Читалище „Свобода-1897“ с.Гурково
В продължение на два дни – на 23 и 24 септември т.г., посетихме места в Северна Добруджа, където са живели много българи, голяма част от които са били разменени с румънско население от нашата част на Добруджа, след Крайовската спогодба от 1940 г.
Първа спирка на нашето поклонение беше село Караманкьой (Sălcioara), откъдето тръгват корените на голяма част от преселниците, заселили се трайно в с.Гурково. Отец Йон ни посрещна в църквата „Св.Димитър“, чието начало съвпада с началото на XIX век, а мястото и сградата ѝ са се сменяли няколко пъти през годините. Под 24-метровият купол на храма, който е неотдавна ремонтиран и скоро ще бъде изографисан, бяхме миропомазани с благовонно миро и продължихме към гробището на селото. Свещеникът ни показа едва десетина гроба на българи, които са успели да се запазят през всичките тези години, в които не е имало кой да ги поддържа, заради дългите забрани за пътуване през миналия век. Затрогващото вълнение от момента, в който ръководителката на нашата самодейна певческа група Димка Кирчева, откри гробовете на свои родственици от фамилията Мънчеви и се поклони пред паметта им, още ни стиска за гърлото.
Красивата гледка около средновековната крепост Енисала, която векове наред е била българска тъкмо през Средните векове, е друг резонанс от експедицията ни по бивши български земи. Построена е на каменист хълм и е заобиколена от крайдунавските езера Бабадаг и Разим, затова и панорамата ни впечатли. Истината е, че земите в Дунавската делта, които обикаляхме, влизат в пределите на Второто българско царство още от времето на Асеневци. След втората половина на 14-ти век те са част от Добруджанското деспотство на Добротица със столица Калиакра – още една българска автономия. Затова и селищата там имат по две имена – българско и румънско. Така българското име на село Енисала, дало име на античната крепост, която посетихме, е Ново село. Друг вълнуващ спомен от Ново село, който ще съхраним, е Музеят на селския бит. Тук се чуваха дълго възклицанията на хората от нашата експедиция, които разпознаваха шевици по домакинския текстил и ковьорите по стените, а и всички останали предмети от бита, които са виждали в детството си и чието предназначение охотно обясняваха на по-младите. Музеят в с. Ново село се гордее с красива колекция от изписани каруци, запазени или реставрирани в много добро състояние.
Поклонението ни продължи с поднасяне на венец пред паметника на български войници, чиито гробове от 1916 г. са в църквата „Св.Димитър“ в гр.Бабадаг. Тук е мястото да споделим колко впечатлени останахме от поддържания вид на църковните храмове в Северна Добруджа, много от които видяхме в ремонт, вкл. и храмът в гр.Бабадаг.
Кулминацията на първия ден от експедицията ни, беше съвместният концерт на самодейната ни певческа група „Преселски накит“ и Танцовия ни състав „Фолклорна магия“ с Детско-юношеския танцов състав „Băbăianca“ в Дома на културата „Nicolae Bălăcescu Niphon“ в гр.Бабадаг. Сърдечно благодарим на директора на Дома на културата и хореограф на детския танцов състав – Василе Ройбу и на кмета на гр.Бабадаг – Джорджиан Караман, който пя и танцува в залата с нас, за гостоприемното и приятелско посрещане! Спектакълът, който нарекохме „Общи корени“ /Rădăcini comune/ изпълни салона и донесе много весело настроение! Този вълнуващ концерт дължим на съдействието и всеотдайността на поетесата и журналистка от гр.Каварна – Керанка Далакманска, която е почетен гражданин на гр.Бабадаг и придружаваше нашата делегация! Благодарим ѝ от сърце!
