Дейв, който бил даден за осиновяване, и Андреа сега живеят заедно във Великобритания
Мъж, осиновен като бебе, се събра отново с биологичното си семейство, след като случайно разбра, че е работил с отдавна изгубената си сестра цели две години.
60-годишният Дейв Грийн е бил отговорник на автогарата на летището в Манчестър, когато научил, че 53-годишната Андреа Урмстън, която редовно обслужвала автоматите за продажби, е негова сестра, пише Би Би Си.
Двамата се запознават през 2005 г. и веднага си допадат дотолкова, че
понякога дори довършват изреченията си един на друг
През следващите две години Дейв и Андреа стават много близки приятели, като поддържат връзка и извън работното място. Един ден по време на телефонен разговор Дейв казал на Андреа нещо, което никога преди не бил споменавал – той бил осиновен и рожденото му име е Стюарт Праудлав.
“Замръзнах и не казах нито дума за поне една минута”, разказва Андреа, чието моминско име също е Праудлав. Наред с това тя знаела, че има брат, който е бил даден за осиновяване, преди тя да се роди. “Не е много популярно име и просто трябваше да е той. Освен в семейството ни
никога не бях чувала това фамилно име някъде другаде”,
разказва още тя.
Андреа веднага се обадила на майка си Сюзън, за да провери датата на раждане на дадения си за осиновяване брат. Съвпадение имало – 24 март 1966 г. Второто обаждане след проверката на датата било до Дейв. “Казах му: “Трябва да си ти, трябва да те видя” и отидох да го взема”, спомня си Андреа.
Докато пътували към къщата на майка си, Дейв осъзнал, че се движат по автобусния маршрут, който той използвал, преди да стане мениджър. Пътят минавал точно покрай къщата на майка му и училището, което Андреа посещавала като дете. С други думи – той бил на една ръка разстояние от биологичното си семейство, без да подозира.
От разказа на Андреа става ясно, че за майка ѝ срещата с Дейв била сюрреалистичен момент.
“Имаше много сълзи. После просто всички се прегърнахме”,
казва тя. И допълва: “Не можех да повярвам, че успях да събера брат ми и майка ми, беше невероятно”.
Майката на Андреа ѝ признала преди доста време, че има брат, осиновен от прекрасна дама, която не можела да има свои деца.
“Много ми се искаше да го открия и да му се обадя, за да си играем”, припоня си Андреа детските си години. Тя дори молела майка си да открият брат ѝ и да го върнат у дома, но Сюзън обяснила, че нещата не се случват така. “Затова ѝ обещах, че един ден ще го намеря”, разказва още Андреа, като допълва, че това е била мечта на майка ѝ, откакто се помни.
Дейв знаел още от 10-годишен, че е осиновен, защото семейството му решило да му покаже документите. Той имал много щастливо детство и никога не се е опитвал да открие биологичната си майка: “Не усещах, че трябва да търся нещо или че имам някакви въпроси, на които нямам отговор”.
За тримата срещата помежду им е преживяване, което завинаги ги променя. “Преди това в живота ми нямаше почти нищо позитивно, а след това разбрах, че най-добрата ми приятелка е всъщност сестра ми”, разказва Дейв. И допълва: “Намерих биологичната си майка и успях да я направя наистина щастлива. И открих семейство, за чието съществуване дори не подозирах”.
Майката на Андреа и Дейв умира наскоро, но и двамата споделят, че се чувстват щастливи, защото е успяла да се събере отново със сина си.
“Тя беше толкова отчаяна да го намери,
за да се увери, че е имал наистина добър живот”, казва Андреа. За нея дългоочакваната среща между майка ѝ и брат ѝ има и горчив привкус. “Майка ми и баща ми, за съжаление, се разделиха и затова преживях много трудни моменти, знаейки, че Дейв е някъде там, но не знаех къде”.
Сега двамата споделят, че се наслаждават максимално на времето заедно, след като са заживели заедно в Стафордшир. На въпрос какво е усещането да се открият след толкова години и Андреа, и Дейв отговарят единодушно: “Като да спечелиш от тотото”.
