© |
Красимир Каракачанов, почетен председател на ВМРО, в интервю за предаването „България, Европа и светът на фокус“ на Радио „Фокус“
Мой следващ гост е почетният председател на ВМРО Красимир Каракачанов. Здравейте.
Здравейте.
Г-н Каракачанов, успяхте ли да проследите лидерската среща на ГЕРБ-СДС, „Продължаваме промяната“-„Демократична България“?
Не в подробности, защото всеки си има работа.
Разбира се. Какво ви прави обаче впечатление? Виждате ли някакъв конструктивизъм в разговорите, някаква светлина в тунела?
Поне така изглежда от това, което слушах по някоя от радиостанциите. Но какво точно ще произлезе – тепърва предстои да видим. Както и вие чухте, те си дават време, за да обмислят. Така че надявам се да измисля нещо разумно за държавата, защото това, което виждаме в последните две години, беше всичко друго, но не и прояви на здрав разум и на национална отговорност.
Г-н Борисов поиска предварително от „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ да му дадат приблизително състава на Министерския съвет, който смятат да предложат, за да се откаже да предлага с първия мандат. Как коментирате този ход на лидера на ГЕРБ, г-н Каракачанов?
Всъщност той няма много други ходове. Той има два хода. Единият е този, за който и вие споменавате. Другият вариант е да се опита да направи мнозинство с останалите политически формации, като БСП, ДПС и „Има такъв народ“. Това му е вариант, който може да направи. Тук, разбира се, възниква въпросът дали ще му бъде позволено от външните му началници. Нали знаете, той обича да казва, че има началници, външни, големи – дали те ще му разрешат да направи подобен ход, първо. И второ, сигурно е обаче, дори да му разрешат неговите началници, че това ще му донесе имиджови щети, защото неговите собствени избиратели няма да бъдат очаровани от това, че той прави коалиция с ДПС и с БСП.
Г-н Асен Василев също е склонен да отстъпи, но трябвало да се консултират с партиите в коалицията, което също е нормално, да има някакъв диалог вътре в партията. Обединиха са около виждането, че ситуацията е нестандартна. Вие как я възприемате днес политическата ситуация?
Нестандартна е… как да кажа, много възпитано казано. Тя е буквално идиотска и за това вина носят и самите партии, част от партиите, които днеска преговаряха – имам предвид най-вече „Продължаваме промяната“, защото те имаха възможността и направиха едно правителство, направиха една коалиция, която се провали с гръм и трясък заради липсата на нормален диалог и нормални взаимоотношения вътре в самата коалиция. Така че тя, ситуацията, е такава, защото вината е тяхна. Получиха доверието на българските граждани, направиха правителство, но започнаха да правят глупост след глупост. Скок на цените на хранителните продукти, допуснаха инфлация, допуснаха монополите да се развихрят, направиха две-три врътки, да не употребя друга дума, с които на практика нанесоха сериозен удар върху българската икономика и българския бизнес – говоря за цените на газта. Уж борейки се с „недемократичния“ руски газ, пак купуваха руски газ, но през фирми-посредници и натовариха потребителите и бизнеса с 30% по-високи цени. Това предизвика и вътрешни сътресения.
Помните отношенията, които се бяха създали между „Има такъв народ“ и „Продължаваме промяната“ и по темата „Македония“, пък и по темата за проектите за пътната инфраструктура, и това доведе до падането на правителството. Така че ситуацията е много по-тежка, защото две години някой си правеше експерименти с българския народ и си мислеше, че като отиваме от избори в избори, ще дойде моментът, в който ще спечели абсолютно мнозинство и ще може сам да прави мнозинство в парламента и да управлява абсолютно самостоятелно и безотчетно. Само че, както виждате, гражданите не искат това и не го позволиха – със своя вот имам предвид. Така че ситуацията е деликатна и изисква здрав разум, защото от една страна се намираме в сериозна икономическа криза, от друга страна, войната тропа на портата, както се казва, а пък България се управлява от служебни правителства вече близо две години и от едно правителство, което видяхме, че беше крайно неадекватно в поведението си за тези шест-седем месеца, в които управляваше.
Г-н Каракачанов, повече щети за партиите, за парламентаризма у нас биха били едни нови избори заради невъзможността от съставяне на правителство, или за нещо друго? Какво е вашето мнение?
Има смисъл от партиите, ако те служат на националния интерес и обслужват интересите на цялото общество. Ако не обслужват интересите на България и на българския народ, какъв е смисълът от тези партии? Така че те трябва в момента да намерят разумния компромис и да излязат пред обществото с една много ясна програма за това как ще излезем от тази икономическа, военна криза, в която се намираме. А ако има нови избори, ако те не успеят да се разберат и има нови избори, и парламентаризмът, и въобще цялата партийна политическата имам предвид, ще пострада, защото виждате, че хората от избори на избори все по-малко гласуват, защото не вярват на партийните лидери и не вярват на партиите. На последните избори видяхте – гласуваха 40%, от които 40% излезли до урните, 5% гласуваха с бюлетината „Не подкрепям никого“.
Да.
Така че аз прогнозирам, ако се стигне до едни избори юли или август, сигурно ще бием рекордите в „Гинес“ по най-малък процент на гласуване в целия свят.
Защото на хората им омръзна, просто им омръзна – поредните избори на хоризонта.
На хората им омръзнаха не само поредните избори, а им омръзна вече – те две години буквално ще станат, след две седмици стават точно две години, откакто се въртим в една въртележка. За по-малко от две години – пет пъти парламентарни избори, един път президентски избори, 6 пъти на избори. Хората видяха, че много от т.нар. „нови“ политици, които дойдоха с голямата кошница, с големи обещания, всъщност по нищо не се различават от старите политици. Разликата е тази, че извадиха едни – кой фалшива, кой истинска диплома от някой чужд университет, малко по-гелосани са, малко повечко гел си слагат по прическите, малко по-модерни са, включително в сексуалната си ориентация, и говорят с купешки фрази. Нищо повече. Така че това отчайва хората, тази безперспективност, а не самата политическа система. Вие помните, че първите години след демокрацията, 90-те години излизаха по 65-70% от гражданите да гласуват. А като се върнем на последните избори, на които пак казвам, 40% гласуваха, 5% от тях гласуваха с „Не подкрепям никого“, от останалите 35%, ако извадим купения цигански вот, ако извадим корпоративния вот, ще се окаже, че може би под 30% от съвестните български граждани, от тези, които гласуват не заради пари и не защото работодателят им ги праща в една или друга посока, хората са не повече от 30% тези, които реално гласуват. Това е проблемът и това ще нанесе страхотни щети въобще на идеята за някакъв парламентаризъм в България.
Г-н Каракачанов, тук при мен преди малко беше колегата Любчо Нешков. Според него темата „Северна Македония“ ще бъде една от причините у нас да се състави правителство.
Не знам какво точно е имал предвид.
Разногласията между България и Северна Македония.
Ами те, разногласията, са отдавна и не мисля, че като гледам партиите, които преговаряха на лидерско ниво – ами, и ГЕРБ, и „Продължаваме промяната“, и „Демократична България“ бяха именно партиите, които приеха този абсолютно безсмислен план „Макрон“, направиха компромис с българския национален интерес на темата „Македония“. Така че аз не виждам различия. Тяхната позиция по темата „Македония“ не се определя от волята и желанието на техните избиратели, които убеден съм, че в огромното си мнозинство не бяха привърженици на това да се прави компромис със Северна Македония, а позицията и на ГЕРБ, и на „Продължаваме промяната“, и на „Демократична България“ се определяха от чуждите посолства и от чужди външни фактори, които ги притиснаха да направят този компромис. Така че тук няма разлика. Може би, ако това е имал предвид г-н Нешков – че тях ги обединява една чужда воля, а не българския интерес по темата „Македония“, да, ще може и да направят правителство, може и това да е допълнителен мотив.
Каква според вас е вероятността за правителство? Каквото и да ни бъде предложено, предвиждате ли един по-дълъг живот на бъдещо правителство?
Не, не предвиждам по-дълъг живот, но все пак има някои неща, които трябва да се вземат, и то веднага като мерки. Първо трябва да се направи бюджет, и то разумен бюджет, не предизборен бюджет, в който се раздават едни пари, каквито няма в бюджета, а един разумен бюджет, защото виждате, че България трупа дефицит, теглят се едни кредити, които извинявам се, ама може би една голяма част от тези политици, които днеска преговаряха на масата, нямат намерение дълго да живеят в България. Те дойдоха отвънка и мислят да си ходят най-вероятно навънка, но ние ще останем да живеем тук и ние ще плащаме техните глупави решения, и то ще ги плащаме не само ние, ами и няколко поколения след нас. Така че това е първото, което е – трябва да има разумен бюджет. След това трябва да се вземат реални мерки за това как да се подпомогне българската икономика, и производството, но и земеделието, защото виждаме, че един от големите проблеми, който възникна след появата на COVID кризата, а се задълбочи от войната в Украйна, е продоволственият въпрос. Виждаме, че стоките, хранителните стоки от първа необходимост буквално за по-малко от две години удвоиха цените си и една част от това удвояване на цените не се дължи нито на COVID кризата, нито на войната в Украйна, а се дължи на липсата на държавна политика, която да възпира монополите и спекулата. Така че мога да ви дам много примери в това отношение – и с цената на хляба, и с цената на млечните продукти, сирене, кашкавал и т.н.
Аз мисля, че всички го усещат, всички граждани и обществото го разбират това, да.
Ако ще правят тези хора, които днеска се видяха, направят правителство, което да обслужва чужди геополитически интереси в името на световните евроатлантически ценности, а не в името на българския народ и на нормалния живот на българския народ, аз съм убеден, че то няма да просъществува дълго. Но познавайки хората, които днеска водиха разговори, съм повече от сигурен, защото съм наблюдавал тяхната политика, а някои от тях ги познавам и лично – че страхът от външните фактори и от външните началници е по-голям, отколкото страхът от българския народ. Така че не очаквам от тях кой знае колко разумни ходове, за съжаление го казвам.
Но пък да бъдат притиснати, така ли?
Ами, би трябвало да бъдат притискани не от чуждите посланици и от чужди политици, както се случва и в момента, а би следвало да ги притискаме ние, българските граждани, с по-активните си позиции по най-различни въпроси, като темата включително за това, което говорихме – спекулата и монополите, които буквално при липсата на държавност и на слаби правителства, било служебни, било редовни в последните две години, така се развихриха, че виждаме, че политиката на увеличаване на доходите не може да компенсира инфлацията и на практика продължаваме да стоим с ниски доходи. Големите приказки как ще увеличим средната работна заплата, как ще увеличим минималната и средната пенсия – това са хубави неща, но всичко това се „изяде“ с инфлацията, която на практика „изяде“ тези увеличени доходи на хората и те не могат реално да ги усетят. Покупателната способност на българина не е по-голяма, отколкото беше преди две години, напротив – по-малка е, защото буквално голяма част от продуктите от първа необходимост, включително и лекарства, включително и услуги, които получават хората, скочиха двойно, а заплатите и пенсиите не скочиха двойно. Елементарен пример давам само.
Така е.
Така че би следвало да се направи правителство, което да се опита да води една самостоятелна политика, а не да се влияе от чужда конюнктура, от чужди интереси. Но като гледам кои са сценаристите на тази благосклонност, която днеска видяхме, не съм много убеден, че ще имат куража да кажат „Не“ на някои политики, които ни се налагат от Брюксел или от някъде и които не са в интерес на българската държава и на българския народ.
https://www.focus-news.net/rss.php?cat=34
Източник
