Земетресенията, бедствията и трагедиите винаги провокират в нас различни реакции, чувства и емоции. Като се започне от съжаление и съпричастност, та до пренебрежение и реакция „така им се пада”. Но каквато и да е моментната ни реакция, след известно време това усещане избледнява и ние го оставяме в графа – минали , постепенно забравящи се събития. За хората, преживели такова събитие, трагедията е пълна, но за останалите е „всяко чудо за три дни”. Още повече, ако това не ни е засегнало. Да не говорим, че почти никога не се замисляме за причината на случилото се. Така е и със земетресението в Турция, станало преди няколко дни. Скоро ще го забравим и ще се сещаме за него, като за поредния катаклизъм. Някои считат, че това са неизбежни и непредсказуеми процеси на Природата, други – че земетресенията могат да се прогнозират, макар и с неточност, а трети предсказват, че предстоят нови, още по силни трусове. Но, ако все пак – в момент на проблясък, осъзнаем, че в Природата всичко е взаимосвързано и че тези, според нас катаклизми, не са никак случайни, то тогава може и да си зададем въпроса – а къде сме ние – хората в тези „случайни събития”? Само потърпевши ли сме, или сме причината за случващото се?
Гледали сме филма „Боговете сигурно са полудели” и си спомняме колко проблеми създаде една „случайно” хвърлена бутилка от Кока Kола върху едно малко бушменско племе. Помним какви егоистични противоречия породи една най-обикновена бутилка. Как бързо егоизмът се прояви във всеки един член от племето и създаде сериозни проблеми във взаимоотношенията им. А какво да кажем за цялото човечество, с всичките сложни егоистични взаимоотношения между нас? Случайни ли са те? Какво случайно има в земетресението или в изригването на вулканите, или пък в други природни катаклизми? Ако ние считаме себе си за разумни, защо пък Природата да не е разумна и в определен етап на егоистичното ни съществуване тя да поставя под натиск човечеството с определена цел?
Според кабалистите, Природата има запас от устойчивост.. Тоест, тя сякаш постепенно абсорбира в себе си определено негативно егоистично наслояване, а след това започва да ни въздейства обратно, когато ние преминаваме някаква нейна бариера, някаква определена граница. Според Кабала, ние влияем на Природата с нашите мисли, емоции, взаимоотношения и действия и изведнъж, когато тя започва да реагира, започваме да се питаме – защо се случват тия катаклизми.
На кого не е познат изразът „ефектът на пеперудата“? Щом потрепването на крилете на малката пеперуда може да предизвика торнадо в другия край на земята, то човек е способен да предизвика много по-голямо зло!
„Ефектът на пеперудата“ е красиво алегорично определение на дребното, непреднамерено действие на човека, което влече след себе си тежки последствия.
Когато говорим, че всичко е взаимосвързано, между нас хората и че всеки зависи от всеки, някак си трудно си го представяме. Как така сме свързани, по какъв начин сме свързани, каква е тази връзка между нас? Тя по-различна ли е от обичайните семейни, роднински, служебни или други познати ни взаимоотношения? Още повече, ако разсъждаме в посока, която кабалистите казват, че светът е създаден заради нас – хората, и че човекът стои на върха на пирамидата, а под него се намира неживата, растителната и животинската природа. И въпросът е – може ли човек да влияе на тази природа и ако може, как – с действия, с мисли, с емоции? Нищо ново, нали, чували сме го това.
Специлистите казват – спрете да изсичате горите, да убивате животните, да извършвате действия, които нарушават равновесието на Природата. И някак си всички сме съгласни с това, но търсейки проблема извън нас, стигаме до „задънена улица”. Защо? Защото гледаме на света чрез нашите егоистични свойства. По-голяма част от нас, считаме, че този проблем ще се реши от само себе си или от други хора. Дори природните катаклизми ни подсказват посоката на търсене на решение, но ние не разбираме, как Природата разговаря с нас. Мислим си, че Природа е нещо извън нас или, че това са само горите, реките, планините, а дали не е и нещо повече?
.
„Преди всичко, трябва да осъзнаем в какъв свят се намираме. Този свят е напълно производен на нашия вътрешен свят. Извън нас съществува само висшата реалност. Това казват хора, преминали границата на живота и смъртта, преживели клинична смърт. Цялата картина на явленията, предмети, хора и цялата Вселена, е резултат от нашето вътрешно състояние” – казва проф. М. Лайтман – световно известен кабалист и продължава – Според науката Кабала, всичко е взаимосвързано – не е важно как го разглеждаме – отвън навътре или от себе си навън – нас ни интересува, разбира се, нашето състояние. Ние не усещаме останалите нива на природата. Но принципно, ако усещахме тяхната взаимна връзка, ние бихме видели как влияем на цялата Природа”.
Природните катаклизми, които наблюдаваме сега, са следствие на нашия егоизъм и взаимоотношението между хората, а не на растителната, животинската или неживата природа. По принцип, лошото влияние се проявява в мислите на човека. Законът е прост – колкото по-илюзорно и незабележимо е влиянието на човека, толкова по-силно е то. Например, атомната бомба е много по-малка в сравнение с обикновените бомби, а вълните, разпространяващи се от нея, не се виждат и не се усещат, но какви страшни последици поражда тя.
В този смисъл, мисълта е най-разрушителната сила, която съществува в човека. Тя произлиза от нашата духовна, вътрешна сила и е много по-високо от неживите, растителните, животинските нива на Природата. И ние, за съжаление, със своите лоши мисли /омраза, ненавист/ към света и към другите, влияем и променяме тези нива на природата. И тук възниква въпросът – а можем ли с нашите взаимоотношения, мисли, емоции да повлияем положително на Природата и на всичко, което се случва в нас и извън нас?
https://youtu.be/YF3BtgemJco
Любителите на предсказанията ще се помъчат да оправдаят тези катаклизми с казаното или написаното от пророците. Кабалистите казват, че предсказаното може да се случи, но може и да не се случи. И всичко зависи от нас – хората.
Ако искаме да продължим да вървим по този път, по който вървим и живеем – без да мислим за нищо, освен за своя егоизъм, тогава такива земетресения, катаклизми и нападащите ни както сега вируси, ще ни се струват като детска игра. И този натиск, и такива удари от Природата спрямо нас ще се увеличават до тогава, докато не осъзнаем „каква е причината за тези катастрофи”. И това е пътят, който е определен в Кабала, като път на страданията.
Но има и друг път, който – като разумни същества, можем да използваме. Трябва да изучим висшите свойства на Природата. И не само това – трябва да се уподобим на тези свойства. Науката Кабала ни дава методиката – как въпреки егоизма ни, да се издигнем над него и тогава всички тези трагедии със загинали и ранени хора, с разрушени домове, няма да се случват.
Георги ГРАДИНАРОВ
