Това наистина звучи интересно и за много хора доста изненадващо. Защо в пустинята и особено пък конгрес? Световен, на който присъстваха 1500 мъже, изучаващи Кабала от целия свят? Има толкова много другиудобни места за такъв форум, вероятно ще попитат много хора, а пък то – в пустинята!
И ето тук стигаме до практическия отговор, който ни дава науката Кабала. Всъщност, какво ни разкрива тя? Висшата реалност и усещане на корена на нашето съществуване. Смисъла на всичко, което произлиза от тази реалност и възможността за уподобяване по свойства с нея..За да постигнем сливане с тази реалност, трябва да постигнем и почувстваме, че сме част от един организъм. А – за да постигнем това, трябва да се обединим, не на егоистична основа, а макар и за малко, да се изключим от външните смущения на света.В края на краищата, човек трябва да си даде малко свобода от всичко заобикалящо го в света, да се концентрира вътрешно и да разбере в какво се състои неговото предназначение.
Та, за конгреса! Не искам да разказвам от трето лице какво е преживяването да си на кабалистичен конгрес, защото на този конгрес присъствахме и хора от България. Общо 9 мъже, изучаващи науката Кабала, 5 от които от Добрич и Варна. Вълнението беше изключително и то започна със самата подготовката за конгреса, с купуването на самолетните билети, с подготовката на документите, свързани с пребиваването ни в Израел, с поканата от Международната академия по Кабала. Всички вълнения, каквито може да си представим за едно пътуване в чужбина. През цялото време поддържахме връзка с приятелите ни от академията, за да не пропуснем нещо. И така – до момента, в който се качихме на самолета с полет до Тел Авив. Нищо особено, полет като полет.
Посрещане на летище Бен Горион
На летище Бен Горион, също нищо особено. Митническа проверка… и бяхме готови. Интересното предстоеше. По предварително създадена перфектна организация от страна на академията, при изхода на летището ни посрещнаха представители на академията, част от които познавахме. Организацията беше такава, че екип от няколко човека топло посрещаха всички идващи на конгреса, веднага организираха транспорт и с личните си автомобили ни извозваха до академията. Дори би могло да се каже, че от летището започна конгресът. Така поне ние го почувствахме. След около 20 мин. пристигнахме в Международната академия по Кабала „Бней Барух”. Малко уточнение за по-любопитните -името на академията означава синовете на Барух. Ръководителят на академията Михаел Лайтман, професор по Онтология и Теория на Знанието, доктор по Философияи Кабала, магистър по Медицинска Биокибернетика, основава „Бней Барух” през 1991 година, след смъртта на своя учител Рав Барух Шалома Леви Ашлаг (Рабаш).
Международната академия по Кабала
В академията „Бней Барух” се обучават хиляди студенти по света. Всеки студент, в зависимост от личните условия и възможности, избира собствения си път и интензивност на обучение. Тук малко уточнение, студентите в академията могат да се обучават цял живот и нямат възрастова граница. Може да видиш млади мъже и жени, а също и побелели, дори в не толкова млада възраст.
Посланието на „Бней Барух” е обединение между хората, обединение между нациите и обич към човека. В допълнение, сградата на академията се намира в гр. Петах Тиква, почти свързан с Тел Авив, като името му означава „Врата на надеждата”.
В академията роцедурата по регистрацията трая няколко минути.
Шатрата – минути преди започване на конгреса
В сградата на академията се помещава цялото оборудване за провеждане на обучението и излъчване по целият свя. Академията разполага със собствена телевизия и радио, които излъчват ежедневно на 8-10 до 24-25 езика. Преводите се правят от студенти в самата академия или от различни краища на света. Издават се много книги, аудио и видеоматериали. С една дума -нещо впечатляващо. В сградата се провеждат ежедневни уроци с излъчване по целия свят. Конгресът обаче, за който бяхме се запътили, нямаше да бъде в академията, а в пустинята. Никой от нас не беше ходил в пустиня, а най-малко беше нощувал в такива условия. Пристигнахме на определеното място рано сутринта, с автобуси и в 09.00 часа конгресът започна в огромна бяла покрита шатра, сглобена преди това от студенти, пристигнали няколко дни преди нас. Условията бяха такива, че много хора биха ни завидели. Невероятно! Дори и мястото за нощуване беше в огромни палатки. Битовата част си е битова част и организаторите бяха се постарали на всички да е удобно. Но в края на краища ние бяхме на конгрес, а не на екскурзия. Който не е присъствал на кабалистичен конгрес, още повече световен и то в пустинята, не можеда си представи, какво е усещането и какво е чувството дапринадлежиш към общност, изучаващата за велика мъдрост, даваща отговор на въпроси за смисъла на всичко съществуващо в нас и извън нас.
Проф. М. Лайтман по време на конгреса
Кабала е практическа наука, която ни учи какво представля вависшата реалност и не само това, тя ни учи как да я почувстваме вътре в себе си. Лекциите, уроците и семинарите следваха един след друг и въпреки, че говорехме на различни езици /е,разбира се имаше и превод/ се разбирахме много лесно. Конгресът се излъчваше по целия свят и тези, които не можеха да са физически с нас, бяха виртуално, ние ги виждахме на екраните. Беше въздействащо!
Всички знаем, че в пустинята дъжд вали много рядко, така поне казаха местните ни приятели, но принас вечерта заваля. Истински дъжд. Пороен! И то не къде да е, а в пустинята! Дали беше чудо на природата, дали ние го предизвикахме с желанието да помогнем на света, или го предизвика името на оазиса – „Кораб в пустинята”, не знам, но дъждът си беше истински, пороен. И въпреки създаденото неудобство от това, никой не искаше да си ляга, след приключване на първия конгресен ден, въпреки дъжда и късните часове. Говорихме под дъжда, разказвахме кой откъде е, кой откога изучава тази велика наука, споделяхме впечатления, емоции, завързвахме нови познанства от Африка, Америка, Австралия, Русия, Европа и Азия. Беше уникално, че нас, като българи, ни разпознаваха и ни уважаваха. Да не говорим, че тези наши приятели често се обръщаха към нас освен по имена и с…България или с Добрич. Трудно се обяснява и предава такава емоция.Трябва наистина да присъстваш на такова място, в което усещаш топлотата и чувството за мисия. Затова и конгресът беше в пустинята, където човек може да се вглъби и проникне в своите вътрешни чувства. Иначе външният свят, в който сме ежедневно, ни обърква и не ни дава възможност истински да изградим своето обръщане навътре в себе си. И може би точно затова не изпитахме необходимост от интернет или друга връзка с външния свят.
Висшият свят е нашият вътрешен свят.И точно на такова място можем да преместим поглед от външното към вътрешното, от нашия материален свят към висшата духовна реалност.Това не е илюзия или някакъв транс, а истинската ни същност, но обвита в егоистична обвивка, наречена материя.
Емоцията продължи и през втория ден с още по-голяма интензивност и с чувство на единност. Според Кабала, светът е един организъм и само нашият егоизъм не ни дава възможност да почувстваме това. Ние сме като клетки в този организъм и само чувството за единност може да доведе света до следващото ниво на развитие. Такава беше и целта на конгреса.
В пустинята бяхме два дни, но всичко, което се случи там, остави такъв отпечатък в нас, такова преживяване, каквото никъде на друго място не може да се усети.
В промеждутъка от време до обратния полет, благодарение на нашите приятели от академията, посетихме и Светите места в Йерусалим и Витлеем и бяхме впечатлени от историята, която описва всичко случващо се там. Как различни религии и църкви съжителстват без проблеми и противоречия.
Казват, че Йерусалим е центърът на света и сигурно е така, след като десетки автобуси стоварваха екскурзианти от цял свят, с различно вероизповедание, цвят на кожата, различни нрави и обичаи. Беше вълнуващо!
Но – да се върна към науката Кабала, към която все повече хора се стремят, все повече хора искат да се докоснат до нея. Вечерта преди да си тръгнем имаше така наречената „среща на приятелите” и всеки можеше да изкаже впечатленията си от преживяното.И ние го направихме. В Кабала се говори от сърце, чувствено, понякога със сълзи на очи, защото не можеш да бъдеш безразличен към случващото се. Така се получи и на тази среща. Кабала изучава законите на висшата природа, но – за да ги изучиш, трябва да се уподобиш по свойства с тях и това е крайната цел – не само на хората, изучаващи Кабала, а и на цялото човечество. Дали тези, които присъствахме там,успяхме да се придвижим по стъпалата на висшия свят, не знам, но със сигурност тази силна енергия и емоция ни даде увереност, че всеки един от нас и цялото човечество трябва да следваме законите на висшата Природата, за да почувстваме и достигнем истинския замисъл на съществуването ни.
Георги ГРАДИНАРОВ
По време на семинар
Импровизиран кладенец в Оазиса
Пустиня без камили не е пустиня
