Един от енигматичните градове в България, съхранили и днес атмосферата и духа на отминалите времена е Копривщица. Няколко са легендите, разказващи за възникването на града. Преданието за Жупата, разказва, че разположено в котловина, покрито с тучна зелена трева, напоявано от река Тополница и нейните притоци, мястото билo подходящо за почивка на кервани, пътници и търговци. Заради това в района се заселило едно старобългарско семейство със своите стада – т. нар. „жупа“.
С увеличаване броя на хората в жупата се увеличавали къщите и се образували малки домашни общности. Почти всеки от родствениците получавал прякор – Тиханек, Козлек, Дуплек, Ломек поради специфични черти, занимания и случки свързани с него. От там идвали и имената на новосъздадените махали, някои от тях останали като фамилни имена и до днес. Друго предание пък разказва, че млада жена се заселила на мястото, защото мястото било подходящо за отглеждане на добитък. Малко след пристигането си, тя заминала за Едерне (Одрин), където измолила от султана ферман, чрез който ставала владетелка на Копривщица, а селото получавало големи привилегии. В този ферман за първи път султанът нарекъл Копривщица Авраталан – „женска поляна”. Преданията разказват, че турчин с подкован кон нямал право да мине през селото, а жителите му можели свободно да носят оръжие. От благодарност и почит към болярката копривщенци я нарекли Султанката. Сред предаваните и до днес митове е и това, че след падането на България под турска власт в местността се заселили бежанци – потомци на големи български родове, търговци, скотовъдци със стадата си. Сред тях били трима овчари – Ламбо, Тороман и Арнаутин. Те създали малки семейни общности, които с времето се разраснали и дали имената на съществуващите и до днес махали в града – Тороман махала, Ламбовска и Арнаут махала.
В съзнанието на днешните поколения Копривщица е свързана с имената на бележити български възрожденци и радетели за освобождението на страната от турско робство. Уникалното градче, скътано в долината е родното място на много бележити българи, сред които е и поетът Димчо Дебелянов. Родната му къща е един от музеите в града, а на гроба му в двора на църквата Успение на Пр. Богородица стои каменната фигура на майката на поета. Сред забележителностите е и Лютовата къща, която впечатлява с архитектурата си. Построена през 1854 г. от пловдивски майстори за копривщенеца Стефан Топалов, тя има богато изрисувани стени и красиво дърворезбовани тавани. През 1906 г. къщата е продадена на търговеца Петко Лютов – от тук и името й, познато и днес. В приземния етаж на къщата е уредена постоянна изложба на плъсти – нетъкани пъстри постелки изработени от вълна. Плъстите са се използвали за застилане на подове както и като удобна дебела постелка за спане. Къщата на Хаджи Ненчо Ослеков е построена в периода между 1853 – 1856 г. по поръчка на заможния копривщенски търговец Ненчо Ослеков. Творение на уста Минчо и Коста Зограф – от самоковската школа, тя пленява с богатата си външна и вътрешна украса. Ненчо Ослеков участва в подготовката на Априлското въстание – в неговата абаджийска работилница са ушити дрехите на участниците във въстанието. Заради тази си дейност след потушаването му Ненчо Ослеков е заловен и обесен в Пловдив. Тук е и родната къща Тодор Каблешков, в която през 1851 г. се ражда авторът на Кървавото писмо. Построена през 1845 г. от копривщенския майстор Генчо Младенов, къщата се отличава със своята симетричност, красиви форми и просторен остъклен салон на втория етаж. В нея расте Каблешков – председателят на тайния революционен комитет в Копривщица. Човекът, който на 20 април 1876 г. обявява Априлското въстание. Под негово ръководство конакът е превзет и българското знаме се вее от покрива му. След погрома на въстанието Тодор Каблешков е заловен край с. Чифлик и на 17.06.1876 г. се самоубива в Габровския конак. Много са забележителностите в китното градче, които не могат да бъдат подминати. Сред тях е и Калъчевия мост, където на 20 април 1876 г. Георги Тиханек убива заптието Кара Хюсеин. С кръвта на убития турчин Тодор Каблешков подписва кървавото писмо, за да извести, че: ”…знамето се развява пред конака, пушките гърмят придружени от ека на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците!”. Днес на моста има паметник на първата пушка, посветен на първия изстрел, дал началото на Априлското въстание.
Копривщица винаги е успявала да си извоюва привилегии и благодарение на това, жителите му успели да запазят своето благосъстояние и след падането на България под турска власт. Богатствата на града привличали кърджалиите, които три пъти го ограбвали и прогонвали жителите му. Градът е бил опожарявана през 1793, 1804 и 1809 г., но благодарение на родолюбието, находчивостта и трудолюбието си, копривщенци съумяват да възродят града и да съхранят магичния му чар и до днес.
НДТ по материали от интернет
