Тук няма да говорим за пророчество или за апокалиптични картини, свързани само с наводнения или разрушения. Макар, че с думата „потоп” правим точно такива асоциации. Действително има много легенди, които се свързани с наводнения, потопи или други природни бедствия. Като се започне от легендата, при която се разказва за потънали континенти или за библейския потоп и „ковчега на Ной”, та се стигне до наши дни, където наводненията се превърнаха в често срещани, сериозни природни бедствия. Дори фразата „След нас и потоп” си има своето символично значение и ние често я използваме по отношение на това, какво оставаме след нас – рай или ад, разруха или място за бъдещото ни поколение. Някои приписват тези думи на римския император Нерон, други на Мадам дьо Помпадур, но това няма никакво значение. Тази фраза е винаги актуална. Може да се отнесе за всяко време и за всеки от нас. Това е определение за мислите, действията и отношението ни към заобикалящата ни действителност и отношенията между всеки един от нас!
Защото потопът, катаклизмите или разрушителните мисли и действия са вътре в нас и всеки със своите чувства /ненавист, любов или безразличие/ определя картината на случващото се, като частица от собствения си живот. В този смисъл ние не осъзнаваме, че живеем в системата, наречена Природа, където всичко е взаимосвързано. Неживата природа е свързана с растителната, растителната с животинската, животинската с човешката и обратно. Природата е в равновесие и отклоняването от това равновесие води до катаклизми на всяко от нивата. Дори и в момент на просветление и осъзнаване ние го правим с определена доза пренебрежение, без да включваме себе си и всичко, което правим в това отношение. А всъщност, всичко е вътре в нас, вътре в мен. Това е моят живот и моята отговорност към близките, семейството, обществото… към всичко! Това са моите мисли, чувства и отношение към заобикалящата ни действителност. Дори библейският потоп, според старозаветните писания, е възникнал, защото хората са забравили за Бога, благоприличието и добрите взаимоотношения помежду си.
А можем ли днес да кажем, че това е минало и катаклизми с такива размери няма да се случват? Според направено изследване към 2060 година над един милиард човека ще се окажат под заплахата от потоп. В частност се посочват районите на САЩ, Индия, Китай, Бангладеш и други страни, които ги очакват катастрофални наводнения, в резултат на повишаване на морското ниво, ураганни приливи и екстремни климатични условия.
Нима ще се повтори библейският потоп?
Според проф. М. Лайтман – основател на Международната академия по Кабала, потопът може да се случи много по-рано. „Земята и моретo постепенно ще се променят и това изменение ще се съпровожда от изригване на вулкани, земетресения, наводнения. Според науката Кабала, това ще се случи, защото Природата няма да търпи на Земята такова егоистично същество като Човека. Ние самите, с отношението си един към друг, предизвикваме отрицателно движение в Природата.
Освен това, проблеми се очакват не само в екологията. Ще има падения в много насоки – в бизнеса, в световната търговия, в отношенията вътре в семейството, в културата, в науката. Егоизмът убива всичко и прераства в раков тумор, който опустошава дори себе си”. Това е написано от проф. Лайтман през 2016 г., а днес пандемията ни показва, че прогнозата се сбъдва и човечеството е безсилно да се справи.
„Новият всемирен потоп ще настъпи, ако човечеството не вземе необходимите мерки за предотвратяването му” – пише английското научно списание „Нейчър”/Nature/, цитирано от БТА, през 2020 г. „Според международно изследване, опасността от повишаването на нивото на световния океан непрекъснато расте, заради активните приливи, увеличаващите се вълни и бурите. Те са предизвикани от глобалното затопляне”.
Баба Ванга, може би метафорично, е казала, че краят на света – това е световният потоп! – „Ще оцелеят добрите, а злите, които се правят на много хитри, ще загинат. Много, много от тях ще загинат. А след това ще настъпи много добър живот и безсмъртие”..
Дали е така и какво ще се случи, никой не знае. Но със сигурност, нашият егоизъм и отношението ни към всичко около нас е причина за това, че Природата се бунтува. Бунтува се срещу нашето отношение към природните закони, към нарушеното единство и любов между хората. Бунтува се срещу омразата и ненавистта между нас! Срещу отношението ни към самата Природа! Това е и причина за случилите се и случващите се катаклизми – урагани, земетресения и потопи.
Можем ли всъщност, да осъзнаем това? Можем ли да осъзнаем, че потопът, ураганите и всички разрушения са свързани с нашето отношение към случващо се извън нас самите? Можем ли да видим истинската картина на реалността извън егоистичното ни отношения към заобикалящата ни действителност? Не, за съжаление, се оказва, че не можем! И
всъщност това е проблемът! Някой ще каже, че това са естествени процеси, които съпътстват нашето развитие, включително и природните катаклизми. Вярно е, но това е и нашето, моето вътрешно състояние!
Аз чувам, виждам, усещам и възприемам сигналите през всичките си чувствени органи, приемам усещането за картината на реалността, в която се намирам и постепенно започвам да разбирам, че единственото правилно действие е доброто отношение между хората. За мен то става отправна точка. И въпросът, който си задавам, е защо е толкова трудно да осъзнаем това, а още повече и да го прилагаме в живота си? От една страна сме съгласни с това, че нещо трябва да се промени, но от друга – моят егоизъм се съпротивлява и аз се чувствам безсилен и дори гневен на случващото се. Тогава виждам урагани, земетресения, потопи и какво ли още не.
А какво иска Природата от мен?
Кабала казва, че точката на единството трябва да стане основна моя грижа и аз през целия си живот трябва да се стремя към това единство. Това ще е моето убежище или казано метафорично, моят „Ноев ковчег”, „общата лодка”, в която цялото човечество трябва да се намира. И ако аз се грижа за лодката, в която плуваме всички и всеки един от нас се грижи за това единство, то няма за какво друго да се притесняваме – всичко ще е наред. Трябва обаче постоянно да „проверяваме лодката”: има ли някакви пукнатини или пробойни, всичко ли е наред.
Възможно е тук да бъда обвинен във философстване, но истината е, че ние се намираме в особено време, в което егоизмът е достигнал своя връх и ако не го овладеем, то природните катаклизми ще ни доведат принудително до точката на усещане на системата, наречена Природа.
Когато разкрием „потопа в нас”, с цялото това море от нечистотии, егоистични сили, натиск, ще можем да преодолеем тази заплаха от самоунищожение. Тогава ще разберем истинския смисъл на написаното от кабалистите през вековете, а и какво е имала предвид Баба Ванга, говорейки за потопа и края на света.
Трябва обаче да разберем, че човечеството не съществува отделно от мен, а е част от мен, част от моите свойства, част от моята душа. И всичко, което чувствам, мисля и усещам, е частица от онова, което мислят, чувстват и усещат другите хора. Необходимо е само да разбера, че всичко зависи от мен и от никой друг.
Само благодарение на стремежа ни към единство можем да достигнем до истинската същност на Природата и смисъла на съществуването ни. Колкото повече се стремим към добро отношение помежду си, въпреки егоизма ни, толкова по-добре ще се чувстваме. Тогава „потопът” и всички действия на Природата ще са част от осъзнатото ни развитие, даващо отговор за смисъла на съществуването ни!
Георги ГРАДИНАРОВ – преподавател към Международната академия по кабала
Офис Добрич, тел. 0898731112
