„Всеки трябва да намери вътре в себе си своя мир. И той ще е истински, когато не може да бъде повлиян от никакви външни обстоятелства.”
Ганди
Мирът, войната и конфликтите се отнасят към тези вечни драми, които никога не изчезват от корените на човека и човешката цивилизация. Всички се стремим към мир, а се оказва, че в течение на историята са водени около петнадесет хиляди войни. Оказва се, че цялата ни еволюция е съпътствана от конфликти и войни, като целта е мир. През какви ли не воeнни конфликти войни сме минали-справедливи и несправедливи, колониални и освободителни, агресивни и грабителски, локални и световни, въздушни, морски, ядрени и даже… хуманитарни. И всички с жертви и страдания и много, много разрушения.
Можем ли, обаче да видим и да усетим войната, която тече вътре в нас? Войната, която в дадени моменти ни раздира и ни кара да се чувстваме зле, проклинайки заобикалящия ни свят или конкретни елементи от него. Чувстваме се раздразнени от нещо външно, гневни сме към конкретни хора или събития, които се различават от нашето разбиране и чувство за реалност. Дори несъзнателно водим диалог и спор със самите себе си, без да осъзнаваме, че това е нашата същност. Мислим си, че това е нещо естествено и е заключено само в нас.
По принцип ние почти никога не говорим за тези неща, които се случват вътре в нас. Крием ги от външния свят или не ги осъзнаваме. А всъщност „войната”, която водим вътре в себе си, я проектираме навън. Или може да се каже, че войната е външен израз на нашето вътрешно състояние и продължение на всекидневните ни постъпки.
В този смисъл в състояние ли сме да се изправим срещу собствената си природа и вътрешното „насилие”, което се появява в нас? В състояние ли сме да осъзнаем всички тези процеси преминаващи през нашите чувства и разум?
Защото войната е колективен резултат от индивидуалните ни свойства и отношения помежду ни. Това е и причината човечеството до ден днешен да не може да спре войните. Причината е, че през цялото време се опитваме да поправим нещо извън нас, а всъщност се борим с „демоните” вътре в нас. В мислите си и в чувствата си, водим спорове, диалози, изразяваме емоции. Понякога изпитваме гняв, омраза, радост, завист, безразличие, но винаги съсредоточени към външни обстоятелства или факти. Не се замисляме, че тези емоции са вътре в нас и те ни влияят и оказват влияние на хората около нас. Ако аз не харесвам нещо или някого, означава ли това, че то не трябва да съществува? Означава ли, че този човек или тази група от хора, които не харесвам трябва да ги накажа, да ги унижа и дори да ги убия? Разбира се, че не! Дори животните не правят така!
Баал Сулам, великият кабалист на миналия век пише: “Когато двама човека спорят, се случва единият да вдигне ръка на другия. И когато този вижда, че не може да се справи с противника, вади нож. В отговор първият хваща пистолет. Тогава вторият взема автомат. И виждайки го, първият сяда в танк…” и т.н. и т.н.
А защо ние хората сме устроени така? Защо човечеството през цялото си историческо развитие е съпътствано от войни? Бедите и страданията, съпътстващи войните, не могат да се сравнят с нищо. Държави се появяват и изчезват, културите се сменят, но пожарите от войните не угасват и техните последствия стават все по-ужасни. Количеството на жертвите само в съвременните войни се изчисляват в порядъка на десетки милиони. Без да включваме разрушенията, страданията и последствията от тези войни. А какво ни очаква в бъдеще, никой не знае?
„Войната е продължение на политиката с други средства.“- пише Карл фон Клаузевиц през 19 век. Дали, обаче в днешното съвремие, осъзнаваме, че „насилието поражда насилие” или „насилието е нещо непреодолимо, което препятства човешката самореализация“-Проф. Йохан Галтунг
Обществото е продукт на нашите и моите отношения взети заедно. Ако променим отношението си един към друг и обществото ще се промени. Ако разчитаме само на законите, които налагаме, за да променим външното общество, като вътре в себе си оставаме корумпирани, търсещи власт, пари, господство и отмъщение, нищо няма да постигнем, защото вътрешното ни състояние и емоции са в основата и са по-силни външното. Защо? Защото с всеки момент ни расте егоизмът. Хората ставаме по-мрачни, непоносими, нетърпеливи и нетърпими. В такъв моменти не можем да контролираме себе си.
С други думи, ако нещо е насочено против желанието и мислите ми, аз съм готов да убия, да размажа другия, за да го няма! Натискът от дълбините на егоизма ми, е най-силното действие. При това то така ме завладява, че вече нищо не помня и нищо не разбирам – просто реагирам!
Според науката кабала, сме достигнали до такова състояние, когато егоизмът ни не може да бъде уравновесен от никакъв разум. Разумът попада под въздействието на нарастналия егоизъм и егоизмът заема неговото място, като тласка човека към самоунищожение!
Голямата омраза води до голяма безизходица. Невъзможно е да продължим да живеем от криза в криза, от беда към по-голяма беда, от война във война, с надеждата, че ще се избавим от другите, нежеланите и неприятните. Ако пък го сторим, ще разберем, че това е временно и фатално. Отдавна дните на монархиите свършиха, а днес мъдростта на лидерите все повече се обезценява. „Потребителската демокрация” ни разедини и ни доведе до крайности от всякакъв вид, превърщайки се в норма на отношения, без да осъзнаваме истинската си същност и че това ни тласка към още по-големи крайности.
Говорим за съпричастност, състрадание и „хуманизъм“, но вътре в себе си усещаме че това е самозаблуда. Затънали сме в разединение и вместо да пропускаме между полюсите на противоположностите „ток” за добри взаимодействия и взаимовръзки, ние пускаме ракети за унищожение.
Природата, през цялото време на съществуване ни демонстрира, че тази връзка е възможна. От нас се изисква да видим нейната изначална основа и замисъл. Елементарна схема е между противоположностите, плюс и минус, да се постави някакво съпротивление. Съпротивление срещу егоизма. Балансирайки го, можем да регулираме силата и качеството на единството между нас. И това е достъпно за всички. Всеки има този потенциал и възможност, защото всички сме части от едно цяло.
Целият свят е разпънат между два полюса, две крайности. Те се проявяват в различните пластове на природата и на човешко ниво. Развитието на човека води към факта, че той в крайна сметка правилно трябва да затвори веригата на противоположностите, поставяйки благото на другите над своето собствено.
Необходимо е да прозрем злината на човешката природа, злината на егоизма и да осъзнаем, че само на нас хората ни предстои да поправим себе си от омразата към любовта. В противен случай нямаме никакви шансове да оцелеем. Колкото по-бързо проумеем тази възможност, толкова повече ще спечелим. Тогава вместо страдания и проблеми, помрачаващи съществуването на голямото ни семейство, наречено човечество, бихме могли да достигнем до прекрасен и поправен живот.
Необхоимо е да се научим как в тази разгаряща се „вътрешна война”, в самите нас да намерим мир и равновесие в отношение към останалите, за да си помогнем всички заедно да излезем от омразата и да намерим правилните връзки между нас. Дълбоко в себе си чувстваме, че това е по силите ни и че ни е необходим разум и мъдрост, заложен изначално в замисъла на съществуването ни.
„Цялата природа, цялото човечество, това са мои вътрешни свойства. Целият свят това съм аз, обърнат наопъки.”-казват кабалистите. Ако всеки един от нас може да се настрой по такъв начин, че да се отнасяме към света с абсолютно добро, то тогава вътрешния ни мир ще се пренесе във външната реалност и света ще стане по-добър.
Георги ГРАДИНАРОВ – преподавател към Международната академия по кабала
