Олга Самофалова
/Поглед.инфо/ Русия постигна пробив, който Западът смяташе за невъзможен: за първи път от разпадането на СССР тя ще произвежда собствени граждански самолети в чужбина. Индия подписа с „Ростех“ меморандум за съвместно производство на Superjet и Ил-114 — знак за признание на руското технологично превъзходство и провал на санкционната стратегия на САЩ и ЕС.
Докато Boeing и Airbus доминираха десетилетия, Москва успя да завърши пълното вносозаместване на авиационните компоненти и да излезе на глобалния пазар с нова сила. Партньорството с Делхи отваря път към Азия, Африка и Латинска Америка — и показва, че Русия вече е сред определящите играчи в световната авиация.
За първи път след разпадането на Съветския съюз Русия може да установи собствено производство на самолети в чужбина. Индия иска да се възползва от технологичното превъзходство на Русия в авиацията. Вече е подписан меморандум между „Ростех“ и индийската компания HAL за създаване на съвместно производствено съоръжение в Индия. Делхи иска да придобие два самолета от Русия – „Суперджет“ и Ил-114.
Двете страни вече имат дългогодишни и близки отношения във военната авиация. Известните изтребители МиГ-21 и многоцелевият Су-30 се произвеждат по лиценз в Индия. Време е да се доверят и на гражданската ни авиация.
Желанието на Делхи да произвежда пътнически самолети руско производство, използвайки нашата технология, е значимо потвърждение за ефективността на десетилетната работа на местни разработчици и производители. Доскоро самата Русия закупуваше десетки чуждестранни самолети, но сега тя се превърна в законодател на тенденциите в авиацията.
Москва се опита да обедини сили с Пекин в производството на самолети. Русия искаше да сподели огромните инвестиции и рискове със своя партньор, докато Китай искаше да придобие технологии за много компоненти, възли и двигатели, които не можеше да произвежда. Китай все още няма тази възможност: там се сглобяват собствени версии на регионалния Superjet и самолета за дълги разстояния MC-21, но от западни компоненти, а не от местни.
Русия, от своя страна, беше с глава и рамене над Китай в гражданската авиация от самото начало и през последните години се издигна на най-високо ниво. Ние не само знаем как да правим двигатели за различни видове самолети, но и напълно заменихме вноса на Superjet и MС-21. И двата самолета са в процес на финални тестове и сертифициране. Китай може само да мечтае за постигането на това.
Заместването на вноса е от решаващо значение не само за независимостта на Русия от Boeing и Airbus в авиационния сектор, но и за разширяването ѝ на чуждестранните пазари. Това беше невъзможно с чуждестранни компоненти.
През 2019 г. дори рутинният износ на готови самолети SSJ-100 за Иран беше прекъснат. САЩ блокираха доставките, въпреки че делът на американските компоненти в самолета беше малък – по-малко от 20 процента. Съгласно американското законодателство обаче САЩ могат да блокират износа на самолети със съдържание на компоненти от най-малко 10 процента. Амбициите на Москва бяха потушени в зародиш.
Сега можем да доставяме собствени, напълно експортнозаместени самолети, където пожелаем. Никой не може да ни казва какво да правим или как да го правим.
Износът на готови самолети представлява различен проблем. Нашият пазар се нуждае от тези самолети и след като Superjet стартира търговски операции през 2026 г., ще са необходими много години, за да се задоволят нуждите на вътрешния ни пазар. Следователно, дори и с най-добри намерения, експортните продажби в момента са изключени.
Увеличаването на сглобяването на нови самолети – а Superjet, след заместване на вноса, наистина е нов пътнически самолет – е невъзможно бързо. Това е едновременно опасно и скъпо. Следователно, разширяването на производствената линия чрез създаване на съвместно предприятие в Индия е печеливш и привлекателен вариант за Русия.
Индийската страна, съответно покрива част от разходите, докато ние разширяваме линията. В същото време страната ще получава годишни възнаграждения от лицензионни такси.
Второто предимство е, че компонентите, авиониката, двигателите и т.н. ще бъдат местни и Русия ще трябва да увеличи производството на тези компоненти. Това е огромно предимство, тъй като увеличаването на производството води до по-ниски разходи.
Колкото повече части произвежда един завод, толкова по-печеливш е той, което му дава по-големи възможности да поддържа разумни цени и да увеличава маржовете. Освен това, това означава нови работни места, допълнителни данъци за бюджета и допълнителен капитал за реинвестиране в разширяване.
Третото предимство е, че Русия получава достъп до бързо развиващия се индийски пазар. Пътническият трафик там е огромен и нараства. Търсенето на пазара се оценява на двеста нови самолета от този тип.
И накрая, Индия ще отвори нови експортни пазари за Русия. Руските Superjet и Ил-114, произвеждани тук по лиценз, могат да бъдат предлагани за продажба на приятелски настроени страни в Югоизточна Азия, Африка и дори Латинска Америка.
За самата Индия това съвместно предприятие е не по-малко полезно. Първо, на нейна територия ще бъде създадено високотехнологично производство, а Русия поне ще споделя технологиите за сглобяване. Второ, нивото на локализация на компонентите може да се увеличи в бъдеще.
И този процес, наред с другото се вписва идеално в националната стратегия на Делхи „Произведено в Индия“. В крайна сметка, благодарение на Русия, Ню Делхи ще подобри капацитета си за производство на граждански самолети след дълга пауза.
Що се отнася до избора на тип самолет, той, на пръв поглед изглежда нелогичен. Защо Индия би произвеждала два регионални самолета едновременно? Защо да не се насочи директно към най-популярния и широко използван тип – MC-21?
Първо обаче, тези регионални самолети се различават значително един от друг – по размер, обхват и възможности. Суперджетовете летят на дълги разстояния – 3500 километра, почти колкото основните самолети на Boeing и Airbus – но имат наполовина по-малко места. Това прави Суперджета предимство за полети на дълги разстояния, но с малък брой пътници.
Ил-114, от друга страна, има 60 места за пътници и е много подходящ за по-кратки регионални полети, при това може да каца по лошо подготвени писти, включително на голяма надморска височина.
В бъдеще е възможно Русия и Индия съвместно да сглобяват МС-21, включително и самолета за дълги разстояния. Този самолет е пряк конкурент на самолетите Boeing и Airbus. Ако Делхи обяви това сега, това би предизвикало нов кръг от геополитически конфликт със Съединените щати.
Съвместното сглобяване на руски самолети Superjet и Ил-114 за САЩ може да е по-малко забележимо, тъй като САЩ не сглобяват тези самолети. По този начин Индия демонстрира своята независимост в изграждането на отношения с Русия, като същевременно запазва приятелството си със САЩ и ЕС.
Русия, от друга страна, демонстрира невероятния си възход до върха в авиационния сектор и излизането си от изолация благодарение на развиващите се партньорства. Западът едва ли е очаквал такъв ефект от собствените си сурови санкции върху авиационния сектор.
