Коледата е празникът, в който като с невидими нишки се вплитат в едно далечно минало, християнски идеи и българска народна традиция.
Всъщност 25 декември като ден на раждането на Христос влиза в църковния календар едва през 4 век, което най-вероятно идва, за да даде нов смисъл на широко популярните тържества около зимното слънцестоене. Така образът на младенеца Иисус се наслагва върху древния образ на младото слънчево божество, родено на границата между старата и новата година.
Обичаме този ден. В него се ражда началото, слънцето започва отново годишния си кръг, а ние- човеците се надяваме, оставили след себе си неудачите, честити да встъпим напред с благословия от Христос, покровителство на Богородица и всички светци.
На Коледа се чества Рождеството, пеят се песни възхваляващи божията майка, свършва дългия пост и тези, които са го спазвали стриктно, се пречистяват в църква.
Трапезата на празника е богата.
С нея се свързва традицията на заколване на прасе и тежките ястия като капама и чомлек, витите баници и пити и разбира се, малките колачета- краваи за най-чаканите гости в коледната нощ- коледарите.
Коледарите- „многожелани гости, предвестници на благи дни и край на дълги пости!”
Те идват в дома с песни и благословии, със силата да носят здраве и успех като след полунощ и до зори ритуално обикалят селището. Целта им е да въздействат върху природния и обществен живот по магичен начин. Коледарите са млади мъже- момци, готови за задомяване. Водени са от по-възрастен женен мъж, който ги посвещава и учи в специалните ритуали и песни.
Водачът е посредник както между мъртвите и живите, тъй и между старата и новата година. Наричан кум, почитан и възнаграждаван, покровител на момците, царят (станеникът) е най-представителната фигура и трябва да е добър стопанин, мъж в разцвета на силите си и речовит, за да може да благославя; по неговото име се споменават плодородните години в селото.
Отговорен за реда на коледуването, водачът е единственият упълномощен от традицията “жрец”, който от своя дом и стан известява, приканва и разпорежда.
Песенният репертоар на коледарите е богат, със сложна митологична концепция за света, за неговата гибел, Божич и съграждане.
Те разказват, че идват от „долна земя” през кални реки и по кални друмове, за чудно дърво насред морето и змей в корените му, за юнака, който надбягва слънцето и извършва редица геройства, за да потекат реки от злато и сребро, за раждането на света и началото на годината на „Младия Бог”- „Божич”, за светците.
Песните с различни повествования се изпълняват по време на пътя, пред портите на дома, и вътре в къщата за домакина и неговото семейство. Наричанията рисуват картината на благополучието и щастието, един желан свят, представян като реално случил се чрез словесна магия и заклинанието „амин”, т.е дай Боже да се случи.
Накрая, благословени от стопанина на дома, „добрите гости” се даряват с пари и храна и се отправят към следващата къща в селището.
Коледуването е съкровена вяра и средство за емоционално вживяване в ритъма на Вселената, за да се получи желаното ниво на доверие към нея и за да се извоюва достойно за човека присъствие в неизвестното бъдеще. В друг аспект то носи далечна връзка с тайните мъжки общества през древността и силата на водача в тях. Посвещаването в коледарските песни е специално. Младите неомъжени мъже се събират с тази цел в дома на своя станеник- водач от Никулден до Божич, а коледуването е тяхното ритуално представяне като зрели мъже в обществото и готовността им да се задомят.
