„AiF“ продължава да говори за неизвестните страници от подготовката на първия пилотиран полет в космоса.
Писател, журналист, лауреат на Държавната награда на СССР Владимир Губарев:
Какво падна в тайгата?
Имаше силни студове. Слънцето грееше ярко. Но настроението на главния дизайнер беше ужасно и той не го скри. За всеки случай бойните му другари дори не го поздравиха за рождения му ден – началникът можеше да се ядоса сериозно. Секретарката обаче спретнато сгъна поздравителните телеграми както за Нова година, така и за раждането на ръба на работния плот, но Сергей Павлович Королев , без да прочете, ги хвърли в кофата за боклук. Тогава секретарката за всеки случай ги прибра и не ги унищожи, както трябваше, а ги сгъна „до по-добри времена“. Но ще дойдат ли тези „времена“? Дори той, упорит оптимист, започна да се съмнява … И имаше всички основания за това.
Резултатът от изминалата 1960 г. беше лош. Провалите следваха един след друг. Първо се опитаха два пъти да летят до Луната – и двете ракети избухнаха. През май спътникът беше изведен в орбита, но вместо да се спусне, премина на по-висока орбита – системата за управление отказа.
По време на следващото изстрелване кучетата Чайка и Лисички загинаха – корабът се взриви поради авария на превозвача. Но следващото изстрелване беше успешно: Белка и Стрелка се върнаха безопасно на Земята. Този триумф „изкупи“ предишни провали. Изглеждаше, че пътят в космоса за пилотиран космически кораб е отворен. Обаче само така изглеждаше. Опитът за полет до Марс се провали – и двете ракети останаха на Земята.
През декември 1960 г. се предполагаше изстрелването на два сателитни кораба, които „ще проправят пътя към космоса“. Първият започна добре. На борда – Bee and Fly . По време на кацането обаче спирачният импулс беше малък и корабът започна да се спуска извън Съветския съюз. За да не стигне до „потенциалния враг“ (и корабът трябваше да кацне някъде в Америка), беше включена системата за аварийна детонация.
Константин Феоктистов – един от създателите на кораба – категорично възрази срещу подобна система. Той смяташе, че системата за взривяване на бойна ракета не трябва да се прехвърля на напълно мирен кораб, но дори Корольов не го подкрепи – по това време секретността беше пълна.
На 22 декември е дадено ново начало. Шутка и Комета бяха изпратени в ниска околоземна орбита . Ден по-късно кучетата трябваше да се върнат на Земята. Търсачките ги чакаха в предполагаемата зона за кацане. Групата беше ръководена от Арвид Пало , дългогодишен колега на Королев.
Внезапно Пало получава заповед незабавно да се яви на летището в Енгелс, където ги чака специален самолет. Ту-104 беше свален от редовен полет до Алма-Ата и предоставен на разположение на Пало и Комаров , специалист по система за аварийна детонация. След излитането Пало се опита да разбере къде точно летят. Оказа се, че летят за Красноярск. Там, на летището, ги чакаше Ил-14. Моторите вече работеха. Още едно кацане в Подкаменная Тунгуск. Едва там Пало и Комаров разбраха защо са толкова бързо прехвърлени през половината страна.
Оказа се, че третата степен на ракетата не работи и корабът навлиза в атмосферата по стръмна траектория. След падането на Земята радиосистемата работи, сигналът е засечен. След известно време бяха открити парашут и черен балон. И въпреки че вече беше тъмно, Пало поиска той и Комаров незабавно да бъдат отведени до района, където корабът се разби. Беше невъзможно да се изчака до разсъмване – системата за аварийна детонация можеше да работи. Ами ако кучетата са още живи?
Хеликоптерът не можа да кацне – твърда тайга, така че и двата бяха кацнати на 1 км от правилното място. Снегът беше до кръста, но нямаше ски. Този километър те си проправиха път през заснежения тунел за добри няколко часа …
Тъжна картина се отвори пред очите им: два люка бяха отворени, в единия – кучешка кабина, която не стреля в отговор, както се предполагаше. Основната задача беше да се разкачат електрическите конектори, за да няма експлозия. Има обаче и пиротехнически патрони, които се изстрелват от кабината при катапултиране и които, без да са изстреляни, могат да избухнат всеки момент… Откъде да започнем?
Пало искаше да отиде първи – в крайна сметка шефът. Той нареди на Комаров да се отдалечи за всеки случай. Той обаче не го послуша: той вярваше, че първо трябва да изключите взривното устройство. Мачовете разрешиха спора. Късият беше изваден от Комаров. Пало трябваше да се скрие зад едно дърво. Комаров се справи бързо, след няколко минути излезе от кораба. Сега трябваше да застане зад дървото. Изведено е от строя и пиротехническото оръжие…
Едва на сутринта, когато пристигнала помощ, те трудно извадили капсулата от кораба. И в този момент се разнесе радостен лай. Кучетата са живи! Те бяха увити в палто от овча кожа и отведени в Тура, а след това в Москва. И мишки и други живи същества замръзнаха.
До Нова година повредената машина за спускане беше доставена на конструкторското бюро Королев. На бъдещите космонавти не беше казано за този инцидент. Малцина знаеха за това в продължение на много години. Имаше дори легенда, че „извънземен кораб“ е направил аварийно кацане в Туруханската тайга и затова академик Корольов успя бързо да създаде кораб за човешки полет: казват, той използва „извънземни технологии“ …
Само четвърт век по-късно успях да опиша тези събития в разказа „Чуждият кораб“. И скоро Сергей Никоненко засне игрален филм, базиран на него, в който Олег Табаков блестящо изигра ролята на главния дизайнер . Един от епизодите е заснет в истинския център за управление на мисията. Когато Табаков влезе в главната зала, всички буквално замръзнаха там: струваше им се, че се е появил самият Сергей Павлович Корольов – нашият велик художник създаде образа на главния дизайнер толкова точно и убедително.
На опашка за полет
Ето шестима кандидати. Кой ще стане първият до голяма степен се решава през януари 1960 г., когато главнокомандващият ВВС подписва заповед за назначаване на комисия за полагане на финални изпити. Капитаните В. Биковски, А. Николаев, П. Попович, старши лейтенантите Ю. Гагарин, Г. Нелюбов и Г. Титов трябваше да се явят на изпити .
Пръв пред комисията се явява Герман Титов. Той разказа не само за системите за управление на кораба, за конструктивните му особености, но и отговори на чисто „астрономически въпроси“.
След това се явяват на изпит Николаев, Нелюбов, Биковски, Попович и накрая Гагарин.
Нелюбов се отличава с това, че широко използва специална терминология. Попович се изсмя. На въпроса с кого би искал да полети в космоса, той отговори: със съпругата си. Между другото, съпругата му Марина Попович беше отличен пилот, тя постави много световни рекорди на различни видове самолети, но, за съжаление, така и не успя да изпълни мечтата си да лети в космоса … На изпита Юрий Гагарин отговори ясно и уверено както в астрофизиката, така и в дизайна на кораби.
Държавната комисия предложи следния ред на кандидатите за полет: Гагарин, Титов, Нелюбов, Николаев, Биковски, Попович. Решението беше под надслов „сови. тайна.“ Никой от кандидатите не знаеше за него. Просто им казаха, че и шестимата са издържали изпита.
Герой на Съветския съюз, пилот-изпитател Марк Галай , който беше член на Държавната комисия, припомни: „Сега често чуваме, че от самото начало е било очевидно за всички: Гагарин ще лети и само Гагарин. Това не е вярно. Виждате ли, Гагарин някак странно съчетава уникалност и ежедневие – черти, присъщи на всеки млад пилот от онова време. Той се открояваше с естествената си интелигентност. Усмивката му беше наистина очарователна. Но се страхувам, че тази усмивка замъглява личността в него, а личността беше много интересна. Той беше много добър психолог и имаше много добро чувство за хумор… И в същото време гледам тези шестима и си мисля, че мога да дойда във всяко въздушно поделение и да намеря същото. Те бяха нормални млади пилоти…“
Хам лети в космоса
Първият „астронавт“ обаче е бил … африканец. Именно той излетя в космоса на 31 януари 1961 г.
Хам е роден в Камерун, където е заловен от ловци. Той беше откаран във Флорида и там американските военновъздушни сили вече бяха купили, за да започнат подготовка за полет с ракета. Тренирал е 2 години.
Нашите биологични и медицински експерименти бяха проведени върху кучета. В Съединените щати приматите проправиха пътя към космоса. За първи път изстреляна на ракетен макак Алберт през 1958 г. Тя почина. Тогава се появи друг Алберт . По някаква причина експертите упорито наричаха своите субекти на теста с името Айнщайн .
Тези експерименти не бяха особено популярни в САЩ, докато не беше изстрелян първият изкуствен спътник на Земята. Сега стана ясно, че предстои полетът на човека. Суборбитален полет в космоса трябваше да направи шимпанзе Хем. Той беше обучен да натиска бутоните за управление. Ако сгреши, той получава токов удар по петите. На тренировка Хам ясно следваше всички команди. По време на полета обаче нещо се проваля в системата „улики“ и Хам получава непрекъснати електрически удари. И тогава капсулата се пръсна не в изчислената зона, обърна се и Хем започна да потъва. Но той беше спасен. Хам стана национален герой. Той беше настанен в зоологическа градина, където живя до 25-годишна възраст в чест и доволство. …Скок на човек в космоса за 15 минути – толкова трае суборбиталният полет над океана – беше планиран в САЩ на 20 април. Корабът Mercury трябваше да бъде пилотиран от Алън Шепърд . Следяхме внимателно всичко, което се случва отвъд океана. Малцина вярваха, че можем да изпреварим американците. Но това е друга история.
https://aif.ru
