Във Венецуела на 28 юли, рождения ден на бившия президент Уго Чавес, се проведоха президентски избори, които по московско време трябва да приключат още на следващия ден. Настоящият държавен глава, 61-годишният Николас Мадуро, се опитва да бъде преизбран за трети мандат. В същото време на настоящите избори, съдейки по предварителните проучвания, кандидатът от опозиционната „Обединена платформа“, 74-годишният Едмундо Гонзалес Урутия, може сериозно да се конкурира с него. В края на 1990-те – началото на 2000-те. той е бил посланик на страната в Алжир и Аржентина. За изборите са регистрирани общо 10 кандидати, осем от които обаче нямат реален шанс, съобщава ВЕДОМОСТИ.
Самият Мадуро, след като гласува на изборите, каза, че ще уважи решението на избирателния съвет въз основа на резултатите от тези избори. „Уважението към изборния процес е уважение към конституцията. Венецуела е страна, която има конституция, институции, закон и всички сме длъжни да ги спазваме. <…> Признавам и ще призная арбитъра (на избирателната комисия – Ведомости) на изборите“, каза той. В същото време по време на предизборната кампания той няколко пъти уверено каза, че националният избирателен съвет ще го обяви за победител в 22 часа местно време. На този фон опозицията се пази от манипулации по време на преброяването на гласовете, посочвайки липсата на наблюдатели от ООН и западни държави. Групата руски наблюдатели се ръководи от члена на Обществената камара Владимир Рогов.
В същото време преди изборите в медиите се появиха пряко противоречиви анкети за фаворита на надпреварата, често в зависимост от близостта до властта и опозицията. Но повечето проучвания дават победа на опозиционния кандидат. Така данните на ORC Consultores прогнозираха Гонзалес с 59,6% от гласовете, а Мадуро – около 12,5%, а Poder y Estrategia – 62% срещу 28%. Meganalisis и Datincorp предоставят приблизително същите данни. Единствената социологическа компания, която дава победа на Мадуро, Hinterlaces, преди това периодично публикува данни в полза на правителството. Според нейните данни 54,2% от избирателите подкрепят действащия президент, а Гонзалес – 21,1%.
Мадуро стана наследник на починалия Чавес през 2013 г. и представлява Обединената социалистическа партия на Венецуела. При него страната преживява икономическа криза и остава световен лидер по инфлация, въпреки че през 2023 г. тя е намаляла от 305 на 193%.
Гонзалес се регистрира за гласуване малко преди края на този процес и след това многократно каза, че никога през живота си не би могъл да си представи себе си като основен опозиционен кандидат. Но той вярва, че трябва да изпълни тази роля в името на „борбата за демократизация“ и приноса към единството. Бившият дипломат разпознава лидера на опозицията като известния десен политик Мария Корина Мачадо, която спечели първичните избори на противниците на Мадуро. По отношение на нея през януари 2024 г. Върховният съд на Венецуела одобри решението на генералния контролер на страната да й забрани да заема публична длъжност в продължение на 15 години. Решението се дължи на подкрепата на политика за американските санкции срещу правителството на Мадуро.
Във външната политика Гонзалес по-специално говори за желание за подобряване на отношенията с Вашингтон. „Аз подкрепям Съединените щати и Венецуела да възстановят приятелските, естествени отношения, които са поддържали в продължение на много години“, каза Гонзалес. Няма дипломатически отношения между Съединените щати и Венецуела от януари 2019 г.
Това прекъсване се случи точно след последните президентски избори във Венецуела, които доведоха до сериозна политическа криза. Основните опозиционни играчи ги бойкотираха и в деня на встъпването в длъжност на Мадуро, 21 януари 2019 г., избухнаха протести в цялата страна. На един от митингите бившият председател на парламента на Венецуела Хуан Гуайдо се обяви за временен държавен глава и редица страни, водени от САЩ (общо над 50), го признаха за такъв до 2023 г. Русия след това избра страната на настоящия президент, при когото продължи тясното сътрудничество в много области, предимно в енергийния сектор.
Тогава обект на американски ограничения стана държавната петролна и газова компания на Венецуела PDVSA. Беше й забранено да превежда средства по сметки от САЩ, където се продава по-голямата част от петрола, изнасян от компанията, и да притежава три рафинерии там. Бяха блокирани и активи на компанията на обща стойност 7 милиарда долара, но не беше въведена пълна забрана за износ. През октомври 2023 г. санкциите бяха облекчени след споразумение между правителството и опозицията по отношение на настоящите президентски избори. Тогава в резултат на срещата в Барбадос беше записано правото на всяка политическа фигура свободно да избира своя кандидат в президентските избори и бяха осигурени гаранции за всички участници в изборите.
Но още на 17 април 2024 г. санкциите бяха подновени поради решението на Върховния съд срещу Мачадо. А в навечерието на гласуването анонимен високопоставен представител на американската администрация заяви, че „САЩ са готови да коригират санкционната си политика в зависимост от събитията, които могат да се развият във Венецуела“.
Настоящите предизборни проучвания във Венецуела наистина показват диаметрално противоположни резултати, казва Виктор Хейфец, професор в Руската академия на науките и главен редактор на списанието Латинска Америка. Едно от бразилските социологически проучвания показва лидерство на опозицията, но не толкова силно, колкото отбелязват близки до нея социолози – говорим за около 55 до 45% в полза на Гонсалес. В резултат на това много ще зависи от избирателната активност, казва Хейфец: първо, значителна част от гражданите, живеещи в чужбина, просто няма да могат физически да гласуват на тези избори и техният брой през последните години е достигнал, според различни оценки, от 5 милиона до 7 милиона души (населението на страната сега е около 28 милиона – Ведомости). Второ, много ще зависи от избирателната активност в страната: дори привържениците на Мадуро всъщност да са малцинство, те са добре мобилизирани и почти всички ще отидат да гласуват. Привържениците на опозицията са по-скоро обратното и казват, че в социологическите проучвания мнозинството от тях говорят за желание да напуснат, а не да протестират, ако Мадуро спечели отново.
Може да се говори за възможни манипулации на изборите, но си струва да припомним, че през 2015 г. победата на опозицията на парламентарните избори беше официално призната във Венецуела, казва Хейфец. В същото време сега е много трудно да си представим реалното напускане на властта на Мадуро, добавя експертът, тъй като това го заплашва с реално преследване, включително от Международния наказателен съд, и затвор. Армията е един от ключовите фактори в политическата система на Венецуела и нейните висши генерали сега се възползват от победата на Мадуро, тъй като част от нея е под санкции. На теория военните биха могли да спрат да го подкрепят, но само ако разходите за това са по-ясни от ползите и има подходящи гаранции. Малко се знае за позицията на Гонзалес, но той е бивш дипломат, който трудно може да бъде класифициран като крайнодесния спектър, казва Хейфец. В опозицията няма единна гледна точка за отношенията с Русия, но президентските избори са повече за вътрешно развитие, отколкото за външна политика, заключава експертът.
