© Фокус |
Кузман Илиев, финансов и икономически експерт, в интервю за Аудиокаста на „Фокус“ „Това е България“
В Епизод 60 търсим отговор на въпроса: как се обезврежда финансова бомба? Когато на 15 март служебния финансов министър Росица Велкова настоя да се направят незабавни коригиращи марки на финансовата политика, заложена от предходното управление на Кирил Петков като премиери и Асен Василев като финансов министър, защото публичните финанси са изпуснати и в катастрофално положение, тогава мнозина анализатори я обвиниха в изборна намеса. Сега вече знаем, че за първото тримесечие на тази година бюджетното салдо се е влошило с 1 млрд. лева спрямо година по-рано, защото приходите растат с 18%, разходите с 27% заради раздутите социални разходи, плащания и възнагражденията в публичния сектор. Този дефицит се финансира с дълг, който става все по-скъп. „Важно е да се обезвреди бомбата със закъснител в държавните финанси“ – така е озаглавил анализа си в социалните мрежи икономическият и финансов експерт Кузман Илиев, параметрите за които току-що ви цитирах. Кузман Илиев е наш гост. Г-н Илиев, кой е механизмът, който задвижва бомбата в държавните финанси?
Механизмът е щедрото популистко харчене. Той е много прост. Де факто той е в следствие на политическо решение. Всеки път когато ние нямаме ясна политическа власт, разходите се раздуват, раздуват през закони, които трябва да бъдат променени, за да се спре тази тенденция. В огромната си част това са социални разходи и заплати във ведомствата. Нямаше да е толкова неприятно положението, ако в рамките на икономическия цикъл ние бяхме в частта, в която икономиката расте. Сега обаче за съжаление ние влизаме в частта, в която икономиката започва да се забавя, да заглъхва икономическият растеж, да не кажем дори с тенденция да спада. Това означава, че приходите в хазната в един момент ще започнат силно да намаляват, да се забавя темпа, с който те нарастват спрямо нарастването на тези разходи, които никой не може да пипа или поне не може да пипа лесно, тъй като аз ви казах, те са социални.
Те са регламентирани със закон.
Със закон. Трябва да бъдат променени закони, за да се отмени последствието на тези политики, както ги наричат всички. И когато средата е такава, решенията, които могат да се вземат, понякога за съжаление са панически. Ние видяхме изражение на такова паническо решение в това да се предложи данък върху т.нар. „свръхпечалби“ върху всички бизнеси. В условия на предстояща икономическа криза е абсолютно самоубийство, това да излекуваш пациента като го застреляш в слепоочието, защото предприемачите в момента имат нужда наистина да усещат подкрепата на държавата. А тя се изразява с нещо много просто: не тя да ги залива с някакви субсидии, да изкривява пазара, а по-скоро да им създаде среда, в която те могат да прогнозират, че няма да се вдигат данъците, че няма да се вдигат осигуровките и че няма инфлацията да бъде толкова висока, а тя до голяма степен освен външна е и следствие на това, че се взима дълг отвън и се помпа през социалните плащания от правителството.
Добре, но как може да се обезвреди бомбата при положение, че имаме нов парламент, който още не е конституиран, нямаме правителство и още не е ясно как ще стане, няма и яснота кога ще се приеме бюджета, дали преди или след формирането на правителство, защото от двете преговарящи страни едната настоява преди, другата настоява след. Тогава какво се получава, като теглим чертата?
Нищо толкова драматично не се получава. Не е за първи път да сме го виждали в българската стопанска и социална история – политическият елит да се държи безотговорно и да си гледа тънките политически сметки. Няма да изчезне България, няма краткосрочно и да фалира. Въпросът е, че тука не става дума за някакво затягане на коланите, защото аз видях и такива мнения, буквално хора, които не са запознати с това, как функционира икономическата система и публичните финанси, дори към мене в лично качеството се обърнаха: „Ти нямаш сърце, ти искаш да ограничиш доходите“. Трябва да разберат хората, че има два вида доходи: едните са истински доходи, които се генерират вследствие на това, че произвеждаш много, и те са в частния сектор, държавата не може да вдигне доходите освен като преразпределя – взима от частния сектор и го раздава. Когато държавата увеличава доходите си, тъй като средната работна заплата в публичен сектор е над тази в частния в България, този парадокс съществува, това, което става в един момент, е, че дойната кравичка ще бъдат де факто заклана, няма да има мляко, няма да има какво да се преразпределя, тези доходи, които зависят от частния сектор, а именно в държавния, по неизбежно ще трябва да бъдат орязани. Така че аз не искам да орязваме доходите, особено на по-бедните слоеве от населението, а по-скоро искам честно да им кажем, че с това, което в момента се прави безотговорно, дългосрочно се застрашава тяхното съществуване като нормални граждани, и социалните системи са застрашени. И тука не е въпросът да се изпада в паника, а овреме да се влезе във форма, за да си избегне инфаркта.
И как това да стане?
Това става много просто. Идват едни разумни хора, сядат в парламента и казват: „Няма да увеличаваме разходите. Няма да увеличаваме“. Кой от нас в момента в собствени си бюджет забелязва покачване на своите приходи, така че да може да си позволи смело да тегли дълг и да си харчи колкото си иска. Всеки от нас е притеснен, нали, в личния му живот. Не, ама държавата си го прави това нещо. Защо? Защото политиците гледат с хоризонт няколко месеца, и няма да са те след няколко месеца и не ги интересува.
Г-н Илиев, вие следите ситуацията в страната: икономическа, финансова, политическа, да се чули от новоизбраните депутати някой да каже това, което вие предлагате?
Аз осъзнавам, че съм в много по-лесна позиция от тях, защото като анализатор, в някакъв смисъл всеки един от нас е общественик, който се вълнува за България, мога да си позволя да кажа нещо такова. Само че вижте, ако отидете при лекар и му кажете: „Имам високо кръвно, притеснявам се. Има ли опасност за сърцето ми?, и той ви каже: „Това, че имате високо кръвно не е проблем. Вие сте сравнително млад, и продължавайте да помпате сладко и да пиете всяка вечер, и да пушите цигари. Няма страшно. Ако много опре ножът до кокала, ще дойдете и ще ви оперираме.“, вие какво ще си помислите за тоя лекар? Не е ли по-честното да се каже: „Вижте не просто затягаме колана тука, за да ни виснат месата, с извинение, а да влезем в нормална, оптимална форма“. И тази форма е, то е изключително лицемерие да се коментират тези бюджети, те са рекордни в историята на България, ние последните години наистина харчим безумно, това са огромни разходи. Нали обещанието на „Промяната“ и на хората от „Промяната“ беше, че те ще дойдат и едни 9-10 милиарда, които изтичат по някакви джобове, няма да изтичат и ще направим чудеса без да теглим дълг. Защо всички прибягват до тегленето на дълг?
Ами че те за една седмица похарчиха 9 милиарда и не могат да дадат обяснение, къде са.
Това го правиха и предходните. Всяка година декември месец между десето число и края на месеца ние ставаме свидетели на такива …
На изчезващи, изпаряващи се милиарди?
… колосални харчове.
Какви варианти за бюджет Финансовото министерство може да разработи, г-н Илиев? И вече за партиите ще видим, какво ще предложат.
Какъвто и да е вариантът, той трябва да е стабилен, това е най-големият залог в момента пред България – да направи стабилен бюджет с дефицит в рамките на 3%, не защото ни предстои влизане в Еврозоната и трябва да направим мили очи на нашите европейски партньори, а защото е безотговорно ние да се ръководим от външни фактори, може да съобразяваме с тях, но не да се ръководим от тях, а заради, пак ви казвам, финансовото здраве на България, стабилността, премахване на угрозата и перспективата от вдигане на данъци, но най-важното от всичко е: премахване на угрозата борда да бъде застрашен. Защото ако вие харчите твърде много, тук за две години ние ще си удвоим дълга номинално, ако не го направим това нещо без да променим структурно някакви неща на философска основа, да почнем да живеем по-разумно като държава и като хазна, това, което ще стане в един момент, е, че няма да ни достигат парите на текуща основа и наистина може да имаме ликвиден проблем, както го каза министърката.
Значи тя се оказва права, че ще стигнем до заем от Международния валутен фонд (МВФ) и е застрашен борда?
А ние защо си мислим, че тя не знае какво говори?
Защото не ни изнася вероятно.
Въобще казват: „Тя политизира“. Точно тя няма смисъл да политизира. И тук аз не й се превръщам в нещо като адвокат и защитник, защото преди малко я разкритикувах за начина, по който иска да запълни дупката – с вдигане на данъците, които са конфискационни методи. Но това е паническо решение от нейна страна. Но тя я констатира тенденцията, и тази тенденция е тук. И ако има ликвиден проблем, никой не иска да говори в България за трудните теми, когато дойдат, а после цели поколения страдат. Когато стане ситуация с ликвиден проблем в държавата, и тя споменава в този меморандум МВФ и искане на средства, трябва да ви кажа, че тука вече нашият валутен курс, който де факто е борда, може да стане обект на преговори, което е най-неприятното за нашите спестявания, защото ще го кажа много простичко:…
Ще ги обезцени?
Да.
Ще се върнем във времето преди въвеждането на борда или някъде там?
Няма да е с тези стойности.
1:3 000 за долар?
Няма да е с тези библейски размери на щетата, но дори ако от 2:1 той да стане 3-4:1, това е обиране на спестяванията. Вие, примерно сте имали 10 000 лева и си казвате „Аз имам 5000 евро“, в един момент се оказва, че имате 3000 евро. Как ви се струва това? Това не е честно спрямо българските граждани. И това може да стане средносрочно, не сега, но средносрочно, ако продължим с тази тенденция. Затова аз казвам в този анализ, за което ви благодаря, че ви привлякох вниманието и сте ме поканили заради него, аз казвам, че битката с кризата, която идва, се печели сега. Сега ако направим правилните неща, ще сме спечелили битката, то е даже и война. Ако сега не ги направим, ще дойде момент, в който просто няма да имаме избор. Това е като на бойното поле. Общо взето големите сражения, които решават стратегически войните, не просто някакви войни а тези, които са за чест и слава войни, които определят съдбините на определени народи, тези войни се печелят 10-15-20 години по-рано при стратегическо мислене, добра подготовка на армиите, стратегически оръжия, артилерия, не когато почне боя. Когато почна боя, вече е много късно. Дори да имаш висок дух, ако срещу тебе противникът е много подготвен, той ще те премаже.
А при това положение къде няма да излязат сметките в бюджета за тази година, в новия ако се приеме? Къде са най-застрашените пунктове? Най-кризисните?
Има кризисни пунктове. По отношение на приходите са проблемите, защото ние допускаме, че има едно забавяне на растежа, но съществува растеж икономически, инфлацията, забавя се, но съществува, т.е. приходите ще са по-стабилнички. Има вероятност, при която външната конюнктура и външното търсене, т.е. нашият износ заради проблемите на нашите европейски партньори ще бъдат ударни по-силно, отколкото очакваме. Има вероятност, в която да има икономическо сътресение, тип криза, рецесия, не просто забавяне на икономическия растеж. Тогава зейват дупки, които ние дори сега не можем още да предвидим. Такъв потенциален проблем е и Планът за възстановяване и устойчивост. От него 2.4 милиарда като плащане са предвидени в бюджета, само че за да си защитим енергийния интерес и за да не затворим половината от нашия енергиен микс, въглищата, ние трябва да отворим този План и да го предоговорим. Отворим ли го, тези пари не идват. Ето, 2.4 милиарда. Или идват с някакво закъснение, но те ще трябва да се разплащат. Плюс това миналата година за да изглежда картинката по-добре отколкото е, инвестициите, които държавата трябваше да направи в капиталовата програма, тя не беше изпълнена и те бяха прехвърлени засега – 8-9 милиарда са това. Сега трябва да се направят. Само че ако те пак ще отидат за социални плащания, а не да се правят тези инвестиции, ние по европейските проекти, по Плана за възстановяване ще трябва пак да връщаме пари, защото няма да са извършени инвестициите, за които държавата е поела ангажимент, че ще извърши така или иначе, за да се придвижат проектите. Само за ВиК са 0.5 милиарда и ако не ги извади държавата, ще трябва да ги връщаме по оперативни програми, защото се затвори програмният период. Т.е. те се натрупват едни рискове, които си стоят. Мисля си дори, че това е една от основните причини никой да не иска да хване властта в момента и тя да се търкаля по земята.
Ами ето Световната банка понижи кредитния ни рейтинг, дава за ръст на БВП 1.3-1.8 , което не е ли…нищо?
Което е много хлъзгаво, да. Реалната инфлация дори според мен е по-висока, така че ако наистина калкулираме инфлацията, както се е калкулирала преди навсякъде, не само в България, ами навсякъде, трябва да ви кажа, че ние на моменти ще сме си в рецесия, без дори да си го признаваме. Ще имаме де факто инфлация, която ще е по-висока от икономическия растеж, т.е. ние ще сме в нещо като криза. Сега е моментът, защото във всяка криза има и възможност. Някой казва: няма политическо отговорност, всеки харчи, обещава казва, че той е направил тези благини. Но сега е моментът на тези бъдещи държавници, които рано късно ще влязат в коалиция, да направят нещо отговорно и да кажат: „Вижте заради тази несигурност ние няма да си позволим да правим големи поразии, големи разходи“, и ще влезем в това, което служебната финансова министърка предложи. Да, по-консервативно е, но е по-отговорно.
Възможно ли е да се прибере дефицитът до 3%? Той катери към седемте. Като как се свива това?
Да, свива се с промяна дори на закони, трябва да се променят закони.
Кои?
Ами вижте, със сигурност няма да може да пипаме пенсии с швейцарското правило през юли с 12,7% покачване, това са невралгични разходи. Не са ни проблемът пенсионерите, това няма как да се пипа. Обаче заплати, които засягат ведомствата, в някаква смисъл и тази формула за 125% от средната заплата на учителите също е хубава, щедра трябва да ги поощряваме, но трябва да гледаме и реално, как е ситуацията, има ли пари в държавата. Защото всяко вдигане на данъците за пълнене на дупки означава по-малко бизнес, по-малко перспектива, по-малко в частния сектор.
Пример конкретен ето сега с великденските добавки за пенсионерите: до 504 лева дават, над 504 – не, при 506 вече не. 2 лева разлика, колко е по-богат или по-беден с тях пенсионерът? Ето, крещящ пример за липса на пари в хазната.
Не е приятно, но има невралгични групи, които не са проблем. Трябва наистина да се помисли и да се реже наистина отвсякъде, там където може да се реже. И наистина държавата има такива функции, с които не бива дори се нагърбва. Пример ви давам: 260 държавни фирми има в България при пазарна икономика. 260 държавни предприятия с огромен капитал – над 25 милиарда.
Те имат и огромни бордове.
Огромни бодове, невероятни заплати. Ами хайде да си резнат малко заплатите, да си ги намалят, то ще почне да излиза сметката.
Да вземат да окрупнят фирмите?
Да ги окрупнят, да излязат, да оставят на частния сектор, да приватизират нещо, така също се вкарат пари в хазната. Да, някой ще каже: еднократно, но те влизат, правят си някакви, то стана клише – структурни реформи, то проблемът е структурен. Просто на теб трябва да ти излиза сметката, защото структурата ти е грешна въобще на държавата като част от икономическия процес, неефективност и все повече отземане на все повече дейности. 260 държавни фирми, мен ме е срам дори да го кажа, огромната част са на загуба. Това е страшно, това не е пазарна икономика. И после се чудим, защо има корупция…
Това е котерийна икономика.
Перфектно го казахте, това е между другото и страхотен начин за трудоустройване на наши приближени хора до властта, за сливане на партии с политика и за непрозрачност, за корупция. Българите го усещат това нещо, не могат да си го обяснят, защото те виждат само симптомите, но то си има структурни причини. Ето ги: те са тези. И когато някой каже: „Ама откъде да се реже?“, защото едва ли да нямате откъде – отвсякъде, отвсякъде където има неефективност.
Другаде освен тези 280 фирми държавни?
260, да, малко даже са и отгоре.
Май улучих.
То е шокиращо – толкова много така или иначе. В капиталовата програма трябва наистина може би да замразим бюджета, ето не е нужно да се реже непременно, ти ако го замразиш и инфлацията го изяжда, ти де факто го намаляваш. По тоя начин се изчистват някакви процеси. Просто не го увеличаваш, с неувеличаването го намаляваш, защото инфлацията го яде. В рамките на по-малко средства в бюджета могат да се направят много неща, ако има приоритизиране. Ние предния път с вас си говорихме за това, че трябва да има функционален анализ: какво работи, какво не работи. Ние нямаме администрация с администрация, които да работят, те работят с различен софтуер, нямат комуникации вътре помежду си, има препокриване страшно много на длъжности. Ами нека тези по-опитните професионалисти от администрацията полека-лека като се пенсионират, да им се дадат едни нормални пенсии, достойни, а тези, които влизат, да се изисква от тях повече, да е по-малък щатът, но да са по-високи заплатите сравнително и да се направи тази калкулация. Никой не прави този анализ. Защо? Защото хората си ги устройва да си има 57 000 администрация, което на глава от населението е неприлично много – бай Тошо наистина би изглеждал като един пропазарен десен икономист в сравнение с това, което се реализира в момента. То е абсурдно. Ние на глава от населението буквално правим такива неща, че…
Къде са другите шокиращи моменти? Не се говори за тях, г-н Илиев. Ето това е целият проблем.
То и да се говори…
А не, то, ако се говори, някой ще се засрами.
Права сте първо, че може би не се говори. Второ, трябва почвата да е благодатна, като се хвърли семето, за да поникне примерно някаква реакция у хората. За мен има едно рационално отказване на българския политически елит и на българските граждани да мислят за икономиката в сериозни термини. Просто те не искат да мислят за тези проблеми, смятат, че това не е някаква сериозна материя, че икономиката е да се раздават едни пари и доходите автоматично и по изкуствен начин да нарастват. Не искат да разберат процеса, а процесът е адски органичен и естествен: ако се работи много и се спестява, и се инвестира, ще растем. Иначе ще преразпределяме нищото. И в момента какво се получава – че ние само вземаме дългове, раздаваме за потребление на електорални групи, които са много важни, и по тоя начин дългосрочно удряме инвестициите. Те практически са замрели – частните, а и държавни дори. Държавата дори не си прави инвестициите, за да може да си покрива дупките.
И влизаме в порочната спирала на свръхдефицита?
Да, това е порочна спирала. Дори не искам да споменавам че, Европейската комисия ще ни накаже и т.н., защото за мен е обидно ние да се ръководим от някакви външни фактори, от това кой ще ни накаже. То, ако беше добро, нека ви накажат за него. И в рамките на тая цялата безтегловност изпускаме голямата картина и важни процеси, които са структуроопределящи за нашата икономика. В Черно море турците откриха няколко находища, съвсем близо до нас, които им дават 600-700 милиарда кубични метра конвенционален газ, който обезпечава тяхната газова потребност в рамките на следващите 15-20 години. Ние ползваме 3 милиарда кубични метра годишно, те откриват за 700 милиарда находища. Те това нещо ще го използват за тяхна вътрешна употреба, а всичко, което с руснаците могат да си договорят или с азерите, или с който си искат, те ще го разпределят и ще си печелят от това.
Ние нали имахме залежи, разработки. Изведнъж за тях също спря да се говори. Какво стана?
Не се говори. Изтичат разрешителни, никакво стратегическо мислене, хоризонтът е тук в рамките на следващите избори. Те са често – местни, европейски…
След няколко месеца, мислим вече до два-три месеца.
А представете си ние да открием едно находище – хайде да не е с тези размери, като на Турция. Между другото, и румънците, и те черпят доста от Черно море.
Да, също, да.
Ами, дори по-малко – да можем да си обезпечим следващите 20 години, съвсем по друг начин ще дишаме. Икономиката наистина ще има перспектива.
Това е глътка въздух, при всички случаи.
Защото сега много се говори за това, как втечненият газ, видите ли, щял да стане по-евтин, защото много инвестиции се правели. Не, няма да стане по-евтин.
Нищо не е по-евтино от твоето собствено.
Нищо не е по-евтино от твоето собствено. Срамота е да нямаш допълнително предлагане, което да натисне цената надолу, да нямаш дори енергийна сигурност. Това дава перспектива. В тоя смисъл дори ядрените централи и възможности са много ключови, не само по линия на това, че ни дават енергиен капацитет, ами когато ще правим зелен преход и искаме да сме въглероднонеутрални, ядреното гориво е най-чистото по тази линия, не създава такива емисии в атмосферата. Нищо конкретно не се прави, което сега трябва да се направи за 20 години занапред. В следващия момент нищо не правиш по тази линия, което са ти 2 гигавата от 6, полека-лека те се амортизират – виждате, постоянно Шести блок е все в ремонти, случват се някакви аварии, нещо се случва, защото има амортизация, трябват нови мощности. Междувременно, това, на което разчиташ – въглищата, Европа го удря по всички начини, по всички възможни начини. Търговията със схемите за въглеродни квоти направи така, че тези схеми са адски скъпи, тези квоти са над 100 евро и де факто нашите ТЕЦ-ове по икономически причини ще трябва да затворят до година-две. Т.е. ние енергийно стоим в нищото, буквално.
Както и да ги защитаваме, те ще бъдат принудени да затворят?
Да. Въпреки че аз наистина не мога да си представя, как ще стане това, тъй като това е базова мощност, която подсигурява цялата наша система. Дори германците – вижте, те сега, като си затвориха окончателно трите ядрени централен, тези хора зависят от въглищата. Как ще стане това Европа да избяга от един ресурс, който де факто е неизбежен – и поляци, и германци… Не знам, за мен в някаква утопия навлязохме, антиутопия.
Г-н Илиев, попаднах на едно изказване на изпълнителния директор на Европейската централна банка Кристин Лагард – според нея в еврозоната инфлацията се е понижала от пика през октомври. Такава тенденция се наблюдава и в България, т.е. годишната инфлация у нас се е забавила до 14% през март. Обаче това не го усещаме през цените в търговската мрежа. Трябва ли да ни радва такава статистика, която реално не ни се отразява?
Това е като да сте имали температура 41 градуса и температурата да падне от 41 на 39,8 градуса. Горе-долу усещането е същото, вие не разбирате, че има спад на температурата. Да, по-добре е, но ако видим, каква е основната причина за забавянето на инфлацията, няма да сме щастливи и това е забавяне на икономиката, забавяне на икономическия растеж навсякъде. Прави ми впечатление, понеже аз анализирам една от основните причини за инфлацията и тя е парите в икономиката – в западния свят паричното предлагане, т.е. парите, темпът, с който нарастват, не само че в един момент този темп се забавя, а той вече става отрицателен, т.е. парите започват да се свиват. Това е основната причина за забавянето на инфлацията, но те се свиват с основание и основанието е, че икономиката се забавя и влиза в рецесия. Забавя се икономическият растеж, защото се дърпа кредита, парите се намаляват, централните банки вдигат лихвите, искат да има по-малко пари, по-трудно да се взима кредит. Като се взима по-малко кредит, става проблем с кредитополучателите. При кредитополучателите, когато лихвите са им по-високи, както е в България – ипотечното кредитиране също ще се усети как в един момент става по-скъпо, – когато по-трудничко взимаш кредит, самите ти настроения и очаквания за бъдещето се променят. В един момент тези финансови предизвикателства стават икономически и започваш да влизаш в самосбъдваща се криза, която е проблем за финансовите институции навсякъде. Това, което видяхме в САЩ, не е приключило.
Банките, фалитите.
Да, не е приключило.
То се прехвърли вече към Европа.
Прехвърли се веднага към Европа. Проблемите в банковия сектор на Европа са по-големи, отколкото в САЩ, но по-бавничко се виждат, защото лихвите се вдигаха по-бавно точно с тази мисъл в главата на централите банкери в Европа. В България ние сме относително по-стабилни, по-консервативни, но трябва да знаем, че и тук лихвите тръгват нагоре, кредитът ще стане все по-оскъден за фирми, за домакинства. Трябва да сме готови, че вноските ще ни бъдат доста по-големи като дял от това, което получаваме като доходи. И да, инфлацийката ще се забави, но няма да изчезне, защото централните банкери са принудени да впръскат още пари и бавничко да охлаждат икономиката. Защото аз ви казах, какво предизвикват, когато я охладят по-бързо, отколкото трябва: те предизвикват икономическа криза, която пак се връща във финансова, а с толкова много дълг в системата, натрупан през последните години, това е много опасно.
Т.е. не можем да кажем, че световната банкова криза е приключила, както се опитват някои ваши колеги да ни убедят и да ни успокоят?
Системните причини за тази криза не са изчезнали – така да го кажа. Може да се отложи. Те веднага заляха системата с пари, Федералният резерв каза: ние де факто ще гарантираме всички депозити, не само тези, които са в рамките на 250 000 долара, но причините за това да има такъв проблем не се изчезнали. И тези причини са: много дълго време кредитът беше адски евтин и всички взимаха кредит, фирми, хора…
Както на времето до „Лемън Брадърс“?
Много наподобява ситуацията.
Да? Тогава заради раздадени огромен на брой кредити за жилища, изведнъж банката приключи. За малко да приключи и финансовата система на САЩ.
Ситуацията е подобна, с тази разлика, че тогава дългът на правителство на САЩ, на Франция, на Испания, на тези страни беше 70-80% от икономика, сега е 120-130%, това е разликата. Тоя път спасителят има проблеми, не само частният сектор. Но ние това нещо го казваме не за да плашим хората, а по-скоро наистина да се създаде ментална умонастройка у хората, че предстоят предизвикателни времена, в които трябва да сме по-разумни, с по-малко да правим повече, да притискаме политиците сега да вземат важни решения, с които да стабилизират България, да не се покачват данъци, да не застрашават борда. Защото има политически играчи в България, които направо ме изумяват. Те казват: не, еврозоната е нещо много страшно! Между другото, еврозоната има огромни проблеми, както с вас коментираме, но в следващия момент са „за“ харчлъка. Не може да искаш да стоиш в борд, когато харчиш като обезумял, няма такъв вариант. Това е като да изядеш десерта си и той да остане, както казвате англосаксонските ни приятели. Няма вариант, в който това да стане. И или казваш: стоим в борда, защото еврозоната има проблеми, но ще сме фискално мегадисциплинирани, ние ще сме толкова порядъчни, че ще си го изстрадаме, дето се вика, няма да харчим много, но ще сме стабилни. Или влизаш в еврозоната, за да избягаш от риска с борда. Не можеш да си в борд и да харчиш много. Това е абсурд! Това трябва да е нещо като лайтмотив дори на нашия разговор, защото аз виждам някакви податки, цупения от ръководители на българските парични власти, така да се каже – как ще се говори за борда, няма никакъв проблем. Това е честната позиция – да се говори, че проблем има, той съществува, той назрява. Все още не е дошъл, но ако се държим безотговорно, ще ни удари.
И още един проблем може би ни се задава, без ние да го осъзнаем, който ни кара да питаме: адекватни ли са финансовите и икономическите проблеми на България с дневния ред на световните финанси? Ето например – САЩ се притесняват, че Китай може да предложи на стратегическите им конкуренти Русия, Иран, Корея, Пакистан, на техните съюзници юана като алтернатива на щатския долар, което ще доведе до преминаване от еднополюсна към двуполюсна глобална валутна система. Видимо у нас не сме стигнали до такъв анализ на такива варианти, камо ли да се тревожим, че ще ни изненадат. Обаче пак ли ще останем изненадани, защото тези процеси, ако са тръгнали, дали могат да бъдат спрени?
Не мога да не ви поздравя за това, което правите – че повдигате такава тема във вашия ефир. За съжаление, ние имаме едно много тясно и ограничено провинциално мислене, политическо и икономическо. Едва ли не, тук нас си ни интересува да си закърпим бюджетчето, да си раздадем едни пари и кой ще е министър на електронното управление, за което сами си даваме сметка, че е абсурдно въобще като теми. Не са чак толкова важни, не че е маловажно. Светът наистина върви към историческа трансформация, която предизвиква, разбира се, и съответните военни напрежения. Американците са играч, който доминираше сцената половин век, а и повече. Доларът де факт е с този статут от осемдесетина години и това създава голямо напрежение. Аз не мисля, че ще минем към двуполюсен вариант, но че има процес на дедоларизация – това е факт. Той е много труден процес. Страните, които искат да избягат от долара, ще им е сложно да го направят, защото огромна част от техните компании, основни играчи в икономиката им са се финансирали дълго чрез долари, т.е…
Да, търговският им баланс е чрез долари.
Те са се финансирали в твърда валута и доларът наистина има тази легитимност. Но процесът на това нещо да започне да се случва вече наистина е стартиран. Саудитска Арабия определено вече играе своя игра и започва да търгува нефта и в други валути – юана, рубли. Това е тенденция, която е много зле посрещната във Вашингтон, защото голямото търсене на долари до голяма степен идва от това, че нефтът се търгуваше именно и само преимуществено в долари. Това вече се променя. Забелязахме, Франция прави контракти със саудитите и с китайците в други валути, т.е. Франция подлива в някакъв смисъл вода на Вашингтон. Бразилия, не коментираме Русия, Китай и Иран – съвсем такива играчи и такъв блок, който е от другата страна. Така че аз мисля, че влизаме в мултиполярна система, в която няма примерно юанът да измести долара, а ще има различни възможности, вероятно дори в някакъв смисъл и криптовалути, но на тази доминация определено така да се каже й се вижда края, което е притеснително за немалко анализатори. Прави ми впечатление, че хората си гледат интереса. Саудитска Арабия, която е основен износител в света на нефт, започна да внася нефт от Русия. Защо? Защото е по-евтин с 20-30%.
Тя ще продаде нейния по-скъпо.
Тя продава нейния по-скъпо, а ползва руския, който е по-евтин заради конюнктурата и санкциите, за собствено ползване. И прави страхотни печалби. Те финансират и една огромна програма, която ще е за следващите десетилетия за трансформация, да не зависят само от суровините. Мислят стратегически. Китайците, за да могат да влязат в този сблъсък със САЩ, те са подготвили почвата вече десетилетия с Пътя на коприната и „Един път, един пояс“ за това да направят партньори в Средна Азия, в Близкия изток, в Латинска Америка. Тези процесите текат и ако ние не си опичаме акъла и не се възползваме от възможностите, които те дават, трябва да ви кажа, че пак ще изпуснем питомното и ще гоним дивото.
Добре, как би ни се отразила една такава промяна на глобалния финансов пейзаж, все едно какъв – многополюсен, двуполюсен, триполюсен, за който ние изобщо май не сме готови?
Този процес означава, че относителната сила на САЩ, икономическата, ще започне да намалява. Не че САЩ ще станат слаби, те винаги ще бъдат в рамките на нашия живот тази империя, която са, но няма да са една единствена и доминираща сила. Ще има нови възможности за инвестиции. Ние, европейците, ще можем и ще трябва да се оглеждаме за повече диалог, за това, че САЩ, и да искат, не могат да ни помогнат, при положение че де факто те нямат тоя ресурс, с който да могат да обезпечат Европа. Примерно, по отношение на нефта – те отвориха собственици си резерви, искаха да смъкнат цената и не се получи. Сега трябва да ги пълнят на висока цена. Казват на саудитите: предлагайте повече, произвеждайте повече петрол, за да смъкнете цената. Саудитите казват: не, ние искаме по-висока цена, за да си напълним хазната. Т.е. вече САЩ не могат да се грижат за Европа като за някакво малко дете. А Европа отказва да търси и да прави своите инвестиции в минерални суровини – все пак някакви има, да си подсигурява собствените ресурси, примерно на конвенционален газ. България отказва аристократично да види, колко собствен газ има. В тази ситуация трябва да бъдеш доста по-индивидуално настроен, да си гледаш собствения интерес и да си много по-диалогично настроен, да можеш с всички да играеш. Ако просто останем в единия лагер и влезем, и почнем да се репчим като европейци на САЩ за това, че бизнесът бяга там, тъй като цените са тройни и четворно по-ниски…
Както сега се изрепчихме на руснаците, без да се замислим за какво става дума.
За последствията.
Да.
Ама не можеш само да затваряш мощности. Казахме, германците си затварят ядрените централи, ние си затваряме въглищата, а в същото време вече Русия и Китай са от друг блок. САЩ гледат собствения си интерес, защото се оказа, че техният партньор в играта – Европа, е склерозирала бабка в инвалидна количка. И когато тези неща са реалност, най-страшното е, че пак хората ще платят цената, най-бедните хора, българите, които се надяваха, че влизайки в клуба на богатите, ще им се повишат доходите, ще имат перспектива. Аз съм оптимист. Мисля си, че ако наистина българският политически елит се осъзнае и започне да диалогира, а не просто да участва първи на амбразурата във всички възможни сблъсъци, геополитически, при положение че е военно джудже и икономически запъртък, а гледа на света с отворени очи и с възможност за повече неутралитет, повече гъвкавост, опит за сближаване на позиции, може да печели страшно много. Швейцарците защо са толкова напред? Люксембург, Андора, Ирландия, страни от нашия аршин са с по-високи доходи от САЩ и Китай на глава от населението. Казваме: ние сме малки. Не сме малки – глупавички сме. Но това е поправимо.
Цоня Събчева
https://www.focus-news.net/rss.php?cat=34
Източник
