Земята е пълна с неразкрити загадки. Можете ли да повярвате, че
съществуват места, където хората изчезват без следа? Без видима причина.
Това са мистични кътчета на планетата, които направо карат хората да
настръхнат от страх. Заради зловещата си слава са получили едно име,
което служи като нарицателно за всички – Долините на смъртта. Ето
няколко примера за подобни места:
*Долината на смъртта, САЩ*
Долината на смъртта се намира в щата Невада. Предполагам за никого няма
да бъде изненада защо е получила това название – в нейните обятия са
изчезнали редица туристи.
Теориите по въпроса са доста. Една от най-разпространените, която звучи
и най-достоверно според местните е, че в изчезванията са намесени
военните. Това е така заради експериментите на оръжия, които се
провеждат в долината на смъртта. Това обяснява и автомобилите на
изчезналите, които винаги се намират след изчезването. Те са в
непокътнато състояние. Интересното е, че и военните са претърпявали
загуби – и от техните редици са изчезвали хора. А това няма как да се
обясни.
*Долината на мъртвите, Кавказ*
На това място се случват явления, които нямат никакво обяснение. Освен
като Долината на мъртвите, мястото е известно и като Градът на мъртвите.
Датира от XVI век в Северна Осетия. Постройките се считат за гробници,
без врати и прозорци. Няма да видите животни наоколо. В долината витае
тъмнина и мистика.
Според преданията заради родово проклятие, Кавказкия край бил застигнат
от нелечима епидемия и всички хора измрели. Стотици години по-късно,
никой не населява мястото. Посетителите твърдели, че стават странни
неща. Получавали видения или пък на снимките от мястото се виждали
необясними сенки, фигури и петна.
Оттогава са изминали стотици години, но и до днес никой не живее по тези
места. Туристи твърдели, че по време на пребиваване на поляната са имали
различни странни видения. Дори на снимки, направени там, както
споменахме, се виждали странни фигури, петна и сенки. Според местните
ако днес посетите мястото ще можете да видите духовете на починалите от
епидемията, които не обичали никой да ги безпокои.
*Долината на обезглавените, Канада*
Долината Нахани се намира в северозападната част на Канада. Получила е
името си заради събитие случило се през 1898 година. Тогава в нея
изчезнала безследно група от шест души, а по-късно – през 1905 година
това се повторило с група златотърсачи. Така минали три години докато
ловец не открил обезглавените тела в храстите по хълма. През 1921 година
изчезнал Джон О’Брайън, а през 1922 година го последвал Ангъс Хол. 10
години по-късно в Долината на обезглавените открили тялото на
обезглавения Фил Пауърс. Никой който е тръгнал към Нахани не се е върнал
за да разказва. Това е потвърдено през 1965 година – към мястото
тръгнала експедиция, чиито членове били застигнати от участта на
предшествениците си. Славата на долината се носи надлъж и на шир и
предположенията за случващото се в нея са много. Някои от тях дори са
повече фантастични, а не реални. Например, едната теория е, че в
долината се подвизава животно човекоядец. Това обаче е невъзможно главно
заради времето – не съществува хищник, който да може да живее сто години.
*Долината на седемте смърти, Индия*
Никой не се е връщал от обятията на Долината на седемте смърти. Тя се
намира в Северна Индия и всеки който я посети изчезва. Веднъж обаче се
случило немислимото – от долината се завърнала последната заминала
експедиция. Обяснението, което хората дали хвърля един нов поглед върху
нещата. Причината, която представили била езеро. Под него се струпва
огромно количество метан, което може да умъртви всичко живо. Активира се
при спокойно време, излиза на повърхността и всичко става за секунди.
Метанът обаче не обяснява едно доста интересно явление – някои от
намерените тела били с изгорени вътрешности, а отвън били непокътнати.
Все още няма теория за това.
*Долината на черния бамбук, Китай*
Местните наричат долината – Хейчжу. Намира се в китайската провинция
Съчуан. До нея се стига през Каменните врата, намиращи се на източния
склон на планината Меан. Мястото се счита за едно от най-загадъчните в
света заради многобройните изчезвания, които се свързват с името на
долината. Веднъж влязъл, никой не се завръща жив от там – било то човек
или животно. Няма открити следи. Хората просто загиват, най-често в
необясними катастрофи.
През 1950 г. в долината на черния бамбук се разбива самолет. Причините
са неизвестни – не са открити технически неизправности, няма съобщение
за беда. Най-странното, че през същата година в Долината на черния
бамбук още стотина души изчезват необяснимо.
През 1962 г. от цяла геоложка експедиция оцелял само водачът, който имал
какво да разкаже. При навлизането в долината се появила непрогледна
мъгла, издаваща странни звуци и объркваща усещането за време. Нямало
видимост на повече от метър. Паднала изведнъж и след няколко минути
изчезнала, но с нея се изгубила и групата. Цялата техника, вещи, а и
самите геолози така и не били намерени. Единственото, което спасило
водача бил фактът, че още в началото изостанал от групата в комбинация
със страхът му, който го накарал да се вцепени.
През 1966 година долината взела поредните си жертви – цял отряд военни
картографи, а 10 години по-късно изчезнала група лесовъди.
Вероятните причини според някои са геомагнитни влияния, портали към
други светове или дори растения, които отделят психотропни изпарения.
Загадката обаче още не е разрешена. И това привлича хиляди туристи от
цял свят.
*Долината на падащите птици, Индия*
Долината на падащите птици. Доста интересно име. Всъщност долината се
казва Джатинга, но е получила наименованието си заради странното
явление, което настъпва всеки август. Без някаква видима причина от
небето започват да падат птици. Любопитна аномалия. Още по-странното е,
че падащите птици са в полусъзнание при падането, но не дават почти
никаква индикация за това. Най-вероятната хипотеза е наслагването на
магнитните, атмосферните и геофизичните аномалии, които карат птиците да
загубят чувството си за ориентация и да започнат да падат. Тази теория
обаче има едно несъответствие – явлението започва да се наблюдава през
последните години, което издига на преден план въпросът: От къде са се
появили тези фактори?
*Долината на смъртта, Камчатка*
Да, името говори само по себе си. Долината на смъртта се намира в
горното течение на река Гейзерна край вулкана Кихпинич. Мястото не е
толкова голяма загадка като останалите, благодарение на учените, които
открили, че причина за смъртността в района е въглеродният диоксид и
сероводородът, които са резултат от вулканичната дейност. През 30-те
години на миналия век, кучетата на местни ловци изчезнали, а по-късно
били открити техните останки. На територията на долината са открити
всякакви полуразложени птици и животни.
Истината е, че нашата планета е пълна с безброй още неразрешени загадки
и места като тези, които само чакат да разкрият мистериите си.
*Долината на смъртта, Якутия*
В необятната Русия също има печално известни места. Едно от тях се
намира в горното течение на река Вилюй. Според местните там е разположен
вход към адските подземия, където обитават неизвестни същества, а други
твърдят, че в тази местност под вечния мраз са скрити отломки на летящи
чинии.
Така наречените котли, изобразени от художника Юрий Михайловски по
разказите на стар номад.
Така нареченият котел, изобразен от художника Юрий Михайловски по
разказите на стар номад.
Названието на местността също говори само за себе си – Елюю Черкечех. В
превод от якутски това означава Долината на смъртта. Феноменът Елюю
черкечех е нанесен в много енциклопедии на аномалните зони на планетата.
Появата му тук се свързва с падането на Тунгуския метеорит през 1908 година.
Долината на смъртта, Якутия
Така нареченият котел, изобразен от художника Юрий Михайловски по
разказите на стар номад.
През това място в миналото минавал пътят на якутските ловци, затова
имало запазени свидетелства на очевидци, че тук се намирал вкопан в
земята огромен меден котел, или както го наричали – Желязната къща.
Местните ловци понякога нощували в неговите помещения, които „пазели
лятна топлина в лютия мраз“, което обаче не се отразявало добре на
здравето им – след това те се разболявали силно, а ако някой пренощувал
тук повторно, умирал.
Сега местните заобикаляли отдалече този пуст район. Редки очевидци
разказвали, че там има изпъкнала над земята сплескана арка, под който се
намирали множество метални стаи, в които и през най-силните студове било
топло като през лятото.
Преданията по този край твърдят, че на всеки сто години в долината изпод
земята изскача огромен огнен факел, изпепеляващ всичко живо в радиус от
сто метра.
Първото споменаване на Якутската долина на смъртта е от средата на XIX
век, от Ричард Карлович Маак (1825–1886), естественик, педагог и
изследовател, който пребивавал в Якутия между 1853 и 1855 и провеждал
научни изследвания в басейна на река Вилюй. Маак изучавал релефа на
местността, геологията и се запознал с поверията, населяващи този край.
„На брега на река Алги Тимирбит, което означава „голям потънал котел“,
наистина се намира гигантски котел от мед. Големината му е неизвестна,
тъй като над земята се вижда само неговият край, но в него растат
няколко дървета“, пише Маак през 1853 година. ПО ИНТЕРНЕТ
