Семейството е повече от това „да живеем заедно”. Повече от всичко, което се случва по време на нашият житейски път. Повече от Ковида, повече от разединението, повече от приятелите за кафе и чаша бира, повече от дребните клюки, повече от конфликтите и споровете в обществото. То,семейството, е част от нашето минало, настояще и бъдеще. А може би, е вече някакъв остарял житейски и социален феномен, ограничаващ свободата ни? Със сигурност не е! Трудно е, да си представим живота без семейството! Без майка, баща, братя или сестри, или пък без любимите баба и дядо. За съжаление някои са ги изгубили рано и не са успели да се радват на тяхната любов. Това е твърде жалко, но тези, които са имали щастието за такива мигове на удоволствие, цял живот си спомнят за тези преживявания. Има различни дефиниции за семейството, но не думите и определенията са важни, а вътрешното, чувствено усещане за топлотата на дома, загрижеността и любовта в него.
В обществото се е наложило определение, че семейството е най-малката социална единица, а според религията – че семейството е едно от седемте тайнства на църква.
Ако обаче приемем, че обществото е един организъм, а семейството е клетка от него, то тя, като такава си има определена функция.
Според Конфуций: “Силата на нацията идва от целостта на дома.” Това е така, защото семейството трябва винаги да е онзи топъл пристан, който приютява и дава сили в дни на изпитания, а и в щастливи дни на споделяне и съпреживяване.
Според руските социолози А. Антонов и В. Медков семейството има три основни функции- репродуктивна, екзистенциална и социализираща. Според тях, тези три функции се запазват при всички промените на обществото, въпреки, че естеството на връзката между семейството и обкръжаващата ни действителност може да се промени от хода на историята.
Днес обаче, ако отстраним емоционалната страна на въпроса за семейството, нашият егоизъм все повече ни казва, че няма никакъв смисъл да се женим и да създаваме семейство. Защото това е отговорност, задължения, безкрайни компромиси, ограничаване на свободата и какво ли още не. А егоизмът ни в днешно време трудно понася другия човек. Не желае обвързаност и отговорност за деца и всички задължения, произтичащи от тяхното отглеждане и възпитание.
Особено, ако си представим част от съвременните млади хора, правещи кариера. За тях е изключително трудно, да поддържат баланса между семейството и работата. За съжаление или не, в днешно време такива хора не са единици, а тъкмо обратното.
Егоизмът ни расте през цялото ни историческо развитие. Вече не е същото, както е било в предишните поколения, където почти е нямало разлика между едно поколение и следващото. Хората са продължавали да живеят на същата земя, в същото село, дори в същия дом или близо до него. Синът е наследявал професията на баща си. Ако бащата е бил ковач и синът е ставал ковач, ако бащата е бил фермер и синът е ставал фермер и т.н. Било е обичайно да се живее по този начин. Дори различните семейства са били по-близки, по-единни, живели са и са решавали проблемите си заедно.
Днес, човек е различен във всичко – по характер, по мироглед, по отношението си към околните. И понеже човек е различен, той не може да понася онова, което е било вчера. Вчера съм се оженил за някого и днес поглеждам и съм объркан. Мисля си „Това ли е наистина жената или мъжът, за който съм се оженил?! Къде е този човек, който познавах вчера? Къде са неговите прекрасни качества, на които до вчера съм се възхищавал?”.
Като че ли са изчезнали или е настъпила промяна в партньора, а всъщност не осъзнавам, че промяната и отношението към партньора е станало в мен. Струва ми се, че другият се е променил, а аз съм си все същия. Оказва се, че за това са виновни само нашите егоистични желание и причината е в отношенията ни, които трябва да бъдат променени и поправени. В противен случай, семейството неминуемо ще има проблеми.
Науката кабала ни разкрива, че светът все повече и повече се нуждае от вътрешна промяна на всички нива – от семейството, до обществото, а и на всеки един от нас поотделно. За да се почувства тази потребност обаче, е необходимо да осъзнаем, че трябва да направим нещо със себе си. Промяна, но не в другия, а в моето отношение към него.
Затова все повече млади хора не желаят и не се стремят да създават семейство, не искат да имат и деца. Това е сериозна отговорност, която в днешно време не всеки иска да я поеме. Проблемът е в това, че двойките не са осъзнали от една страна коренно различните си свойства като мъж и жена, а от друга, как над тази противоположност да се изграждат и поддържат взаимоотношенията им.
В едно свое интервю проф. М. Лайтман казва: „Това е материя, която не може лесно да се обясни и това е така, именно защото темата за мъжът и жената лежи в основата на сътворението на този свят. Разбирам колко актуална е тази тема сега. Тя винаги е била актуална, но днес – по особен начин тя се отнася до всички във връзка с проблемите, които възникват напоследък в обществото.”
Кабалистите са написали още, че: „Мъжът и жената и Творецът/Висшата сила е между тях.” Какво означава това? В Природата има два елемента – мъжки и женски, които се съединяват един с друг, а „лепилото” между тях е Висшата сила – силата на любовта. Заради тази цел съществуваме на тази земя, правим всичко, за да се свързваме помежду си и да изграждаме добри взаимоотношения. Усещането за любов се постига чрез взаимно допълване, когато всеки се чувства напълно отдаден на партньора. Ако ние съществуваме само заради напълването на другия, получаваме силата на любовта. Колкото и невероятно да ни се струва, ние сме подвластни на по-висша идея и всичко, което ни се случва е подчинено на тази висша реалност.
Каква е нашата задача? От нас се изисква, да разкрием и почувстваме тази Висша сила и нейната цел. Да разкрием причините за съществуването си. Когато всеки от нас се съединява с партньора си над своето животинско сексуално чувство, над своя егоизъм, то противоположните ни свойства ще се уравновесят и допълнят. Тук не става дума само за егоистична любов между двама души, тук става дума за това, че семейството и обществото са взаимно свързани. Не е възможно да има добри семейства, даващи възпитание на поколенията, ако в обществото съществува омраза и ненавист. Как да се възпитават поколенията ни, ако в семействата говорим за любов, а обществото да е разделено на противоположни воюващи лагери? И обратното.
Методиката на науката кабала ни обяснява, как това трябва да се случи. Как именно в наши дни, когато се разрушават семействата, прекъсват се връзките с приятелите и хората, да се постигне съгласие и любов. Крием се от разрешаването на проблема, защото не знаем, как да го решим, а и не предполагаме, че това е най-важното, което трябва да направим. Англичаните обичат да казват, че „Моят дом е моята крепост”. Но какво става зад стените на тази крепост, само семейството знае… и естествено децата. За това, дори там, където става въпрос за семейни връзки, съществуващи само заради децата, бащата и майката трябва да работят заедно за правилното им възпитание.
Науката кабала е наука на обединението на хората така, че всички да се почувстваме обединени като „един човек с едно сърце”. Тя има достатъчна мощ, за да направи това.
Човек no npupoдa е снабден с оръдието – разум и чувства, въпросът е, как ще ги използва, като разрушителна енергия или като съзидателна. „За това човек, лишен от добродетел е най-нечестивото u диво същество u най-долното no сладострастие u лакомия” е казъл в своята книга „Политика” древногръцкият философ Аристотел и е продължил: „А справедливостта е обществено явление, защото правото е редът на политическата общност, а правото е мерилото за това, кое е справедливо u кое не.”
Важната цел е, да се изгради и съхрани семейството, за да имат децата ни майки и бащи, и чрез връзката си да възпитат в себе си това състояние, на топлота и уют, което да наричат „семейство“. То не може да се замени с нищо! Нито с някакви институции, нито с изкуствена административност. Единственото, което обществото може да помогне, е да създаде условие за изграждане и укрепване на тази изконна човешка същност, която наричаме семейство. Защото всичко идва от нашия духовен корен, от който се изгражда цялото ни общество на принципа на обединението, любовта и отдаването.
Георги Градинаров – преподавател към Международната академия по кабала
