дом Акценти НАУКАТА КАБАЛА: ЗЕМЯТА КАТО ЖИВ ОРГАНИЗЪМ

НАУКАТА КАБАЛА: ЗЕМЯТА КАТО ЖИВ ОРГАНИЗЪМ

23.04.2020

3066

Прави ли ви впечатление, че почти всеки ден от годината е някакъв празник? Ако не е религиозен, ще е личен или празник, определен от някаква световна организация, асоциация, или група хора, счели за важно, че определен субект или обект трябва да има празник. Почти е невъзможно човек да запомни всички празници. Например – имаме рожден ден, имен ден, ден на любовта, ден на цветята, ден на детето, ден на жената, на мъжа, на виното, на овчаря, на градинаря и т.н., и т.н. Оказа се, че има и Ден на Земята!

Невежеството си е невежество от моя страна, но какво да се прави, сигурно има и други като мен, които не се впечатляват от този ден. А се оказа, че денят на земята се празнува от 1970 г. г. Въпреки това, на 22.04. се помъчих някак си да почувствам този ден, дори направих опит, да го отпразнувам. Не ми се получи! Беше ми странно какво точно „да му отбелязвам” или как точно да го отпразнувам? Да празнувам това, което разрушихме или да празнувам това, което мислим, някога да съградим? Защото през последното столетие и повече като човечество направихме всичко възможно, за да разрушим нашата планета, а сега, уж осъзнавайки какво сме направили, сме преценили, че трябва да има и Ден на Земята. Хубава идея и какво от това? Нещо промени ли се? Нищо! Стана ли ни тя, нашата земя, по-мила и по обичана? Не! Продължаваме ли да издевателстваме над нея? Да! Освен да отбелязваме събитието, май нищо добро не сме направили. Не напразно известния канадски астрофизик и космолог Хюберт Ривз е написъл: „Човекът е най-безумният вид на нашата планета. Той се прекланя пред невидим бог и разрушава видимата природа, не разбирайки, че природата, която разрушава, се явява самият Бог, на който се прекланя!”

А като се замисли човек, всичко е произлязно от една точка, точката на Големия взрив. От тогава и до този момент цялата Природа, Вселена и планетата Земя се развиват по определени строги закони, от които до днес сме разкрили само една много малка част.

Учените са наясно, че Слънчевата ни система е създадена при изключително благоприятни условия, позволяващи възникването на живот. Земята не случайно е третата планета след Слънцето, намираща се в особени условия, обезпечавана и от двете предходни планети Меркурий и Венера, а и всички след нея – започвайки от Марс и нататък.

Интересното е, че всички планети, въртящи се около Слънцето заедно със Земята, имат собствена функция спрямо нея. Едни ловят и поглъщат изхвърляните радиоактивни вълни на Слънцето, като не им дават да достигнат до Земята. Други ни защитават от вредното излъчване, трети работят като клапа, заглушаваща резките колебания и обезпечаващи на Земята стабилни условия, в които може да съществува живот. Следващите привличат към себе си космическите обекти, заплашващи да се стоварят върху повърхността на Земята. Чрез своето движение планетите уравновесяват цялата тази голяма система. На нас ни се струва, че Земята се върти в пуст космос, но всъщност всички планети се намират в строги връзки. Например Юпитер – най-голямата планета от Слънчевата система, играе огромна роля в нашия живот. Ако не съществуваше неговата огромна маса, привличаща към себе си като магнит всички прелитащи наоколо отломки, то на Земята биха падали милион пъти повече метеорити отколкото днес. По такъв начин тя се явява наш предпазен щит.

Всичко това работи като единна система, която ние все още не разбираме до край. От мига, в който Вселената е произлязла от точката на Големия взрив, та до ден днешен, всичко в нея се управлява за сметка на една обща сила, удържаща цялата нежива, растителна, животинска природа и човечеството. Кабала ни показва доколко всичко е свързано помежду си и как всеки елемент зависи един от друг.

Въпросът е само в това, можем ли да разкрием, разберем и осъзнаем тази взаимосвързаност? Способни ли сме да достигнем до правилните изводи въз основа на хилядолетни наблюдения, записи, предавани от поколение на поколение?

Представяте ли си, колко перфектно е създадено всичко около нас от атома до Слънчевата система и Вселената. От най-малката клетка до животинското и човешко тяло. И въпреки всичко, някак си усещаме, че нещо не е наред. Нещо липсва? Случват се катаклизми, нещастия, дори коронавируси. Защо?

Отбелязването на Деня на Земята е хубава идея, но на практика нищо повече. Тази система сама по себе си е в абсолютно равновесие и се стреми да приведе цялата ни малка егоистична природа до подобие на себе си – до равновесие.

Затова, след като се отклоним от взаимодействието ни с всичките й части, веднага се случват отрицателни проявления, катаклизми и дори болести.

Те по някога са малки и ние не им обръщаме внимание, но могат да бъдат и големи, като урагани, земетресения, а в миналото дори и падане на големи метеорити.

Tрябва да разберем и осъзнаем, че Природата е съвършена. Само ние сме несъвършени, нейната малка част. Затова вървим напред, както казват кабалистите, „с пръчката към щастието” – получаваме удар и малко променяме пътя си, още един удар – и отново променяме пътя си.

Егоизмът през цялото време иска да ни обърне наляво, тогава Природата ни нанася удари и ние се обръщаме малко надясно. Като малко дете, което родителите насочват и възпитават да върви в правилната посока. И така през цялото ни историческо развитие, та до ден днешен.

Едва сега, малко по малко правим стъпки към осъзнаването, че сме в задънена улица. Природата с всички сили ни насочва към интегралност, към единство, към обща система, в която няма нито лидери, нито изоставащи. Бавно започваме да го разбираме, но все още не отчитаме намеренията Й, опитвайки се, да преодолеем призивите, които Тя слага пред нас. Ето защо коронавирусът няма да изчезне толкова лесно. Той всъщност ни сложи на заслужено място, раздели ни далеч един от друг и в същото време ни събира в общото нещастие.

В кабалистичните источници е написано, че истинското изцеление от катаклизмите и болестите на човечеството ще бъде в поправянето на нашите отношения.

Много хора сигурно ще си зададат въпроса, а какво значи това? Какви са критериите за добри взаимоотношения? Наистина, как да определим тези критерии? При положение, че аз съм „добър човек”, добре се отнасям към децата си, към близките си и дори към съседите си… Кабалистите казват, че ние живеем в взаимосвързана глобална интегрална система, в която хората се явяваме клетки на тази система. И ако не работим помежду си на принципа на любовта и отдаването, то тази система ни принуждава със сила. Отношенията и връзките, изградени на основата на потребителското, егоистично съществуване, вече са непригодни и трябва да скъсаме с тях. Може би не веднага, но поне да се движим в тази посока.

Ние обаче, както обикновено подценяваме сигналите, които Природата ни праща и надценяваме нейното търпение … А тя повече не чака, тя изисква. И с времето ще изчисти всичко – всякакви области на човешката дейност, които не са жизнено важни. Коронавирусът, както и всичко онова, което се случва около него, ще е лостът за преобръщане на човечеството в съсвсем друга посока. Всички те проправят път към глобалната общност на хората. Неправилните отношения помежду ни само засилват натиска на Природата, засилват болестта, а правилните връзки – напротив, те я неутрализират. И ако наистина желаем, Денят на Земята да бъде не ден на трагедии и нещастия, а ден на радост от това, че нашата Земя е нашият дом, то е необходимо, да осъзнаем, защо сме тук и какъв е смисълът на съществуването ни!

Георги ГРАДИНАРОВ – Офис Добрич, тел. 0898731112