Книжарница „Умберто и Ко.“ беше открита в София тази вечер. Тя носи името на италианския писател Умберто Еко, статуя на когото е позиционирана в пространството на сградата. Автор на произведението е скулпторът Борис Борисов, съобщи по време на събитието проф. Даниел Вълчев, който откри новото културно пространство.
„Искахме да има статуя на Умберто Еко, видяхме че няма никъде в света такава статуя и говорихме с художника Людмил Веселинов какво да направим така, че да се появи такава статуя“, разказа той. Отбеляза, че минавайки по пешеходната зона на булевард „Витоша“ е видял статуята на Алеко Константинов, чийто автор е Борис Борисов. Казах си, че това е нашият човек, свързахме се с него и той прегърна тази идея, посочи проф. Вълчев.
Той благодари на семейството си, на своя приятел и съдружник си Пейо Николов, на архитектите на сградата, в която се помещава книжарницата, на скулптора Борис Борисов, на художника Людмил Веселинов, на проф. Амелия Личева, доц. Дария Карапеткова и др.
В рамките на събитието той показа на присъстващите конферентна зала и кафене, част от „Умберто и Ко.“.
„Днес се открива това пространство, посветено на един от най-великите интелектуалци на нашето време – Умберто Еко. Име, което не само въплъщава ерудиция и страст към знанието, но и способността да съчетава култура и развлечение, размисъл и удоволствие, дълбочина и лекота“, каза Мария Маца, директор на Италианския културен институт в София. По думите ѝ със своите произведения като „Името на розата“ и „Махалото на Фуко“ писателят е показал, че всеки текст е лабиринт от значения.
Видео приветствие от италианския журналист, писател и преподавател Стефано Бартедзаги бе излъчено по време на събитието. Той е студент на Умберто Еко и автор на статии и книги по езикови въпроси, свързани с креативност, игрословици, нови медии.
Смятам, че това е един от най-стойностните наследници на Умберто Еко на съвременната литературна и интелектуална сцена не само защото му е бил дипломант, а и защото работи изключително много в посока играта на думи, експеримента с езика и изследването на това, което езикът умее да причинява на съзнанието, каза доц. Дария Карапеткова.
Според нея българите имаме грях към Умберто Еко по отношение на „Името на розата“. „През 1985 г., когато излиза първото издание на българския превод, в него в началото се говори за Прага, в пролога и има един пасаж, в който се казва: „Шест дни по-късно съветските войски нахлуха в злочестия град“. В първото българско издание това изречение липсва. То е добавено през 1993 г., мисля, във второто издание на романа“, разказа доц. Карапеткова.
На събитието присъстваха още правосъдният министър Георги Георгиев, Тома Биков, Владимир Зарев, Мирела Иванова, Димитър Ганев, Светлозар Желев, Бойко Василев, Цветанка Ризова и др.
