Стрелките с час напред ще изместим в последния ден на месеца, когато баба Марта ще напомни с пълна сила за себе си и ще ни вледени с минус 6 градуса. Това показват дългосрочните синоптични прогнози на gismeteo, пише „Телеграф“. В 4 часа сутринта на 31 март за предпоследен път ще минем от зимното към лятното часово време. Очаква се от 2021 година въртенето на часовника да спре окончателно, след като допитване показа, че над 90% от гражданите на ЕС са против местенето на стрелките. Лекари и психолози отдавна са категорични, че преместването на часа напред или назад тотално разстройва режима, който човек си е изградил. През първата седмица човек на може да спи както трябва – или се буди много рано или при ставането от леглото не е в кондиция. Ежедневните задължения започват да му костват много големи усилия. Изследвания на учени показват, че в понеделника след смяната на времето инфарктите скачат с 60% вследствие на колебания в кръвното налягане. Най-много страда сърцето.
Възможно е да се получат пристъпи на главоболие, отпадналост и световъртежи. Тази промяна се отразява зле и на хората с хронични заболявания.
Понеделникът след смяната на времето е най-тежкият ден за адаптация на организма към новото време. Това каза психиатърът д-р Веселин Герев, цитиран от „Дарик“. По думите му най-потърпевши са шофьорите, увеличавали се инцидентите на пътя.
Според д-р Герев по-полезно за здравето ни е да изберем зимното часово време, защото то е астрономическото време.
Ето какво каза още психиатърът: „Колко време децата отиваха на училище по тъмно?! Те първите два часа спят. Представете си как правят контролно, как ги изпитват… Тялото се движи, но душата спи. Същото нещо се получава и с хората, които отиват на работа, шофират. Случвало ли ви се е да дойдете сутринта на работа, навън е тъмно, не следвате нормалния си ритъм и не си спомняте как сте дошла? Ами като шофирате? Човек вече става опасен“.
Докато навън като е светло, настройката на човек е, че това е времето за бодрост, обясни още д-р Герев: „Представете си, че пилоти ще сменят часови зони, ще возят хора. Шофьори на автобуси пътуват постоянно. Това са професии, които най-много страдат, първо от това, че работата е свързана с много голямо напрежение, второ, смяната на часовото време е допълнително утежняващо обстоятелство, което действа върху психиката им. Човек се разконцентрира, става по-тегав в реакциите, не може да си фиксира вниманието върху това, което прави. Автонастройката трае три-четири дни“.
На въпроса дали ранното стъмване вечер отключва депресия, той обясни: „По нашите географски ширини има сезонна депресия, но тя се наблюдава значително по-рядко, отколкото в страните, които са на север и на юг в полукълбото. Визирам скандинавските страни, където има шест месеца тъмнина и един месец пълна светлина. Там разстройството на биологичния часовник е тотално и хората предприемат мерки за това, като се препоръчва в светлата част да се пускат щори, когато човек спи, а в тъмната част да се използва солариум като изкуствено слънце и соларни лампи, за да може да се избягват депресиите. Наистина там има много депресии по това време“.
Докторът се пошегува: „Основната причина за това не е само този природен феномен, а и това, че хората живеят много стресиращо и освен това употребяват алкохол на цикли – само през уикендите. Тоест нямат възможност през седмицата системно да го употребяват, което на практика е най-достъпният антидепресант в целия свят“.
Наблюденията от практиката на специалиста показват, че за нашите географски ширини „до такава степен генно ни е детерминиран и кодиран този динамичен стереотип, че най-обичайното време за нас е зимно часово време, на което сме свикнали години наред“. И добави: „Все пак тук сме живели повече от 1300 години, а на практика сменяме часовника 40 г.“