МЕЖДУНАРОДНА АКАДЕМИЯ ПО КАБАЛА: КАК ДА ПРЕДОТВРАТИМ СТРЕСА НА РАБОТНОТО МЯСТО

15.01.2019

2197

Интересен поглед от проф. М. Лайтман ръководител на Международната академия по Кабала

Един от големите проблеми на съвременното общество е стресът на работното място. Можете да се занимавате с каквато и да е работа и в един момент се чувствате изтощен, не толкова физически, колкото емоционално. Дори се получава нещо като емоционално прегаряне.

Учените казват: Прегряването на работното място и хроничните болести, свързани с неправилния начин на живот, можем да наречем чумата на XXI век. „За да победите постоянния стрес на работното място, практикувайте състрадателност и осъзнаване“.

Проф. Михаел Лайтман ни казва как да преборим стреса и депресията на работното място, които се явяват бич на съвременното общество.

Ключът към победата над прегряването и свързаните с него недъзи е състраданието. Главното послание на това състрадание е: „Ако се чувствате зле, ако се намирате в стрес, изтощени – помогнете на ближния”. Проявете състрадание и тогава ще се почувствате по-добре. На това свое желание няма да срещнете никаква вътрешна съпротива и самото Ваше действие, преди всичко, ще Ви излекува. Но за да се отнесете така към другите, преди всичко, трябва да проявите състрадание към себе си. В противен случай няма да излезете пред другите хора, за да направите нещо за тях. Нужна Ви е някаква основа, причина, за да се обърнете към другите с добро. А за това е необходимо да убедите себе си, че това е за Ваша полза, като самозащита.

Когато се намираме в стрес, организмът активира всички процеси и мускулната активност е в състояние „бий и бягай“. А когато проявяваме състрадание, организмът се отпуска и действа по противоположната система и ние се успокояваме.

Учените добавят, че освен състрадание, е нужно да използваме и емпатия, тоест да се включим в хората, да разберем тяхната ситуация и по такъв начин компенсираме стреса. Но това не е лесно. Работата е там, че ние не обучаваме хората как правилно да отдават и затова възниква големият проблем. Ние сме принудени да се раздаваме на всякакъв вид работа: дали обработвам някакво парче метал на струга, или се грижа за крави, или се занимавам с пари, не е важно къде и как. Даже и да се занимавам с хора. Нас не ни обучават да отдаваме. Нас ни обучават: бързо си свърши работата и си получи възнаграждението. А това не е правилно. Затова в такъв случай става разминаване между самата работа и моите стремежи да получа нещо от нея. Тоест самата работа се явява за мен не източник на напълване и удовлетворение, а източник на неудовлетвореност и опустошение.

Ако си върша работата така, че да почувствам, че отдавам, аз се напълвам, тогава ще имам прекрасно самочувствие и в началото, и в средата, и в края на работата. Но хората трябва да се обучават на това, а това не е никак лесно. Това е поправянето на егоистичната ни природа.

Каквато и да е работа, на каквато и да е длъжност, където и да е, аз работя с удоволствие, и когато чувствам, че отдавам, аз се напълвам. Това е изкуство или науката за напълването, за получаването – това е науката Кабала.

И тук веднага възниква въпросът, а какво е това “да отдаваш“?

И отговорът е, че ако се занимавам със своите деца, аз съм длъжен да им дам всичко и тогава едва ли щях да се чувствам опустошен. Не. Ни най-малко. Защото аз отивам на работа заради тях и правя всичко заради тях.

Значи целият проблем е в това да почувстваме чуждия, другия – близък. А на това трябва да се учим. Трябва да се обучават хората в системата, в която се намираме, че всъщност ние сме свързани в интегрална система, а всеки, който напълва другите, чрез тях се напълва и той.

Трябва просто да разкрием тази система, да започнем да я усещаме. И тогава няма да има разлика между отдаване и напълване. Няма да има разлика между чужди и близки. Ще чувстваме, че всички се намираме в една система. В енергиен обмен. И в какво се състои разликата между животинската и духовната енергия? При животинския обмен на енергия, в обикновения живот, единият отдава, а другият получава, тоест, единият е опустошен, а другият напълнен. А в духовния обмен на енергия това не съществува. Енергията преминава през всички, напълва всички и не спира при никого. И това е отдаване!

Как да постигнем това? Как да научим от какви моменти се състои тази работа, за да започне човек да прилага тази методика?

И тук аз бих посъветвал хората да дойдат при нас в Международната академия по Кабала на занятия и да се учат как да работят в истински колектив: когато, отдавайки на другите, аз се напълвам и така е за всеки от нас. В крайна сметка, всеки достига до състояние, когато увеличава напълването си, в зависимост от количеството хора в колектива.

Той чувства, че, идвайки на работа уморен, след сън и т.н., получава на работното си място огромна енергия от другите и излиза с грейнали очи, бодър след осем или десет часов работен ден. И се прибира у дома пълен с енергия. И от вечерта мисли как ще се върне отново на работа. И всичките му роднини и близки се радват да го видят и посрещат такъв – бодър, усмихнат, пълен с енергия.

От ТВ програма „Новости с проф. Михаел Лайтман“