Представяте ли си, ако помним всичко, което се случва с нас от раждането до смъртта. Всеки миг, всяка секунда, всеки ден, всяко събитие! Всяка емоция и всяка ситуация. Изобщо възможно ли е това? Да помним всичко от началото и до края като на филмова лента, да връщаме всичките си преживявания и спомени за тях. И лошите и добрите – дори самото раждане?
Всички проучвания в тази посока говорят, че това е невъзможно, а дори не е и необходимо. Съгласно изследвания е установено, че още от седемгодишна възраст децата започват да „изтриват“ най-ранните си спомени. Този феномен е известен в науката като „детска амнезия”. Много малко на брой възрастни могат да разкажат какво се е случило с тях до тригодишната им възраст, казват специалисти.
Тази амнезия обикновено засяга спомени, настъпили преди тригодишна възраст. Понякога е възможно да се запомни предишен елемент, но той не е толкова чист и се ограничава до някаква много значима емоция, сензация или образ. Доказано е, че бебетата имат способността да генерират спомени, но бързо ги забравят. И дори петгодишните могат да идентифицират и запомнят ситуация, която се е случила, когато са били на две. Не, че децата под три години нямат памет, не, те са способни да запомнят какво им се случва, но тези спомени просто се забравят с времето.
Всъщност, когато ни питат за първите ни спомени, повечето от нас обикновено се връщаме към някакъв фрагмент или ситуация, която сме преживели, като спомен от най-ранните си детски години. Има случаи на хора, които твърдят, че живо си спомнят предишни явления, но в по-голямата си част сме изправени не пред автентичен спомен, а по-скоро от това, което родителите ни са ни разказали, че се е случило. В много от случаите, който говори за това, не лъже, а просто генерира фалшива памет, която се преживява като истина.
Има обаче нещо много интересно, което забравяме, след като на около 5 – 6 години, та до половото съзряване, когато проблясва в нас. Това е за смисъла на съществуването ни и за всичко, което се случва около нас. Впоследствие ние забравяме за този въпрос и в препускането си в живота, не се връщаме към него, нямаме време да мислим за това, смятаме го за безполезно разсъждаване. Защо? Защото така сме устроени! Живеем от сутрин до вечер монотонно и еднообразно, мислейки си за насъщния, за семейството си, за пари, за власт, за образование и за какво ли още не. И така, това в крайна сметка е нашето ежедневие от сутрин до вечер … цял живот -почти едно и също. Дори понякога изпитваме усещането за „Де жа вю”. За някой хора това е нормално, а за други, този начин на живот се оказва не до там осмислен, изпитвайки вътрешна недостатъчност – празнота и неудовлетвореност. От една страна това еднообразие, тази монотонност и неудовлетвореност е причината отново да възникне в нас същия въпрос, който е просветнал и угаснал в най-ранните ни години. От друга, конфликтността и враждебността на средата, в която се намираме, ни кара да си зададем въпроса „ЗАЩО е всичко това?”.
Кабалистите казват, че причината да достигнем до този въпрос е осъзнато да разкрием себе си и света около нас, в противен случай ще изпитваме болка и страдание. В нас се намира така наречения „решимот”–/духовният ген/, изискващ своето развитие, който ни тласка отвътре. Този ген, това желание трябва да получи напълване и отговор на въпроса: „За какво живеем? Защо сме тук? Каква е целта на живота ни?”
Това, което до този момемент ни е удовлетворявало и напълвало, се оказва недостатъчно и започваме, да усещаме липса на перспектива. Дори децата, които растат днес, гледат света по друг начин и за разлика от нас, вече не изпитват удовлетворение и напълване от случващото се.
Те също достигат до отчаяние и с това изпадат в депресии, дори достигат до агресивност и самоубийства. Колкото и да звучи невярващо, но според кабала, зад гърба ни са миналите кръгообороти, минали животи и ние усещаме, че в днешно време вече няма с какво достатъчно да се напълним. От една страна живеем в материалната ни действителност, но от друга чувстваме духовната си същност, духовния си корен все по-осезаемо, макар и неосъзнато.
Според кабалистите, „Душата не е нещо ефимерно, това е енергийно състояние на човека, което постоянно се издига и се спуска. Този кръговрат е необходим, за да се осъществява смесване, сливане и разделяне на всички души помежду им и през цялото време да се създава взаимно поправяне, взаимно включване и превеждане на всички частни души към едно общо състояние, към една единна душа.” Това наистина е трудно за осъзнаване, още повече за разбиране, защото живеем в „много конкретен” свят, свят на предмети, на ясни обекти, възприемани от нашите пет сетивни органа. Това е света, в който живеем.
Говорим за Висша сила, но не ни е ясно, каква е тази сила! Защото, според нашите сетивни органи не може да има нещо, лишено от „образ”, от шаблон в нашето възприятие. Говорим за свойството отдаване и любов, но какво е това „свойство”? Не ни е ясно, не го виждаме и много често увлечени в ежедневните си грижи, дори забравяме да мислим за това. Да не говорим, че има хора, които с насмешка се отнасят към всички тези въпроси и разсъждения. Особено в днешно време на конфликти, противоречия и ненавист.
Според кабала обаче, в света винаги наблюдаваме обличането на силите и свойствата в материята на неживото, растителното, животинското и човешко ниво. Иначе нищо не можем да си представим с нашето въображение. Религиите и вярванията също винаги придават форма на своите образи, било то в икони, материални обекти и други овеществени детайли. Без това хората не са способни да обсъждат каквото и да било, да размишляват за каквото и да е. Поради тази причина си представяме Висшата сила в някаква конкретна форма. Устроени сме така, че не можем да възприемем някаква сила без нагледно представен образ.
Като пример, великия кабалист на 20 век Баал а-Сулам е посочил електричеството, което се проявява в усещащи се неща като стрелка, отклоняваща се от нулата, светлина, нагряващият се електрически уред, работещият двигател и т. н. Някаква сила задвижва нещо – и аз я усещам благодарение на тази визуализация. В съвременни свят могат да се дадат още много такива примери.
Когато човек идва в науката Кабала, той иска да разкрие висшата сила, висшия свят, висшата реалност. Но си представя това с една или друга форма, в очертания, ограничени от три оси, време, движение, пространство, с които се пълни архива на неговото възприятие. В противен случай, без тези вътрешни образци той ще остане като бебе, неспособно да разбере случващото се.
За да се разграничат детайлите и щрихите в картината на света, сравняваме нещо невиждано с онова, което вече се съхранява в нашата памет. Не случайно, на старини някои изпадат в слабоумие и забрава – те губят способността за това съпоставяне на зримото и усвоеното.
Ако изтрием цялата памет в човека, той няма да знае как да помръдне и пръста си съзнателно. Виждали сме колко безпомощно е поведението на новороденото?
Всичко идва от духовната памет /решимот/ и ако аз на определена степен успея да реализирам правилно желанието си, то в него мога да получа усещането за висшата реалност. Природата ни подтиква към това или чрез удари и страдание, или чрез осъзнато състояние.
В случай, че не успея, отново се спускам в живота и започвам отново да преживявам събитията от раждането си до смъртта, но в същия момент забравям за всичко, което ми се е случило преди това. Така имам усещането за свобода на избор в живота си.
По такъв начин е устроена Вселена, а ние постепенно навлизаме в нейната дълбочина и разкриваме, че усещането за материалната ни действителност е само преход от едно състояние в друго. Забравянето и избледняването на определени спомени и състояния са само част от това, да вървим в посоката, в която ни движи Природата.
Георги ГРАДИНАРОВ – преподавател към Международната академия по кабала
Офис Добрич, тел. 0898731112
