след полета си. В Москва му е осигурено пищно посрещане. След това Гагарин прави няколко пътувания до различни страни (Чехословакия, България, Финландия, Англия).
Впоследствие е назначен за старши инструктор по космонавти, а след това за командир на космонавтски корпус. От 1963 г. е заместник-началник на Центъра за подготовка на космонавти по космическа подготовка и ръководител на отдела за космическа подготовка, както и дубльор на космонавта Владимир Комаров от кораба „Союз-1“ .
Гагарин също участва активно в обществено-политическия живот на страната, като е депутат от Върховния съвет на СССР от 6-ти и 7-ми свиквания, член на Централния комитет на Всесъюзния ленински комунистически съюз на младите хора, президент на Съветско-кубинското дружество за приятелство и почетен член на Дружеството Финландия-Съветски съюз.
Юрий Гагарин беше невероятно популярна фигура не само в СССР, но и по целия свят. Дори днес хората помнят неговата очарователна усмивка. Той на практика се превърна в визитна картичка на страната и посланик на мира. Но той мечтаеше за небето. И полетите бяха възобновени. Той се стреми да си възвърне квалификацията на пилот на изтребител.
Герой на Съветския съюз, почетен майстор на спорта на СССР Юрий Алексеевич е награден с орден „Ленин“, медали и други награди, включително чуждестранни.
На 27 март 1968 г. първият космонавт Юрий Алексеевич Гагарин се разбива близо до село Новоселово във Владимирска област по време на рутинен полет със самолет МиГ-15 на УТИ, превозващ полковник Владимир Серьогин. И двамата пилоти загиват. Прахът на Гагарин и Серьогин е погребан в Кремълската стена на Червения площад в Москва.
Град Гжатск и Гжатският район са преименувани на град Гагарин и Гагарински район; улици и алеи в много руски градове са кръстени на космонавта и са издигнати паметници.
Истината за гибелта на Гагарин
В Русия разсекретиха документите, които съдържат заключенията на комисия, разследвала причините за смъртта на Юрий Гагарин. Това става в навечерието на 50-годишнината от първия полет на човек в Космоса.
На 12 април 1961 г. синът на обикновен колхозник влиза в капсула с диаметър само 2,5 м и с чаровна усмивка отлита с шеметна скорост в космическото пространство на борда на ракета, която е висока колкото 20-етажна сграда.
След 108 минути, обиколил един път планетата, 27-годишният пилот се спуска с парашут обратно на Земята и става най-известният човек в света.
Откривателският полет на Гагарин с \“Восток 1\“ еизключителен момент в историята на ХХ век.
Спечелва на съветския офицер международна слава. Той обикаля света, обядва с английската кралица, целунат е от Джина Лолобриджида и получава правото да почива с привилегии в Крим. Превръща се в най-мощното пропагандно оръжие на Кремъл.
Руското военно министерство сега разсекретява 247 документа, свързани с първите полети в Космоса и ги предава в държавния архив. Сред тях са и заключенията на комисията, която е трябвало да установи при какви обстоятелства се е разбил Юрий Гагарин със своя самолет МИГ-15 на 27 март 1968 г.
Според документите най-вероятната причина за катастрофата е рязка маневра, довела самолета до критична ситуация.
Това съобщи на пресконференция в Москва Александър Степанов, високопоставен служител в президентската канцелария.
Гагарин е бил принуден да предприеме критичната маневра, за да предотврати сблъсък с метеорологичен балон-сонда или да избегне навлизането в горния край на първия слой облачност. Според Степанов именно тази маневра е причината самолетът да влезе в неуправляема спирала и да рухне на земята.
По думите му, официалното заключение на комисията давя ясен отговор на въпроса при какви обстоятелства е загинал Юрий Гагарин и опровергава многобройните версии, които се лансират в медиите вече десетилетия.
На 12 април 2011 г. телевизонният канал Viasat History излъчи премиера на биографичен филм за първия космонавт в света. Филмът е създаден на основата на подробни и щателни проучвания. Авторите го представят като \“историята на един съветски герой, пионер в Космоса, очарователен човек, рискувал всичко, за да спаси свой обречен другар.
Документалният филм, включващ ексклузивни интервюта с членове на семейството на Юри Гагарин, с негови бивши колеги, между които и втория космонавт в света Герман Титов, както и документи от архивите на руската космическа служба и КГБ, осветлява редица неща, с които Гагарин е трябвало да се справя вследствие на постигнатия от него подвиг.
Например, според авторите на филма, той се е чувствал подтиснат и неудовлетворен от това, че не му позволявали отново да излезе в Космоса.
Бил нужен на Земята като символ на съветската мощ.
Борел се с космическата администрация относно процедурите за безопасност и предоставяното обучение.
Филмът анализира изключителните рискове, които са поемали първите космонавти и представя трагични подробности за смъртта през 1967 г. на близкия приятел на Гагарин – космонавта Владимир Комаров.
Той загинал при полет с ракетата „Союз 1\“, изстреляна въпреки установените при проверките повече от 200 нередности.
Гагарин и Комаров са били едновременно определени за този полет. И двамата знаели, че космическата капсула не е сигурна. Комаров обаче – женен и с две деца, отказал да бъде отстранен от мисията, макар да знаел, че ще загине. Бил наясно, че при това положение ще бъде изпратен Гагарин.
В деня на изстрелването на ракетата – 23 април 1967 г., руският журналист Ярослав Голованов съобщава, че Гагарин се появил на пусковата ракетна площадка и изискал да му бъде предоставен скафандър, въпреки че никой не очаквал той да лети.
Гагарин правил няколко опита да предотврати излитането на Комаров, дори изпратил 10 страници доклад до тогавашния лидер на СССР Леонид Брежнев.
Но \“Союз 1\“ излита с Комаров и вследствие на поредица неизправности се разбива с пълна скорост в повърхността на Земята.
