В една далечна страна, в едно далечно селце имало чудна елха. Винаги на Коледа светвала, но само когато някой закачал на нея нещо от сърце. Много години тя светела с чудни цветове, но скоро магията на елхата била развалена. Хората закачали играчки за чудо и приказ, но елхата си стояла мрачна и студена. Тази елха преди носeла мир, здраве и щастие на хората. А сега селото било притихнало, мрачно, а хората – тъжни.
Но тази година нещо се променило. Вече било Коледа, хората отрано се изредили пред елхата. Много от тях закачали приказно хубави дарове, но елхата стояла все така мрачна.
Едно малко момиченце се забързало към елхата. А в ръчичката си стискало направена от него коледна топка, това бил неговият дар за Коледа. Цяла година то се старало да я изработи.
Момиченцето приближавало елхата, когато чуло жален глас. В снега лежало болно кученце.То го взело и го отнесло вкъщи на топло.
Момиченцето пак забързало към елхата, но по пътя го спряла една старица. Тя помолила момиченцето за помощ, защото носела тежък товар. То ù помогнало и пак забързало към елхата.
Било почти полунощ. Момиченцето видяло как хората вече се разотиват, но то държало да закачи своята играчка, въпреки че всички му казвали, че от неговия дар няма да светне дори една лампичка. Но то не ги послушало и си пробило път през тях. И точно когато часовниковите камбани ударили полунощ, елхата светнала в целия си блясък.
Всички разбрали – и най-скъпият подарък, и най- скъпият дар не струват нищо пред доброто сърце.
Грациела Герасимова, 5. Б клас
СУ „Св. Климент Охридски”, Добрич
