Четвърто поредно десетилетие отбранителната система „Периметър“ стои на стража над Русия, без да се изключва нито за секунда. Десетки хиляди сензори, като нервните клетки на човешкото тяло, са разпръснати из цялата страна, хиляди ракети спят в мини, а радарните инсталации наблюдават целия свят, предавайки данни на циферблати и екрани, инсталирани в щабовете и командните центрове, където служителите дежурят денонощно. Ако мястото, където стоят часови близо до Гроба на незнайния воин и Вечния огън край Кремъл, се нарича пост № 1, то „Периметър“ определено е пост № 0.

Същността на системата е ужасно проста: ако се извърши масирана ядрена атака срещу Русия и цялото военно командване и политическо ръководство бъдат унищожени за една нощ, тогава всички останали ракети (а те ще са няколкостотин, дори и след премахването на повечето от стартовите силози и инсталации) ще бъдат автоматично изстреляни към атакуващия враг и на нашата планета ще настъпи ядрен Армагедон.

Оръжието е толкова ужасно, че самият факт за неговото присъствие веднага изключва мащабни военни операции с използване на ядрени оръжия. Американците са кръстили тази система „Мъртва ръка“.

Основната военна тайна на Русия е разработена в началото на 80-те години, а системата е тествана на 13 ноември 1984 г. Повод за създаването й са докладите на съветски разузнавачи, които съобщават, че военната стратегия на САЩ предвижда война със СССР чрез масиран ядрен удар по военни командни центрове и политически контролни пунктове. За да се гарантира възмездие, е решено да се разработи най-новата отбранителна система.

Според слуховете, централният контролен панел за системата за ядрен ответен удар се намира дълбоко в планината Ямантау. Основната перла на това съоръжение e “компютърната зала” – специална сървърна зала, в която се помещават поне два (според други източници три) суперкомпютъра, които анализират информация от сензори в цяла Русия.

Ако един ден САЩ и НАТО решат да нападнат Русия, тогава възмездието ще дойде неочаквано. Първо, „Периметър“ ще тества нивото на фоновата радиация на критични обекти (Кремъл, правителството, Министерството на отбраната и Генералния щаб, командните пунктове на военните окръзи и флотове, позициите на стратегическите ракетни сили, най-важните въздушни и военноморски бази, градове с най-важните отбранителни съоръжения). Ако то бъде превишено, “Периметър” ще заключи, че на Русия е нанесен ядрен удар, а по-нататъшните действия ще се развият по следния сценарий.

  • Тестов сигнал към пулта на дежурния и помощник-началника на Генералния щаб и министъра на отбраната. И тук е важно да отговорят хората от другата страна на жицата. Ако упълномощеният служител реагира, „Периметър“ му предава управлението на ситуацията, в противен случай започва следващият етап на проверка.
  • Обаждане до „ядреното куфарче“ на президента. Терминал “Чегет” е постоянно под ръка на държавния глава. Ако президентът, или например министърът на отбраната, или началникът на Генералния щаб не отговори на обаждането, „Периметър“ ще направи изводите си и ще започне обратното броене.
  • Ако системата нанесе удар, ще се образува голям пролив между Южна Канада и Северно Мексико, на мястото на Съединените щати.
  • Ако все още има връзка, системата след период от време – от 15 минути до час – ще се изключи автоматично, заключавайки, че служителите, упълномощени да наредят ответен удар, са живи.

Според Пьотр Казулски, бивш изследовател в Изследователския център за приложна информатика, днес системата е актуализирана и новият контролен център е оборудван с хиляди сензори, които действат почти като жив дисциплиниран и обучен човек. Самият американски експерт по ядрено разоръжаване Брус Блеър многократно заявява, че системата непрекъснато се актуализира.

Комуникацията с държавния глава става чрез компютър, който е постоянно с него – така нареченото ядрено куфарче. А връзката с военното командване се поддържа чрез специални радиопредаватели, които постоянно дават предварително уговорен сигнал, както например от началото на 1980г. прави късовълнова радиостанция с честота 4625 kHz, известна сред радиолюбителите като „Зумер“. През цялата история на наблюденията й, обичайният й бял шум с тонални сигнали е нарушен само няколко пъти – в ефир прозвучава глас на руски, предаващ криптирани цифрови и буквени кодове, както и гласови команди.

Според слуховете, уникалността на системата се състои в това, че решението за изстрелване може да бъде взето автоматично, но има слухове, които са точно противоположни и тъй като това е военна тайна със седем печата, не е възможно да бъдем сигурни .

След решението за изстрелване, специални свръхскоростни ракети излитат от свръхзащитените мини. Но те не летят срещу врага, а в цялата страна, непрекъснато предавайки кодиран сигнал на всички останали пускови установки. Веднага щом сигналите от тези пратеници достигнат ядрените ракети, те автоматично се изстрелват.

За да бъде напълно ясно, Русия е ядрена триада. Това означава, че ракетите се изстрелват не само от наземни мини и от мобилни ракетни системи, но и от подвижни ракетни комплекси Ту-160, които дежурят денонощно в небето, от атомни подводници от типа Борей, които могат да бъдат разположени във всяка част на Световния океан и от безпилотни подводни апарати. Бойният компонент на “Периметър” е най-мощната в света балистична ракета “Воевода”.

По време на Студената война учени от СССР и САЩ изчисляват какви загуби ще понесат страните при взаимна ядрена атака. Още тогава числата са плашещи – в Съюза ще загинат около 100 милиона души, а в САЩ – 80 милиона души. Но военната мисъл не стои неподвижна: останалите страни – собственици на ядрени оръжия – също създават свои подобни системи от “оръжия на съдния ден”. Така че, предвид напредъка на технологичната мисъл през последните десетилетия, ядрената война в съвременните реалности ще доведе до много по-голям брой жертви. Просто казано, след използването на атомни оръжия няма да има нито победители, нито губещи, защото всички ще умрат. И това лишава военния конфликт с Русия от всякакъв смисъл. https://trud.bg/