Колко често си задаваме въпроса в какъв свят живеем? В света на илюзиите или само във видимата реалност на материята, която продължаваме да изследваме. Запитвали ли сме се, кое е истина и кое е лъжа? Или в същност са философски теории, без особено значение?! Важно ли е това за всеки един от нас, или увлечени в ежедневието, забелязваме само това, което ни засяга и което ни носи вреда или полза? Дали това ще е лъжа, или истина, няма особено значение. Важното е да ни носи полза. Каква е разликата тогава? Дали ще лъжа, или ще казвам истината? Възможно ли е, намирайки се в лъжата, да осъзнавам, че другото е истина и обратно? Дали лъжата, която изричаме понякога, не е за да съхраним своята ценност в собствените си очи и в очите на другите? Или това е естествена защитна реакция на нашият егоизъм, който не иска да се види повреден и унизен? Главното е да се държа на определено ниво в очите на другите. Ако трябва да излъжа, ще излъжа. Ако трябва да кажа истината – ще кажа! Не се съобразявам нито с тези, нито с другите, а само с това, моят егоизъм да не бъде засегнат. Дори да изпитвам съпротивление вътре в себе си, аз се опитвам да съм в баланс, независимо дали се намирам в лъжа, или в истина.
За съжаление или не, ние лъжем почти постоянно… дори всеки ден, започвайки с малки уловки, премълчавайки малки истини, та до най-голямата измама и лъжа. Лъжата се разпространява по света и се предава от един на друг съзнателно или несъзнателно, като епидемия, „като развален телефон”. Всеки изкривява информацията, както му е удобно и изгодно, недоисказвайки или скривайки това, което не е полезно за него. Може би поради тази причина в хората няма никакво разбиране, какво е лъжа и какво е истина. Всичко се определя от свойствата и вътрешните възприятия на човека. Не можеш да кажеш на другите хора: – „Това е лъжа, а това е истината“. Защо да е истина и защо да е лъжа? Защото така чувствам и така възприемам ситуацията. По такъв начин аз поддържам себе си в най-добро състояние, убеждавам не само другите, но и себе си, че аз съм прав, че това е истината или това е лъжата. Всички, в една или друга степен преминаваме през такива състояния.
От гледна точка на историята, в различните епохи и култури, истината и лъжата са имали различни критерии. В един исторически момент се казва, че „това е истина“, а в следващия момент, „че тази истина е била лъжа“. Вероятно и днешната истина, с която толкова се гордеем или не, може да се окаже, че е била лъжа.
За това не е изненадващо, че нашият свят е пълен с лъжи. Някои умишлено се разпространяват заради определени корпоративни или лични интереси, други поради незнание, а трети, за да правят лъжливи пропагандни изводи чрез „полуистините” или откровени лъжи.
„Една лъжа, повторена сто пъти, става истина“, този израз описва пропаганден похват за „промиване на мозъци“, за чийто автор се смята Гьобелс, министър на информацията в нацистка Германия.
За съжаление, и днес не можем да разчитаме изцяло на достоверността на информацията и новините, с които ни облъчват. Едни защитават десните, други – левите, трети либералите, и всеки ни убеждава в истината и в правотата си. Медиите все по-малко са ориентирани към обществото, а по скоро в интерес на заинтересовани групи от хора. Оказва се, че в политиката, парите и властта, истината е все по-ограничена. Там са предимно амбиции, кавги и пълен колапс на ценности с популистки лозунги за бъдещето. Управляващият елит се опитва да присвои правото на истината, над истината на обикновените хора, убеждавайки ги, че в същност тяхната истина за случващото е лъжа.
А в същност знаем ли как да отделим лъжата от истината? Или с нашия нараснал егоизъм и самочувствие си въобразяваме, че знаем всичко. Дори знаем какво е истина и лъжа. Със сигурност нашият егоизъм вече трудно приема максимата на Сократ, че „ аз знам, че нищо незнам”. „”Ние всичко знаем и сме компетентни за всичко”.
Как обаче може да се определи дали знанията и иформацията, която притежаваме или получаваме от различни източници, е вярна или лъжлива? Как мога да отделя истината от лъжата?
Съвременния кабалист Барух Ашлаг/Рабаш/ пише: „Известно е, че окото не забелязва дребното, но голямото е по-лесно да се забележи. Затова, докато човек се намира в малка лъжа, той не е способен да види истината, че върви по пътя на лъжата, и се заблуждава, сякаш върви по пътя на истината. Но ако лъжата е голяма, тя достига до такива размери, че ако човек пожелае, може да види в нея истината…”
Реално погледнато, никой не се нуждае от изясняването на това, кое е истина или лъжа, а от вътрешното си напълване и удовлетворяване на егоистичното си желание. Защото какво ще стане, ако човекът я научи? Истината не може да бъде предадена, продадена на някого или използвана, ако всичко наоколо е лъжливо. Истината в нашия свят е като чуждестранна валута, която не се приема в нито един магазин.
Ако казвам истината в този свят от лъжи, тогава минавам за лъжец. Така се е случило по време на цар Соломон, когото никой не искал да признае за цар. Той произнасял мъдри речи, но всички наоколо били толкова глупави, че никой не вярвал на думите му.
Кабалистите казват, че не съществува обективна истина. Дори с нашите пет сетивни органа ние виждаме фрагмент от „цялата реалност”. И това ни заблуждава и ни ограничава в установяването на кое е истина и кое лъжа. Имаме усещането, че днес лъжата е повсеместна и тя ни залива като развалени продукти, които по неволя сме се научили да използваме и да се чувстваме добре. Тялото вече дотолкова е свикнало да усвоява храната така, че дори и да е развалена, да се възприема от нас, като че е сравнително свежа. Тук разбира се не става въпрос за храна на стомаха, а за храна на ума, разума и сърцето. Колкото и да се стараем, не сме в състояние да разберем, кое е истина и кое е лъжа, защото нямаме инструментите, с който да ги различим. Да не говорим за пандемията, която раздели обществото на вярващи и невярващи в нея. На такива, които „лъжат” за нейното съществуване и на такива, които казват „истината”.
Човек постепенно започва да осъзнава, че живеем в свят, изтъкан от лъжи или полуистини, от който е време да се измъкнем. Като че ли стоим на кръстопът, при който сме длъжни да изберем лъжата или истината. С методите на лъжата ние не можем да поправим ситуацията и да открием правилния път. Единствено със силното желание да изясним истинската същност на живота си, ще разкрием причината за случващото се и истината в живота ни.
Кабалистичните източници описват цялата реалност, в която се намираме. Не тази, илюзорната, която нашите ограничени, егоистични свойства възприемат, а истинската, все още скритата от нас реалност. Описват ни всички етапи, през които човечеството трябва да премине, за да открие истината, такава каква е. Тя обаче не е в нашето егоистично възприемане на света, в нашето разбито и разединено състояние, а в реалност, имаща други свойства, друга плоскост. Именно, този свят на истината са усещали кабалистите в миналото, а и днес. Този свят са ни описали в кабалистичните източници с езика на ”клоните и корените”. Това е свят на силите, на причинно – следствените връзки, на отдаването и правилното взаимоотношение между хората. Сили, които все още не усещаме, но постепенно природата ни води към това. В миналото, а дори и днес , това е трудно да се осъзнае и разбере с нашия разум и нашия егоизъм. Това е била и причината, в миналото кабалистите да са преследвани, измъчвани и дори изгаряни на клада.
Ето защо, в нашето ниво на спорове за истината и лъжата, никога няма да има победител.Трябва да се издигнем над егоизма и над желанието, да се самонаслаждаваме от каквито и да е победи. Кабалистите са го знаели и затова техните спорове винаги са били градивни, а нашите винаги разрушителни.
Във Въведедение към книгата „Зоар” е казано: „Ако се занимаваме с изследването на истината и лъжата, когато са въплатени в материя, тогава тези понятия щяха да се възприемат от гледна точка на тяхната полза или вреда за материята. И тогава, в следствие на многобройни експерименти, проведени в света, виждайки множеството жертви и загуби, които са причинили лъжците и техните лъжливи речи, а също и голямата полза от привържениците на истината, които съблюдават правилото да говорят само истината, бихме стигнали до извода, че няма по-важно достойнство от истината и няма нищо по-неизменно от лъжата”.
За съжаление, ние продължаваме да живеем с лъжата на нашето егоистично развитие и си мислим, че това е смисъла на съществуването ни. Мислим си и се стремим към свободата, без да знаем, какво в същност е това. Без да знаем, че именно лъжата и лъжливото ни усещане за реалност е това, което не ни позволява, да бъдем свободни, да придобием искрени и честни взаимотношения, без маски и егоистични разчети. Не можем да бъдем свободни, ако не знаем истината за себе си и за истинската реалност, в която живеем. Ако нашите взаимоотношения са изградени от лъжи, то умът ни ще е пълен с неистини, а душата ни – затънала в предразсъдъци.
Георги ГРАДИНАРОВ – преподавател към Международната академия по кабала
