- Решение на съда в Страсбург
- Отхвърлят претенциите към държавата за 5,3 млрд. лв.
- Обезщетения на засегнатите – да, но без да се нарушат правата на трети лица
Корпоративна търговска банка” (КТБ) е била лишена от справедлив съдебен процес при делото за отнемането на лиценза є. Погазено е и правото на собственост на акционерите. Това постанови Европейският съд по правата на човека (EСПЧ) по жалба на бившите изпълнителни директори на банката.
През 2014 г. БНБ постави КТБ под особен надзор и отне лиценза є. Решението на централната банка беше оспорено пред Върховния административен съд (ВАС) от основните акционери в КТБ. Съдът прие, че нито акционерите, нито членовете на ръководството имат право да обжалват решението за отнемане на лиценза, защото не са страни в административното правоотношение, а такива са само квесторите, назначени след поставянето на КТБ под надзор. Отнемането на лиценза през 2015 г. бе последвано и от дело за обявяването на банката в несъстоятелност.
Сегашното решение на ЕСПЧ в Страсбург е основание за отмяна на решението на ВАС, коментира правният сайт “Лекс” и публикува части от самото решение. От тях става ясно, че европейските магистрати подчертават, че отварянето наново на делото за лиценза на КТБ, което е отпреди 7 години, трябва да стане така, че да не наруши правата на трети лица и вече решени казуси, свързани с фалита на банката. Но дори и засегнатите да заведат дело и да се отмени отнемането на лиценза, последиците няма да доведат до реституция, а до обезщетения.
Съдът в Страсбург отхвърля искането на акционерите на КТБ българската държава да им плати над 5,3 млрд. лева за имуществени вреди. Мотивът е, че не е ясно какъв би бил съдебният изход, ако е имало справедлив процес за отнемане на лиценза на банката.
ЕСПЧ отхвърля възприетото от българските съдилища, че само квесторите могат да представляват банката по делото за отнемането на лиценза є, като подчертава, че те се назначават от БНБ – същата институция, която го е отнела, следователно са зависими от нея.
Съдът в Страсбург отхвърли финансовите претенции на бившите директори на КТБ
- Становището на евромагистратите не пререшава отнемането на лиценза на банката
Съдът в Страсбург отхвърли финансовите претенции срещу България заради отнемането на лиценза на КТБ от страна на БНБ през 2014 г. Това става ясно от решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). С него съдът постановява, че при отнемането на лиценза на КТБ са били допуснати нарушения на правото на справедлив процес, защото фалираният от Цветан Василев трезор е бил представляван от квестори, назначени от БНБ – както е според родното законодателство, а не от представители на акционерите или на самите бивши директори. В същото време обаче изрично се посочва, че ЕСПЧ не изразява мнение дали решението за отнемането на лиценза е било правилно по отношение на българското законодателство. Евромагистратите посочват също, че от решението им не следва възобновяване на производството у нас за отнемането на разрешителното на КТБ. Причината е, че те нямат подобна компетентност.
Исковете срещу страната бяха два и бяха заведени от четиримата бивши директори на трезора в две последователни години – 2015 и 2016 г., като те настояваха за рекордно обезщетение в размер на над 5,337 млрд. лева за нанесени щети. Абсурдното е, че от решението на съда става ясно, че огромната част от сумата – 4,3 млрд. лева, е разликата между капитала на банката в края на 2013 г. и края на 2014 г., като бившите директори са твърдели, че дупката е отворена заради отнемането на лиценза на КТБ. И са поискали тя да бъде възстановена. В същото време обаче няколко последователни проверки и разследвания, сред които и на международната кантора Аликс Партнърс показаха, че сумата е била източена именно от мажоритарния собственик на КТБ – банкерът-беглец Цветан Василев. Че въпросната финансова дупка е била отворена още по времето, когато банката беше в ръцете на Василев постанови и Арбитражният съд във Вашингтон по иск, който беше заведен от самия банкер, след като избяга в Сърбия.
Самият съд в Страсбург порязва претенцията на бившите директори на КТБ с мотива, че не може да спекулира как биха се развили нещата, ако са били допуснати като страна по административното производство за отнемането на лиценза. Отхвърля също като недоказан и иска на бившите изпълнителни директори за покриване на разноските по делото. Те са претендирали за изплaщaнe нa 270 000 ЕUR, плюc 20 % ДДC, зa aдвoĸaтcĸи ycлyги в пpoизвoдcтвoтo пpeд Cъдa. „Hямa дoĸaзaтeлcтвa, чe KTБ или бившитe мy изпълнитeлни диpeĸтopи ca плaтили или ca зaдължeни дa зaплaтят ĸaĸвитo и дa билo тaĸcи нa aдвoĸaт“, пpиeмa ECПЧ.
В същото време частичното отсъждане на съда в полза на ищците, че не са имали възможност за справедлив процес е заради решенията на ВАС, с които Върховният административен съд поряза исканията и на Цветан Василев като мажоритарен акционер, и на членовете на УС да заведат дело срещу отнемането на лиценза. Съдът отхвърли исковете им преди години с мотива, че те нямат подобно право, защото не са страна по процеса. Причината е, че според българското законодателство в момента, в който банка изпадне в липса на ликвидност БНБ назначава квестори, които да я управляват. В този смисъл, макар ЕСПЧ е категорично, че не е компетентен да се произнесе по отношение на законосъобразността на отнемането на лиценза в рамките на българското законодателство, препоръчва България да предприеме стъпки, за да гарантира, че банка, чийто лиценз е отнет, може пряко и независимо да търси и получава ефективен съдебен контрол върху тази мярка.
Самото решение на ЕСПЧ е взето единодушно от членовете на съдебния състав, разглеждал казуса. Любопитен момент обаче е, че сред съдиите, гледали делото, е и един от представителите на България в ЕСПЧ Йонко Грозев, който е сред най-близкото обкръжение на кръга „Капитал“ на олигарха и медиен монополист Иво Прокопиев. https://trud.bg/
