РАДЕТЕЛ ЗА ДУХОВНОТО РАЗВИТИЕ НА ДОБРУДЖАНЦИ

0
1966

120 години от рождението на Димитър Арсов:

На 17 януари т.г. се навършват 120 години от рождението на Димитър Арсов Силянов. Рожденото му място е Силистра, но от 1924 г. до края на живота си живее и работи в Добрич. Трудовият му път преминава във финансови институции – Популярна банка, Народна банка №2, Държавна спестовна каса – като счетоводител, директор, началник.

Надарен с музикална дарба, с организационни способности, личността му се изявява извън рамките на финансовата сфера като „неуморим борец в полето на изкуството” (в. „Добруджански новини”, бр. 262 от 14 юни 1936 г.). Активно участва в културно-просветния живот на добруджанци, посвещавайки цялата си творческа енергия на една цел – поддържане на народностния дух в годините на денационализаторската румънска политика в Южна Добруджа. Не е случаен изборът на Управителния съвет на Българското културно общество – Добрич, именно той да организира и ръководи театралните, певчески и музикални групи (решение от 31 окт. 1932 г.). Той е един от инициаторите и създателите на Театър „Студия”, Хор „Народна песен”, Физкултурно дружество „Вихър” (от 1928 до 1936 г. е негов председател). Свири на няколко музикални инструмента, композира музика, ръководи и дирижира училищни и други хорове, подготвя ученически оперети и литературно-музикални забави. Наред с Димитър Паскалев, Николай Минчев, Борис Колев, Атанас Павлов, участва в Редакционния комитет на вестник „Добруджанска мисъл” през 1936 г. Програмните начала на вестника да се защитават и изразяват болките и исканията на българското население за свободно и равноправно развитие в границите на румънската държава са в съответствие със стремежа на Димитър Арсов да бъде съхранен българският дух.

Трудно е да бъдат степенувани заслугите му за духовното развитие на добруджанци. Документите от личния му фонд, съхранен в Държавен архив – Добрич, го представят предимно като музикален деятел. Публикациите на „Учителството” при Българското първоначално училище в града, Л. Станчев и др. във вестниците „Добруджански новини”, „Добруджански глас”, „Вестник на жената”, „Народна дума” през тридесетте години на миналия век отразяват отзивите на обществеността за работата му като композитор и диригент, ръководител на Хор „Народна песен”. По повод представената в Добрич през 1936 г. негова детска оперета „Децата на рибаря” е дадена висока оценка за труда, таланта, усърдието и безплатното му участие в културните прояви в града. След изнесена детска литературно-музикална забава от Българското първоначално училище през 1934 г., в отзива е отделено място за педагогическия му такт към децата. Подготвяйки малките питомци в областта на изкуството, прави от театъра едно второ училище за тях. Отразявайки концерта на Българското основно училище по случай завършване на учебната година през 1936 г., се акцентира върху ролята на диригента Д. Арсов, който от дълги години изнася сполучливи спектакли с основните училища. По време на гостуването на проф. Асен Златаров в Добрич, на тържеството е представена друга негова оперета „Кукла без глава”. Гражданството приема концертите на Хор „Народна песен” в Добрич като музикални тържества. В музикалната програма са включени „хубави народни песни, разни сола, дуети, инструментална музика от всеизвестни композитори”.

Други документи, които представят личността му като композитор, диригент и ръководител, са оригиналите на неговите музикални композиции –  маршът „Родна сцена” на Театрална трупа „Студия” (1937 г.), маршът на Спортно дружество „Вихър” (1930 г.), програмите на драмата „Слушай Израил” (сезон 1934-1935 г.), на концерти на Хор „Народна песен”, детска оперета и балет „Децата на рибаря”, детска забава (1929, 1930, 1934, 1936 г.).

Особено интересни са фотодокументите, изобразяващи събития от неговия живот, за културно-просветни прояви в Добрич и др. Сред тях са снимките на съставите на Коледарски хор – Силистра, дирижиран от него (1923 г.), на Хор „Народна песен” – Добрич (1929 г.), на футболни отбори на клубовете „Вихър” – Добрич, и „Ботев” – Варна (1930 г.), на банкови служители на Популярна банка и Федерална кооперативна банка – Добрич (1936, 1940 г.), на участници в оперетите „Децата на рибаря” и „Кукла без глава”, от награждаването му с орден „Кирил и Методий” – І ст.

Обществената му дейност продължава много години и след освобождаването на града от румънска власт – в Окръжния комитет за защита на мира, Читалище „Йордан Йовков” и др. От този период е словото, което произнася на Деветия национален конгрес на мира в София през 1973 г., в качеството си на заместник-председател на Окръжния комитет за защита на мира и член на Националния комитет.

Признателност за заслугите му са множеството награди. Превес в това отношение е награждаването му през 1961 г. със златна значка „Отличие за читалищна дейност” и през 1970 г. – с орден „Кирил и Методий” – І ст.

С дългогодишната си творческа и обществена дейност Димитър Арсов оставя светла диря в областта на културата и изкуство, която е незаличима от преходността и превратностите на времето.

   Маргарита СЪБЕВА – ст. експерт

     Държавен архив – Добрич