Темата за доброто и злото е винаги интересна и актуална. Тя ни води до много спорове и различни теории, в повечето случаи – без реален резултат. Всички сме чели и сме наясно колко много легенди, басни, притчи и народни приказки има за доброто и злото. Дори във филмите, които гледаме ежедневно, доброто и злото, любовта и омразата са в основата на развитието на произведението. Какъвто и да е сюжетът обаче, се оказва, че в творбите почти винаги доброто побеждава. Защо ли? Може би, защото всички искаме да сме добри или защото това напълва усещането ни за справедливост. А може би това е нашата скрита същност, т.е. нашата природа?! Ако вземем, че оставим писанията и погледнем света без „розовите очила на добрите взаимоотношения”, картината се оказва коренно различна… Войни, противоречия, спорове, конфликти и много страдания. Явно, живеем в два свята – в света на мечтите и желанията и в света на суровата реалност.
Според науката кабала, никой от нас не е лош сам по себе си! Цялото зло, пишат кабалистите, се намира между нас, независимо, че се проявява в такава форма, сякаш аз или другите сме лоши. Вътре в човека няма никакво зло. Злото е силата на нашата взаимна ненавист и отблъскване.
Трябва да се постараем да видим, че злото не се крие в другите и не е в мен самия, а в отношенията между нас. Ако обаче успеем да се издигнем над ненавистта и погледнем света като родител над спорещите за играчките в пясъчника деца, то ще усетим егоистичното състояние, в което се намираме спрямо другите. Тоест, нашата задача е да разкрием онова зло, което се намира между нас, като взаимоотношения за всеки проблем. Злото, това е силата, която ни пречи да се обединим, за достигане целите и замисъла на съществуването ни.
Доброто и злото са взаимосвързани елементи, с които осъзнато или неосъзнато ние съществуваме. Няма добро без зло и зло без добро! Всички искаме да сме, или поне си мислим, че сме само добри, но това е илюзия, която нашият егоизъм ни рисува. Обикновено съдим другите и ги определяме като по-лоши от нас. А в себе си си казваме „дори и да имам някаква лошотия, в сравнение с другите тя е нищожна”.
Въпрос на осъзнаване е да видим, че злото не се крие в другите и не е в мен самия, а между нас
Първо трябва да разберем, че самото зло не е наш враг, то е част от света, както и част от самите нас. Злото съществува във всеки човек, във всеки от нас съществува сенчеста страна. Наред с положителните качества – таланти и умения, всеки има и свои недостатъци, всеки понякога изпитва омраза, страх, завист, гняв. Според редица експерименти и изследвания, злото е заложено като отношение във всеки човек и може да се прояви при определени обстоятелства. Но, възможно ли е, като се нараняваме, измъчваме, изтезаваме и водим войни, да премахнем негативизма – злото между нас? Оказва се, че не!
Затова ние трябва да възприемаме личните си и обществени проблеми като форма за осъзнаване на злото, като наше общо състояние.
В природата няма добро и зло. Ураганът и заметресенията не са зло. Лъвът, който убива антилопата, за да се нахрани, не е зъл. Вълкът, изяждащ жертвата си, също не е зъл. Ние най-често ставаме инструмент на злото, когато съдим и обвиняваме различните и за това решаваме, че трябва да ги нагрубим или накажем.
В историята персонализирането на злото в „другите – различните”, ни е довело до инквизиция, линч, геноцид и войни. В този смисъл да се надяваме, че властимащите ще поправят злото между нас, е илюзия! Те нямат такава цел, нямат никакво виждане в тази посока. Напротив, възможно е да достигнат до необходимостта от поправяне само тогава, когато няма да имат друг изход.
Теорията, че войната ще „почисти земята”, оставяйки на нея един милиард жители или по-малко за „нормална екология” и спокоен живот, е пропаганда за наивници. Защо ли? Защото с това се оправдава агресията спрямо другите и е идеално оправдание за убийствата и погромите над беззащитно население.
Днес все повече се разкрива, че светът в който живеем, е в глобална взаимовръзка и злото, което усещаме помежду си, е продиктувано от нашия егоизъм. Така наречения елит нищо не може да предвиди и всеки ден се разкрива, че на тях им остава все по-малко и по-малко време да управляват по стария начин на конфронтация и противоборство.
Истината е, че въпреки усещането за хаос и безизходица, природните закони ни водят към осъзнаване на нашата егоистична природа. Както лекарят диагностицира болестта, така и ние постепенно започваме да откриваме причината за случващото се, и че то е в отношенията между нас. Кабала ни разкрива истинската картина на реалността, такава, каквато съществува в причинно-следствените връзки между висшата реалност и нашият материален свят.
„Аз виждам материалния свят, в който сега се намирам, който се изучава в университетите, а не на уроците по кабала. Ние изучаваме неща, които са над него – духовната реалност. Тя не се намира пред очите ми, предстои ми да придобия ново ”зрение”, за да я видя. За това са необходими вече не материални, а духовни ”очи”.
С една дума, сякаш стоя пред вратата и ми казват: ”Можеш да влезеш само ако имаш билет. А ти нямаш билет! Тогава върви да поработиш, за да си купиш билет – тогава ще влезеш!”. И ето аз работя в нашия свят, за да си купя билет за духовната реалност. И съответно, на уроците говорим за онова, което се случва зад вратата.” – проф. М.Лайтман – ръководител на Международната академия по кабала.
Виждайки пред себе си картината на нашия свят, ние получаваме информация чрез петте ни сетивни органа. Впоследствие, тази информация се обработва от мозъка ни и се възприема от нас чрез желанието за получаване, с намерение заради себе си, т.е. чрез нашият егоизъм. Човекът живее в намерение и цялата получавана от него информация, в крайна сметка се интерпретира от него на принципа на извличане на максимална изгода за себе си при минимална загуба на сили.
Ние възприемаме света с егоистичните си свойства и затова трябва да преобърнем вектора и намерението си за напълване. Какво означава това? Да достигнем до нивото на единство и правилна взаимовръзка с останалите-дори и те да са различни от нас. Това е необходимо особено сега, когато целия свят започва да осъзнава, че ”злото” – това е нашият егоизъм и че той е причината за всичко лошо, случващо се в нашите взаимоотношения.
Нашият живот започва от Големия взрив, с пълното разбиване, с отрицателната сила, разпръснала всички частици във всички посоки. А след това, когато частиците започнали да се събират, за да се включат една в друга, се ражда самото творение.
Оказва се, че така е необходимо да виждаме света, в който живеем и ролята ни в него: да съберем всички противоположни части на природата и да ги свържем по начин, по който да се поддържат взаимно.
Злото няма да изчезне, защото доброто не съществува без зло. Това е като центробежната и центростремителните сили, които са в основата на всеки елемент от Вселената. Явно, докато всички не го разберем, ще продължаваме да воюваме, да спорим, да се нараняваме и убиваме. Факт е, че не разбираме законите на природата, според които нашето разединение ще расте, а над него ние трябва да стигнем до единство.
Отличителната черта на всяко зло не е нищо друго, освен себелюбието. Всичко, което се случва с нас, от съществените въпроси, до най-малките неща в семейството, на работата, в обществото – със самочувствието ни, с взаимоотношенията с роднините и законите, с народа и света, с цялата реалност – всичко се разкрива само за целите на осъзнаването на егоизма ни и неговото поправяне.
В това отношение Петър Дънов пише: „Махне ли се злото, половината свят престава да съществува. Злото е толкова необходимо, колкото и доброто. Следователно, не се стремете да унищожите злото, но бъдете будни, да не правите зло. Това се постига с прилагане на доброто. Ще се пазите да не правите зло и ще оставите злото да работи за вас. Досега хората са работили за злото, т. е. те са били слуги на злото, а господари на доброто. Сега ще обърнете нова страница на живота: Ще станете слуги на доброто, а господари на злото.“
Принципно, човек волю или неволю се стреми към някакъв ”духовен плацдарм” – но без да работи със себе си. Във всеки от нас се намира философът, стремящ се да обясни необяснимото, отнасящо се за духовното, без да полага усилия за собственото си чувствено израстване спрямо другите. Обичаме всичко да теоретизираме, без да сме изяснили в какво се крие духовната ни същност. А тя, на практика се отнася до нивото на единствено и правилните взаимовръзки между хората.
Георги ГРАДИНАРОВ – преподавател към Международната академия по кабала
