При социолигеческото проучване на Маркет Линкс за предстоящите парламентарни избори само пет партии влизат в Народното събрание с 240 депутати: Партия/коалиция с лидер Румен Радев – 25.6%, ГЕРБ-СДС – 15.4%, ПП-ДБ – 12.5%, ДПС-НЧ – 10.5%, ВЪЗРАЖДАНЕ – 4.5%. С помощта на изкуствения интелект потърсихме как биха се разпределили депутатските места по партии и коалиции, както и какви коалиции след изборите биха възможни, но без да посочваме политически програми, интереси или изявления. Просто с чиста математика.

Как биха се разпределили 240 мандата при тези изборни резултати?

При хипотетични изборни резултати от 25.6%, 15.4%, 12.5%, 10.5% и 4.5%, общият вот за петте формации е 68.5%.

Останалите 31.5% са за партии под изборния праг и не участват в разпределението на местата в парламента.

Разпределение по метода на Д’Онт

В България мандатите се разпределят по т.нар. метод на Д’Онт – система, която използва деление и закръгляне надолу. Тя има лек ефект в полза на по-големите партии.

След прилагане на метода върху 240-местен парламент, разпределението изглежда така:

  • Партия/коалиция с лидер Румен Радев – 90 депутати
  • ГЕРБ-СДС – 54 депутати
  • ПП-ДБ – 44 депутати
  • ДПС-НЧ – 37 депутати
  • ВЪЗРАЖДАНЕ – 15 депутати

Общо: 240 народни представители

Любопитното в този конкретен случай е, че резултатът практически съвпада с чисто пропорционалното разпределение. Това обаче не винаги е така — при по-близки резултати разликите могат да бъдат осезаеми.

Как работи методът накратко?

Гласовете на всяка партия се делят последователно на 1, 2, 3, 4 и т.н. Получават се множество числа. След това всички тези стойности се подреждат от най-голямата към най-малката и се вземат първите 240.

Всеки път, когато число на дадена партия попадне сред тези 240 най-високи стойности, тя получава един мандат.

Тъй като по-големите партии започват с по-високи изходни резултати, техните стойности по-дълго остават сред водещите. Именно затова системата леко ги облагодетелства.

Какво означава това политически?

При подобно разпределение:

  • За самостоятелно мнозинство са нужни 121 депутати.
  • Първата партия с 90 мандата няма мнозинство.
  • Възможни са различни коалиционни комбинации, като стабилността им би зависела от политическата съвместимост, а не само от математиката.

Възможни коалиции при това разпределение

За мнозинство в 240-местен парламент са необходими 121 депутати.

🔹 Двупартийни варианти

  • 90 + 54 = 144 → стабилно мнозинство
  • 90 + 44 = 134 → стабилно мнозинство
  • 90 + 37 = 127 → работещо мнозинство
  • 90 + 15 = 105 → недостатъчно

Останалите комбинации между по-малките партии не достигат 121 мандата.

Извод: Първата политическа сила е в центъра на всяка реалистична двупартийна формула.

🔹 Трипартийни варианти (без първата партия)

  • 54 + 44 + 37 = 135 → възможно мнозинство
  • 54 + 44 + 15 = 113 → недостатъчно
  • 54 + 37 + 15 = 106 → недостатъчно
  • 44 + 37 + 15 = 96 → недостатъчно

Извод: Без участието на първата партия е възможно мнозинство, но само ако се обединят трите средни формации.

Политическата логика зад числата

Математиката показва, че:

  • Първата партия е ключов фактор и трудно може да бъде изолирана.
  • Възможна е и алтернативна формула без нея, но тя изисква по-широко и потенциално по-нестабилно коалиционно споразумение.
  • Малката партия с 15 депутати не може сама да реши баланса, но може да бъде „златен пръст“ в по-сложни конфигурации.

Заключение

Числата в този парламент говорят ясно: математиката дава няколко възможни формули, но не всички са еднакво устойчиви. Най-голямата партия държи ключа към най-лесните мнозинства, докато алтернативата без нея изисква по-широк и по-сложен съюз.

В крайна сметка обаче аритметиката е само първата стъпка. Истинското изпитание започва след нея – когато числата трябва да се превърнат в политика, а мандатите – в управление.  НДТ/ИИ