- И двете ми сестри починаха на 100 г., само брат ми на 90
Верка Сидерова е родена на 26 април 1926 г. в Добрич
„Никак не съм добре, но съм още жива“, сподели пред „Телеграф“ голямата народна певица Верка Сидерова. На 26 април тя навърши 99 г. без голям купон. „Състоянието не ми позволява да контактувам с много хора, не мога и много да говоря по телефона. На 99 нищо не е наред – нито слухът, нито зрението, но още разсъждавам добре. Много работи почват да липсват вече, но какво да се прави“, добави изпълнителката на „Лале ли си, зюмбюл ли си“. Тя разкри, че и двете й сестри са починали на 100-годишна възраст – първо едната, омъжена в Румъния, а миналата годината другата, Елена. „Само брат ни почина на 90“, уточни легендата. Останал само с една саката ръка, Васил дал пари за възстановяването на Партийния дом след пожара. Самата Верка цял живот е безпартийна, но с леви убеждения.
Паралели
Сидерова е родена само 5 дни след английската кралица и има много паралели с живота на Елизабет II. Сватбите им са по едно и също време. Елизабет се омъжва за своя първи братовчед Филип, а Верка, оттогава безводния Добрич – за пилота от военното летище в Балчик Цоньо Димитров. По едно и също време се раждат първородните им деца в Лондон и Балчик – Чарлз и Димитър Цонев (дългогодишен оператор в БНТ). Кралицата е коронясана тогава, когато българката започва да пее в ДАНПТ с диригент Филип Кутев. И двете стават известни в целия свят. Кралицата с властта си, а българката – със своите песни. За разлика от Елизабет II Сидерова смята брака си за неуспешен и затова не обича да говори за него. Малко известен факт е, че дарбата й откриват колегите на мъжа й, докато им пее песните на баба си в служебния автобус от авиоградчето до летището.
Пиленце
Верка е кръстена на баба си Варвара, майката на баща й Сидор. „Той е руснак, от село Патладжанка в Бесарабия. На една от трите делти на Дунава е било това село. Баща ми идва тук, жени се за добричлийка и заобичва България. Говореше много добре български и казваше, че щом живееш в една страна, трябва да й говориш езика, да й спазваш законите. А баба ми казваше, че „докато гледецът гледа, все ти се живее“, пък на мене все ми се пее. А когато замлъкна, искам да съм там, в Добруджа, където са мама, тате и близките ми хора. И да ми сложат едно пиленце с отворена човка, та да ми пее! Знам, че и тревите, и цветята над мен пак ще пеят“, казва обичаната певица.
Трактор
Била неискано, нечакано дете – дребничка, незначителна, подминавали я всички. Отрано остава без баща – на 28 години е бил, когато трактор минава през него, окуцява, но продължава да работи. Бил е най-добрият машинист на селскостопански машини в Добруджа. Имал е златни ръце и златно сърце. Заради майсторлъка и честността му млади и стари се обръщали към него с „бай Сидоре“. Верка е наследила трудолюбието от родителите си и родния край. Говори топло за земляците си: „Те винаги са били най-щастливи, когато работят! Всички българи трябва да знаят, че Добруджа ражда житото ни, но още и царевица, и слънчоглед, и най-вкусния боб. Плодородна е земята добруджанска, но тя иска обич и работни ръце. Прекланям се пред трудолюбието на добруджанци!“.
Езици
Певицата завършва началното си образование в училище на румънски език, а после и класическа гимназия в Добрич, където учи латински, старогръцки. Италианският й се удава толкова много, че сетне превежда на Филип Кутев в Италия, а Драган Тенев я хвали заради познанията й. След това учи и френски, и английски. Езиците са й били от полза при пътуванията на ансамбъла по света. Но тя се прекланя пред нашия звучен и красив български език. И сега декламира цялото стихотворение на Вазов за езика ни свещен, защото „то е най-скъпото ни завещание от народния ни поет. „Грехота е да не си знаем езика, да не го пазим, да го задръстваме с чуждици! Защо казваме „пикник“, като си имаме нашата хубава дума „излет“?!“, пита тя.
Каруци
Макар че времената са били други и в семейството си нямали дори радио, Верка живее с песните на баба си Елена и майка си, които се пеят в нейния гласовит род. „Музиката, песента идва сама, без да я усетиш и трябва да запееш, без да мислиш – с мислене може да станеш професор, за пеенето дарба трябва… Какво не видях, дълго живях, много пях, много помня, и царе и всякакви хора, от 1926 г. съм на този свят – край няма… Няма лесно – излизаш и пееш, пееш, за това си излязла там: Франция, Англия, Белгия, Холандия, пътуваме с каруци и самолети, с всичко, по целия свят – гледат те в устата хората, България представяш… Винаги има „още по-нагоре“, изкуството е безкрайно, такъв е и животът, има още – не съм изпяла още всичките си песни… Много ми даде Господ, всичко ми даде – добра съдба и дълъг живот. Колко много мина, сякаш всичко беше вчера, да можех да върна времето – но река назад не тече, само напред…“, казва легендарната добруджанка. В Ансамбъла за народни песни на Филип Кутев изкарва 30 години като апостол на нашето народно творчество. „Уважаваха ни, признаваха ни. Това признание още го чувствам. За моята 85-а годишнина получих орден „Стара планина II степен“, имам много награди, но най ме топли това, че още ме търсят за съвети младите певци. Помагам на всеки, който ме е потърсил“, добавя тя.
Помни песни, които не е записвала
„Щастлива съм, че бях част от златното поколение певици, което живя в златния период на българската народна песен, направи я известна и обичана у нас и по света“, казва музикалната легенда. Тя споделя още, че при нея често идват родители и водят децата си, за да ги чуе, а тя винаги е откровена в оценката си. Не я забравят и многобройните й почитатели, които продължават да споделят в социалните мрежи златните й песни „Години, години“, „Изгряла е месечина“ и стотици други записи, съхранили характерния й глас.
След толкова дълги години на сцената Верка Сидерова признава, че много песни не е успяла да запише. „Дори не съм ги изпълнявала на сцена, но ги помня, паметта ми е добра. Сама съм, но не се чувствам самотна. Щастлива съм, че съм оставила нещо за хората“, признава фолклорната емблема. „Казват – като остарееш, животът ти омръзва, но не е така. А на мен животът много ми е дал, благодарна съм на Бога и на моите родители за това. Но сякаш идва момент, в който трябва да връщаш всичко, което си взел, докато от теб не остане нищо“, добавя любимката на няколко поколения.
https://telegraph.bg
- ВЕРКА СИДЕРОВА
BASA-3K-7-436-4
