Наум Охридски бил най-младият от учениците на светите братя Кирил и Методий. Сведенията за живота му преди пристигането в България са оскъдни. Има предположения, че е българин от Мизия от благороден произход. Той израства в Мизия. Участва в Моравската мисия на Кирил и Методий. По време на пребиваването си в Рим (края на 867 или началото на 868) е ръкоположен от папа Адриан II за свещеник. След смъртта на Кирил (февруари 869 г.) Наум заминава за Панония и Великоморавия заедно с Методий и другите ученици, където участва в драматичната борба с немското духовенство. След смъртта на Методий (885) се завръща в България заедно с Климент и Ангеларий. Радушният прием на княз Борис I и всестранната подкрепа на българския владетелски двор в Плиска му осигуряват благоприятни условия за работа. Той става един от най-вдъхновените организатори на Преславската книжовна школа (886-893). През 893 г., когато Климент Охридски става епископ на Дрембица, Наум напуска Преслав и заема неговото учителското място в областта Кутмичевица в град Девол (дн. несъществуващ град в южна Албания) (893 – 900 г.). Около 900 г. се оттегля в манастир край Охрид, където продължава просветителската си дейност. През 905 г. изгражда свой манастир, известен днес като „Св. Наум“. На смъртния си одър приема монашеската схима. Умира на 23 декември 910 г. Погребан е при северната страна на храма, където мощите му и досега почиват неоткрити. Скоро след това е канонизиран.
Имен ден днес празнуват: Бисер, Бисера, Бисерка, Бистра, Наум. Бисер
• Името Бисер е българско и има значението на перла.
Значение на буквите в името
Бромантизъм, последователност и сила в отношенията с хората, инициативност и способност за преодоляване на трудностите, стремеж за просперитет.
Ифинес, чувствителност, доброта, стремеж към хармония с околната среда, романтичен мек характер, ефективността и практичността много често е просто поза, за да се скрие истинската същност.
Сжелание за силна позиция и финансова сигурност, здрав разум, раздразнителност, склонност към командване, понякога капризност.
Ежелание за себеизразяване, необходимост за взаимен обмен на идеи, тенденция да посредничи в конфликтни ситуации, прозрение, интуитивно разбиране на тайните на света, понякога – прекалена приказливост.
Рспособност да не бъдат измамени от външни фактори, способност да проникват в същността, самочувствие, стремеж за активност, смелост, страст и понякога неразумно поемане на риск и авантюризъм, склонност към догматизъм в разсъжденията.
