Интересно нещо са връзките между езическите и християнските празници и традиции.
Поредната, с която се сблъскахме, е свързана с деня на Св. Св. Константин и Елена. Освен че почитаме тях, това е и най-светлият ден за нестинарите. Връзката открихме в една стара странджaнска приказка.
Било много отдавна, когато Господ все още ходел сред хората и се занимавал с техните дела. Но вече имал нужда от помощник. Дълго се чудил как да избере най-подходящия. Накрая решил да запали огън до небето и да извика всички ергени. Изчакал огънят да стане на червена жарава. Тогава казал на момците, че който влезе и потанцува върху жаравата с боси крака, той ще бъде неговият помощник. Всички гледали със страх огъня и никой не смеел да се събуе. Докато не се появил един смелчага на име Константин. Той изпълнил желанието на Господ, без да се нарани от огнения танц, и станал негов помощник.
След време Константин пожелал да се ожени. За да бъде достойна избраницата, Господ подложил на същото изпитание всички моми. Отново само една девойка приела и изтанцувала огнения танц. Името й било Елена. Оттогава денят носи името и на двамата – Константин и Елена, а българите играят нестинари!
Честитим имения ден на всички, които носят красивите имена Константин, Елена и техните производни, както и празника на всички нестинари. Вярвайте в чудесата, смело вървете напред и правете всичко с огнена страст и желание. Весел празник!
