15 банки фалират за месеци, куршуми затварят устата на свидетели
Прословутите „куфарчета с пари” от началото на прехода, за които и досега се носят легенди, взеха жертви още в първите години след 10 ноември. Единиците, които тогава се възпротивят срещу разграбването на държавата, се самоубиха мистериозно, пише „Труд“.
Новите богаташи на България, които препират партийните пари и техните покровители са готови на убийства, за да затворят устата на тези, които искат да ги спрат. Смъртта им обаче трябва да изглежда като лично решение да се простят с живота.
Първата жертва на „куфарчетата” е Тинко Воденичаров – съветник на Тодор Живков. Той, както никой друг, е наясно с всички далавери на БКП, най-вече кой раздава милионите и в чии джобове влизат те. А средствата са огромни за онова време – близо милиард лева от сметките на ЦК.
Негови съратници твърдят, че Воденичаров е бил човекът, който възстава срещу дивашкия грабеж на държавата и даже заплашва, че ще разкаже всичко публично. Не доживява до това. През 1990 г. се самоубива мистериозно. Неофициално се говори, че някой му е затворил устата завинаги.
Година по-късно в главата се гръмва частният детектив и бивше ченге Янко Димов. Още през първите месеци на демокрацията той става телевизионна звезда. Непривикналият с подобни предавания зрител, с внимание следи изявите му в Канал 1, където Димов разказва за професията си и разследванията, които прави. А те са изключително актуални и хората наивно вярват, че ще бъдат доведени докрай.
Частният детектив се е захванал да нищи кой изнася куфарчетата с пари зад граница. Смята, че така помага на новото демократично правителство да се бори с „червения октопод”.
Не само бившите, но и новите партийни величия от всички цветове не могат да му го позволят. Намират го прострелян в дома му. Никой от близките му и приятелите му не вярва във версията за самоубийство.
Генералите също не са пощадени. Бившият шеф на Първо главно управление на ДС ген. Стоян Савов е намерен близо до родното му с. Лисичево, Пазарджишко, с куршум главата през януари 1992 г. По времето на социализма той отговаря за задграничните търговски дружества на партията, които въртят стотици милиони. След 10 ноември парите потъват в неясни сметки. Савов е честен комунист и не може да преглътне ограбването на държавата, извършено от партийните му другари. Става изключително активен в желанието си да ги накара да върнат парите, което го прави изключително опасен. Куршумът не закъснява. В публичното пространство отново е лансирана позната версия – самоубийство с неясни мотиви.
Но най-загадъчната смърт си остава тази на шефа на българското бюро на Интерпол Свилен Панайотов. На 6 юни 1992 г. безжизненото му тяло е намерено в локва кръв. Въпреки, че на всички е ясно, че не неговата ръка е натиснала спусъка, официално е обявено, че се е самоубил. По това време той се занимава с разследване на износа на капитали от България. В стаята, в която е намерено тялото му, е стреляно няколко пъти. Единият куршум е пробил лявото му слепоочие, въпреки, че Панайотов не е левичар. Други два са намерени забити в тавана и в стената. Предсмъртно писмо не е намерено, а в електронното му тефтерче ченгетата „по невнимание” изтрили записките.
От Интерпол също се усъмниха, че сам е посегнал на живота си. Майка му пък твърдеше, че е бил жестоко бит преди да получи куршум в главата.
Откраднатите милиони отиват не само зад граница. Новите банки у нас никнат като гъби. Те препират парите и загадъчно фалират. Банкерите, които знаят у кого отиват огромните пари, се самоубиват и така следите са заметени.
На 4 февруари 1994 г. с куршум в главата в тоалетната в дома си е намерен бившият управител на ловешкия клон на Кредитна банка Михо Михов. Той е отпуснал 5 млн. лв. заем без обезпечение на палестинския бизнесмен с българско гражданство Акрам, който финансираше партии с многомилионните кредити, които така и не върна.
Самият той беше намерен обесен през 1999 г. в килия в испански затвор, докато чака да бъде екстрадиран. Покрай банковите му афери обаче има още една жертва.
През април 1994 г. в дома си в Павликени се застрелва шефът на Първа частна банка в града Ангел Кабаиванов. Причината отново кредит за палестинеца.
Най-стабилната по това време банка – ДСК, пък раздава 1 млрд. лв. за стартиране на частни банки, парите никога не са върнати. През август 1994 г. от четвъртия етаж на банката в София се хвърля тогавашната шефка на „Жилищно и текущо кредитиране” Антония Антонова.
През ноември същата година е намерен прострелян директорът на Врачанския клон на Кредитна банка Александър Банков. Според подчинените му, ден преди смъртта той провел гневен телефонен разговор, взел папка с документи, с която тръгнал на среща и повече никой от тях не го видял жив. Документите изчезнали безследно.
Година по-късно в Габрово в дома му е намерен обесен екс-шефът на Балканска популярна банка в града Николай Колев.
Две години по-късно фалират едновременно 15 банки, а невижданата инфлация стопява дълговете на кредитните милионери.
Депутатът от БСП, намерен прострелян в главата, Тодор Тодоров написал доклад за далаверите в селското стопанство.
През февруари 1996 г. България се тресе от невиждана за страната зърнена криза. Фалира поредната банка – Добруджанската. Добричкият депутат от БСП и шеф на Земеделската комисия в парламента Тодор Тодоров е в родното си село Малина. През нощта съобщава на жена си, че в 4 ч. ще пътува за София, трябва да се види с някого в парламента. Тя го моли да отложи до сутринта пътуването. Малко преди 6 ч. проехтява изстрел. Той не е чут от никого в дома, макар че според полицията депутатът се е прострелял с пистолета си без заглушител.
По-късно сутринта Тодоров е намерен с рана в главата, но все още жив. Откаран е в Добричката болница, където близо месец лекари се борят за живота му. Той така и не идва в съзнание.
Близките му не вярват на версията на полицията за самоубийство.
Смъртта му съвпада с аферата „Орион” и битката между двете крила в БСП – едното на Андрей Луканов.
За удивление на съпартийците, въпреки високия му пост в парламента, на погребението не идва премиерът Жан Виденов.
Тодор Тодоров беше човекът, който още през 1994 г. пръв се опита да спре бившите шефове на Добруджанска търговска банка да влязат в зърнените бази в Генерал Тошево, Кардам и Спасово, заради просрочие на кредитите, които банката беше отпуснала.
Веднага след смъртта на депутата Добруджанската банка е източена. Приживе той е написал доклад за далаверите в селското стопанство и по-конкретно за зърнената криза по времето на Жан Виденов. В него фигурират доста известни в обществото имена, като това на зърнения бос Иван Иванов. Малко по-късно той е разстрелян и следите около аферата заметени.
Смъртта на депутата Тодоров затваря устата и на други недоволни от далаверите, вършени от Виденови хора.
По това време Тодоров напуска делегация в Германия, където се очаква да се подпише огромна сделка за унищожаване на българското говедовъдство като недостатъчно ефективно поради липса на расови животни. Пак по това време един след друг се закриват огромните животновъдни комплекси в Добричка област, а животните поголовно се колят.
Близките на Тодоров обаче не вярват, че сам е посегнал на живота си. Никой не ги запознава с доказателствата по делото. Предсмъртно писмо не е намерено.
Рано сутринта в дома на доц. Тодор Тодоров разледването зопочна тогавашният добрички прокурор Васил Миков, който бе намерен на 4.9.2019 г. от дъщеря си мъртъв /след самоубийство/ в дома си в София. Васил Миков работеше в последните години до смъртта си в Инспектората на Върховната касационна прокуратура, но преди години след Добрич беше окръжен прокурор на Варна, а след това и ръководител на Апелативната прокуратура на Варна.
НА СНИМКАТА ГОРЕ: Доц. Тодор Тодоров и Жан Виденов /вдясно/
БЛИЦ/ТРУД/НДТ
