© |
Журналистът Любчо Нешков в интервю за предаването „България, Европа и светът на фокус“ на Радио „Фокус“ (бел.ред. интервюто е проведено на 25.04.2023 г.)
За първи път лидерите на най-големите политически партии седнаха на една маса, за да говорят очи в очи. Срещата беше по инициатива на ГЕРБ-СДС, а целта на разговорите – да се търсят варианти за съставяне на правителство с първия мандат. „Продължаваме промяната“-„Демократична България“ ще се допитат до партийните си органи дали да участват в работата по обща управленска програма, на която да стъпи бъдещо правителство. Това стана ясно след лидерската среща между двете най-големи парламентарно представени формации. В началото на срещата Бойко Борисов заяви, че ГЕРБ-СДС и „Продължаваме промяната“-„Демократична България“ трябва да намерят начин за съставяне на правителство, независимо дали с първия или с втория мандат.
От „Продължаваме промяната“-„Демократична България“ отново напомниха, че имат решения да не подкрепят мандат на ГЕРБ-СДС. Лидерът на ГЕРБ поиска от „Продължаваме промяната“-„Демократична България“ да представят състав на проектокабинет, който биха предложили в рамките на втория мандат, за да може ГЕРБ-СДС по-лесно да прецени как да действа с първия мандат. Обаче от „Продължаваме промяната“-„Демократична България“ отговориха, че преди да се обсъжда състав на кабинета е важно да се уточнят политиките, които да свърши това правителство. Асен Василев предложи двете партии да работят по управленска програма. Дали това ще се случи, ще стане ясно след обсъждане в ръководните им органи.
Представим ви моя гост днес журналиста Любчо Нешков. Здравейте.
Здравейте.
Г-н Нешков, какво стана ясно според вас от лидерската среща, през вашата призма вие какво видяхте?
Няколко неща. Мисля, че това е първата стъпка, която ни разграничава от всичко онова, което се случи през последните две години: тоталната конфронтация и липсата на политическа логика с поведението от страна на една част от политиците, с поставянето на червени линии, на граници и т.н. – нещо, което не съществува в политическия свят. Политиката е изкуство, политиката е умение да се правят компромиси не заради компромиса и участие в управлението, а за да се защитят интересите, включително и партийни. Когато вие участвате в политическия живот, както се случи при нас, в продължение на две-три години, и поставяте някакви червени линии, които са разбираеми само за вас и вашия електорат, но получавате подкрепа на 1/4 или 1/5 от електората, тогава това нещо води до едни опасни явления, които може да породят включително и някакъв Франкенщайн в политическия живот.
Първото нещо е началото на да го наречем този отказ от тази самоцелна конфронтация и безизходица, защото в края на сметка един път, втори път, трети път, четвърти път, пети път и сега казваш отново червена линия, не искаме и т.н., това е първата положителна стъпка. Оттук нататък какво ще се случи? Надявам се, надявам се след като има една логична постъпка от страна на политическите формации, имам предвид първите две, защото те се с над 50% електорална подкрепа, да се върви към следващото: управленска програма, преговори, уточнения и в крайна сметка поемането на политическа отговорност от страна на двете политически формации, защото страната ни, не са му заради вътрешните проблеми, които съществуват, но и заради всичко, което се случва около нас, трябва да има редовно правителство, а не служебно, което се отчита само пред един човек. Това не е съществувало, включително и в най-мрачните времена на монархията.
Не изглеждат ли обаче тези срещи като просто една проформа, ето така да се състоят просто?
Надявам се да не е така, сигурно така изглежда, защото всички ние сме уморени от всичко това нещо, което го виждаме. Аз го виждам и при колегите ми в БГНЕС, които отразяват дали в парламента, дали на официалните пресконференции в политическите централи, и има да, има едно такова усещане на умора, на недоверие, на досада някога за съжаление от това, което го чуват. Но в крайна сметка животът не е игра, държавата не е играчка, която може така да си я подхвърляме, независимо в чии ръце е, за да постъпваме по този безотговорен начин. Всичко е важно в живота. Важно е включително и това, че вие ми казвате „Елате в 15.10“, и аз трябва да бъда в 15.10 часа.
Да.
15.10 не е 15.20 часа. Така че тези, които се явяват на избори и като не получат подкрепата, която се желали, да бъдат така разумни, отговорни пред всички нас, защото аз може да не съм гласувал за вас, но след като вие влизате в храма на демокрацията, вие трябва да носите отговорност и за мен, и за всички ваши симпатизанти и фенове.
Политкоректност също така да имаме, нали така?
Да имаме национална политическа отговорност.
Най-вече.
Защото един политик, един лидер един ръководител, той не се отчита само и единствено пред партийния си електорат, защото партийният електорат е до влизането, до клетвата. Оттук нататък интересите са общи. Аз не виждам какво може да ни разделя при защитата на един разумен бюджет, мен и вас или колегите, които са в апаратната, не виждам какво може да ни разделя в защитата на националните интереси при спорове с някой от съседите.
Така е.
Независимо от коя политическа формация сте. Не виждам какво може да ни разделя по ключови въпроси за развитието на един или друг регион, да не да не изрежем. Може и за спорта да говорим, и за музиката да говорим, за бизнеса на радиото.
Различни интереси, г-н Нешков, може би.
Вижте, пак ще кажа при мен в БГНЕС има всякакви хора, с всякакви убеждения, но това не е повод ние да се шамаросваме в редакцията. Разбирате ли? Всеки идва, върши си работата, предлага, обединяваме се. Не всичко, което има като анализи или като коментари, отговаря на моите убеждения, но това не означава, че аз трябва да слагам някакви червени линии или пък вие да затваряте тук вратата и да казвате: „С този не“, не бива. Това е и липса и на политическа култура, липса и на елементарни човешки, спазването на едни коректни човешки взаимоотношения. Вие не може да се държите така с вашия опонент какъвто и да е той. Отделно от това политиците не са нито прокурори, не са нито съдии, не са нито полицаи, нито катаджии, нали, да раздават присъди и да ти казват кой е пиян, кой кара с повече, това не е тяхната работа.
Г-н Нешков, говорим с вас днес след лидерската среща на ГЕРБ-СДС и „Продължаваме промяната“-„Демократична България“. Ще излезем ли според вас от този омагьосан кръг на политическо надлъгване или то тепърва предстои? Вие сте оптимист, разбрах го това в първата част на нашето интервю, но какво мислите?
Искам да има не само разум от страна на участниците, те и не се толкова много – 5 са политическите формации в новия парламент, не заради тяхната политическа съдба, защото провалът на тези преговори ще има и конкретни виновници, ще има и щета, включително партийна. Но не това е водещото при моето желание да се стигне до стабилно и редовно управление в страната. Моето желание е свързано с всичко това, което се случва около нас, с всичко това, което се случва в икономиката, в ежедневието на хората, защото посланията, които се изпращат от определени политици, категорично са деструктивни. Някой от тях са дори депресиращи. Вие няма как от сутрин до вечер да внушавате на българското общество и на българските граждани, че мизерстват, че живеят в завладяна държава от мафия, от мутри, от не знам си какви престъпници, и това да няма отражение в настроенията на обществото. Не знам тези хора дали си дават сметка какви поражения нанасят на психиката на всеки един български граждани с тези послания. Първо смятам, че това нещо трябва да приключи. Това е проява на политически примитивизъм от една страна. И второто е на тотално национално безхаберие.
Защото ние живеем в дълбоки промени, които ще имат трайно и категорично влияние в близките 30-40 години. Светът не се променя всеки шест месеца. Вие може да си смените офиса след една година, но управлението на страната, мястото й на картата, на политическата карта не става толкова бързо. Така че това са от вътре като причини за съставяне на правителство, те не са малко, те са много, но и заради всичко, което се случва около нас. България заради нейната география, величина, сила и влияние, тя може да бъде фактор само в региона, ние не може да решаваме съдбата и споровете между Китай и Тайван, ние може да информираме, да следим какво се случва, ние не може да участваме в разрешението на кризата в Судан, да не говорим да имаме някаква, както някой си въобрази, че е спасил Украйна, нали, за случващото се там. Но нашето място в региона е много важно, то е продиктувано от цялото на историческо наследство. И не може ние да се занимаваме с наистина инфантилни послания, инфантилни постъпки и безумни условия. Тука няма да правя това, тука имам червена линия, там влизам с жълт картон. Това е това означава само едно нещо: че тези хора не само, че не осъзнават, ами и не заслужават мястото, което им е отредил електората, те не се отговорни към собствения си електорат.
А кой заслужава? При едни нови избори ще ги видим отново същите играчи на политическата сцена.
Което означава, че на този етап и към този час започналият процес трябва да доведе до решение и до редовно управление. След като вие го казвате, аз го казвам, всички го казват на улицата, това няма да доведе до нищо друго, освен до Франкенщайн, защото в един момент раждат се такива хора, има случаи в историята, включително и в българската, не искам да давам някакви опасни хора, опасни елементи, включително обслужващи чужди интереси, могат да поемат управление или пък да влияят сериозно на управлението в страната ни. След като няма да доведат до никаква промяна, тогава трябва да седнат и да се разберат. Трябва да седнат и да се разберат. А кой крив, кой прав, кой има извършено престъпление и нарушение на закона, има съд. Да отидат и… Знаете ли какво ми прави впечатление? Тези политици, които дават много така мутри, бандити и мафиоти, но спират с това нещо. Нито един от тях…
Не е назовал.
… не е назовал и не е участник в някаква инициатива, вие или аз да понесем съдебна отговорност. Всичко това нещо приключва с тровенето на политическия живот.
С нарицателните.
Така, и деструктивните послания. Това са много опасни неща, които се случват в обществото ни. С една дума много искам, много вярвам, че това е постижимо. Националното съгласие е нещо водещо във всяко едно общество. Вижте Франция, да вземаме пример, където…
Обществото там негодува за всичко и отстоява исканията си.
… политическата конфронтация е в n- по-голяма от това, което се случва в нас, но имате дали одобряваме или не одобряваме, но имате един политически лидер, в случая Макрон, който поема отговорност за това, което той иска да наложи като реформа като промяна. При нас какво имаме? Имаме наистина инфантилни послания: Не искам, червено, зелено, жълто и т.н. Някой наистина ще се оцвети с боя и с цвят, които няма да имат място в нормалния политически живот на страната.
Г-н Нешков, ще цитирам ваши думи: според вас Северна Македония ще бъде една от причините у нас да се състави правителство. Можем ли да поговорим за това, за тази ваша теза?
Можем да говорим много. И тази моя теза е продиктувана отново, това е едно продължение, тези два въпроса: Македония, съставянето на правителството, стабилното управление в България се взаимно свързани. Защото вижте, по време на последните две години, по време на режима на Румен Радев ние видяхме, че той няма нито капацитета, нито възможностите да разреши този въпрос. Ние стигнахме, не казвам, че той е виновен за всичко, което се случи, но очевидното той няма капацитета и уменията да разреши този въпрос. Ние влизаме от една конфронтация в друга конфронтация. Т.е. ние влизаме във филма на т.нар. „дълбока държава“ в Македония, която управлява и обслужва чужди интереси, не македонски, за самата страна, да се водим от тяхната политика на конфронтация. Т.е. всичко, което е било от 2019 година насам: конфронтация, омраза, пропаганда срещу България, ние в момента влизаме в този филм и не успяваме да намерим този модус вивенди, това решение на въпроса. И това е според мене също сериозна причина в страната ни да има сериозно управление. Вие спомняте ли си преди две-три години някой да е посягал към колата ни някакъв българин, а не да бъдат пребити, да бъдат забранявани някакви клубове на местни хора? Т.е. очевидно ние сме в ситуация, в която този начин на управление на страната не съумява да защитава националните интереси. И затова смятам, че Македония е също една от причините и необходимост в София да има редовно управление. И тази моя теза, това мое убеждение е продиктувано и от общуването с чуждите дипломати и в София, но и политиците в Брюксел. Всички те задават един и същи въпрос: кога България ще има стабилно управление? Защото те самите не знаят кой носи отговорност и какво следва. Вие нямате предвидимост, не може с човек, като Генчовска, вие да имате предвидимост. А някой помни ли преди Генчовска кой беше външен министър? Аз дълбоко се съмнявам, че има много хора, които знаят и в момента какво е ръководството на това министерство. Така че това е една много, много важна причина за създаването на редовно правителство, защото светът очаква ние да разрешим този въпрос, ние да сме водещата страна. Не може хора които избиват, пребиват хора, които сеят омраза, които защитават чужди геополитически интереси, да са водещи в този спор. И това нещо е много ясно разбрано сред нашите европейски партньори.
Кого визирате, г-н Нешков, в случая?
По конкретно в каква посока е въпросът?
Хора, които всяват омраза.
Имах предвид хората в Скопие, режима в Скопие, който създава тази политика на нетърпимост към всичко българско. В момента София не съумява това нещо да го разобличи, да спре най-важното, защото това няма бъдеще, разбирате ли? Тава рано или късно ще спре. Така, както понеже сигурно една част от вашата аудитория знае, че аз съм роден в Македония, аз израснах с пропагандата, че Тито е безсмъртен и Югославия е вечна. Нито едното, нито другото, има поколения вече, които не знаят, че това нещо се е случвало и че някой от тях и управлявал страната. Така че това нещо, което е в на запад от вашата студио, това нещо ще приключи. Но София носи отговорност. Защо кръвта, която е от двете страни на границата, е пролята в продължение на 150 години. И ние няма как да стоим безучастни за това, което се случва с душите и със съдбите на хората оттатък границата. Ние не можем да си позволим нашите предци да бъдат обругавани, или пък това, което живее в момента, независимо кой как се чувства в Македония, нали, да живее и да бъде възпитавано в омраза, т.е. да съществува една институционална омраза. Това няма място в Европейски съюз.
https://www.focus-news.net/rss.php?cat=34
Източник
