Изложби и научни конференции за Васил Левски и за етнологията на българите обогатиха форума в Белия град
Текст и снимки: Румен Тодоров
С водосвет в читалище „Паисий Хилендарски“ бе открит 9-ият Международен форум „Българско наследство“ в Балчик на 24 август. Залата бе препълнена от над 500 участници и зрители от 4 държави – България, Молдова, Румъния и Украйна. На мнозина в очите бликаха сълзи при изпълнението на „Многая лета“. В краткото си съдържателно слово кметът Николай Ангелов на община Балчик се обърна към присъстващите с думите „скъпи съратници“ в общата благородна кауза и дело за запазване и популяризиране на българските традиции. Той пожела на гостите да се насладят на прекрасния град Балчик и да намерят тук повече приятели.
Деветото издание на международния форум, с директор и основен организиратор Маруся Костова, продължи вечерта с впечатляващ фолклорен концерт.
На 25 август се проведе фолклорният конкурс. Жури определи кои ансамбли и участници да бъдат наградени. За всички денят бе празник на непреходното народно певческо, музикално и танцувално творчество. Българската диаспора зад граница показа за пореден път как се съхранява, тачи и популяризира безценно духовно богатство, запазено и завещано от дедите през вековете в преломни времена и на чужда земя.
На 26 август се проведе научната конференция с международно участие „Васил Левски, българската емиграция и националната революция“. В залата на туристическия информационен център „Мелницата“ в Балчик бе подредена и открита на 24 август изложба „Бунтът на духа“. Тя е дело на музея „Васил Левски“ в Карлово и представя в широк план национално-освободителното дело и участието на Апостола на свободата в него. Впечаляващите фотографии дават нагледна представа за деятелите на българската свобода пред годините. Неслучайно Уставът на Българския революционни централни комитет (така е изписан на корицата) е издаден и отпечатан в Женева, Швейцария, през 1870 г. Дейци на БРЦК за българска свобода са имали висши идеали за бъдещето на свободна България и част от тях са жертвали живота си за нея. Благодарения на тях и на такива като тях държавата ни я има днес в Европа.
На научната конференция в събота – посветена на 150-ата годишнина от гибелта на Васил Левски и с водещ проф. Пламен Митев – историци, учени, изследователи, краеведи, преподаватели, журналисти и общественици представиха, видяха и научиха нови факти от живота и делото на Апостола. Следобяд ежегодната научна конференция с международно участие „За етнологията на българите“ бе водена от доц. д-р Елена Рацеева, преподавател в Кишиневския и Тараклийския университети. Интересни факти за произхода на името българи и точна дата за основаването на първата българска държава в Европа представи Красен Русев. Той е автор и на великолепното издание „Песен за европейците“. Валентин Събков разказа за забравените българи с принос в историята през последните сто години. Проф. Пенка Радева представи ново изследване за Йордан Йовков. Интерес предизвикаха и представянията на книгите „Милостта на времето“ на д-р Йордан Касабов, и на „Швеге“ на Тодор Господинов. Доц. д-р Елена Рацеева разказа за 10-те години на българското неделно училище към Българисткото дружество в Кишинев, Молдова. Стилиян Митев представи книгата „Културно-просветният живот в град Добрич през 1919 – 1944 г.“ на Кремена Митева, член на Съюза на учените в България и доктор по литература.
Българинът Димитър Боричмечков от Тараклия, Молдова, представи интересната изложба „Васил Левски и бесарабските българи“.
В края на научната конференция и на форума режисьорът Радослав Марков показа първи документални кадри и български филми от 1934 г. и 1937 г. Те са възстановени в Германия. Като с машина на времето присъстващите бяха „отнесени“ близо 90 години назад и видяха невероятни гледки около Мадарския конник, Шуменското плато, хижи, пътеки, пещери, скални църкви, манастири, крепости.
Пожеланието на Радослав Марков е държавата да отпусне средства за възстановяване и дигитализиране на цялото любителско документално наследство в документалните филми от миналото. Така то няма да си е отишло съвсем безвъзвратно.
Благодарение на директора Маруся Костова на Международния форум „Българско наследство“ целият форум се записва от професионален екип от оператори и фотографи и части от него могат да се видят след време в интернет пространството. Докладите от научните конференции излизат в печатно издание. По такъв начин организатори, домакини, спомоществователи, участници и зрители оставят на съвременниците и на поколенията части от непреходния творчески и свободен дух, съхранил българите на тези земи вече 14 века.
