Той е един от най-великите командири и държавници на древността. Не напразно от древни времена до наши дни прозвището „Велик“ здраво се е залепило за него.
Александър III Велики , известен още като Александър Велики (лат. Alexander Magnus) е роден на 21 юли 356 г. пр. н. е. в семейството на македонския цар Филип II в Пела (столицата на Македония). Бащата самостоятелно обучава момчето във военно обучение. През 343 пр.н.е. той наема известния философ Аристотел като учител на принца.
Още в детството си Александър се различава от връстниците си. Той беше безразличен към телесните радости, но амбицията на Александър беше безгранична. На 16-годишна възраст Александър остава цар в Македония, когато Филип обсажда Византия, и управлява сурово, безмилостно потушавайки въстанието на тракийското племе на мидите.
При възкачването си на македонския престол Александър първо се разправя с предполагаемите участници в заговора срещу баща му и, според македонската традиция, с възможните претенденти за престола. Той привлича благородниците и македонския народ на своя страна, като премахва данъците.
В самото начало на управлението си, през 335 г. пр. н. е., младият цар предприема поход срещу северозападните съседни племена на илири, трибали и гети. Той принуждава съседите си да признаят македонската власт. През същата година градовете от Централна Гърция се опитват да въстанат срещу Македония, но Александър успява да усмири въстаниците.
През пролетта на следващата година гръко-македонската армия под командването на Александър преминава в Мала Азия и започва война с Персия. На река Гранина македонците разбиват персийската армия. След това армията на младия цар бързо окупира Мала Азия.
През 333 г. пр.н.е. персийският цар Дарий III се опитва да победи гръцко-македонските войски при Исус. Въпреки огромното числено предимство обаче, персите бяха победени. Александър успява да превземе всички пристанища на източното крайбрежие на Средиземно море.
През следващите две години армията под командването на Александър окупира Египет. На 1 октомври 331 г. пр. н. е. в Месопотамия близо до Гавгамела се провежда решителна битка между гръко-македонската армия и персийската армия под командването на Дарий III. Персите претърпяха ново поражение, Дарий III избяга и скоро беше убит. Александър Велики окупира Вавилон, Суза, Персеполис и Екбатана.
Година по-късно той напредва още по-на изток и окупира централната част на Иранското плато, а след това и Централна Азия. За да укрепи властта си в завладените територии, Александър построява там крепости със силни гарнизони, които се наричат Александрия.
През пролетта на 327 г. пр. н. е. талантливият командир предприема завоевателна кампания в Западна Индия (Пенджаб). Въпреки това армията на Александър, изтощена от дългата кампания, поиска да се върне у дома.
През зимата на 323 г. пр. н. е. Александър Велики остава във Вавилон, който прави столица на огромната си империя. Командирът планира скоро да тръгне на поход срещу арабските племена на Арабския полуостров.
Малко преди това пътуване той неочаквано се разболя. След 10 дни тежка треска, на 13 юни 323 г. пр. н. е. Александър Велики умира във Вавилон на 32-годишна възраст.
