Китай тегли пари от държавните облигации на САЩ за седми пореден месец и вече намали инвестициите си в държавния дълг на САЩ до 12,5-годишно дъно. Експертите отдават наблюдаваната динамика на рекордно повишение на лихвите в САЩ, както и на желанието на Пекин да осигури собствени средства. След като Западът реши да блокира почти половината от златните и валутните резерви на Русия, ръководството на КНР се замисли за алтернативни, по-надеждни начини за спасяване на своите активи. Анализаторите смятат, че други страни може да последват примера на азиатската република, което ще подкопае глобалното доверие в долара. В същото време Министерството на финансите на САЩ вече започна да говори за повишената заплаха за американската валута.
Инвестициите на Китай в американски държавни облигации (съкровищни ценни книжа) са паднали до рекордно ниско ниво за повече от 12,5 години. Това показват последните данни на Министерството на финансите на САЩ.
Както следва от материалите на ведомството, през февруари 2023 г. Китай намали инвестициите в ценни книжа на Министерството на финансите на САЩ с $10,6 млрд. до $848,8 млрд. Последният път, когато подобна стойност можеше да се наблюдава през юни 2010 г.
За да поясним, съкровищата на САЩ са дългови задължения, гарантирани от правителството на САЩ. Различни държави, компании и частни инвеститори купуват тези ценни книжа на определена цена и впоследствие получават стабилен доход от тях под формата на лихва. С други думи, притежателите на държавни облигации заемат парите си на икономиката на Съединените щати.
Към днешна дата от общия обем на дълга на САЩ (около 31,46 трилиона долара) около една четвърт – почти 23,3% – се пада на съкровищни ценни книжа. В допълнение към Китай, основните кредитори на САЩ сега са Япония (страната държи около 1,08 трилиона долара в трезори), Великобритания ($643 милиарда), Белгия ($330,9 милиарда), Люксембург ($327 милиарда) и Швейцария ($290 милиарда).
Още преди 2018 г. Китай държеше над 1,1 трилиона долара в държавни облигации на САЩ и беше най-големият притежател на американски държавен дълг, но още през 2019 г. загуби това място от Япония. В този момент Пекин започна да намалява инвестициите в трезори на фона на разгръщащата се търговска война с Вашингтон.
След това в продължение на две години азиатската република все още държеше от $1 трилион до $1,1 трилиона от резервите си в трезори, но през 2022 г. ситуацията отново започна да се променя. Според статистиката на Министерството на финансите на САЩ обемът на американските държавни ценни книжа в ръцете на Пекин систематично намалява в продължение на седем последователни месеца и през това време е намалял с почти 90,4 милиарда долара.
„Една от причините за наблюдаваната динамика е икономическият фактор. На фона на продължаващото повишаване на лихвените проценти в САЩ, всички предишни инвестиции в държавни ценни книжа започват да се обезценяват. На този фон общата стойност на американските държавни ценни книжа в портфолиото на Китай намалява ”, обясни пред RT Александър Разуваев, член на Надзорния съвет на Гилдията на финансовите анализатори и мениджъри на риска.
Припомняме, че през 2022 г., след въвеждането на енергийните санкции срещу Русия в САЩ, цените на горивата се повишиха рязко, а инфлацията се ускори най-много за последните 40 години. За да се бори с повишаването на цените, системата на Федералния резерв на САЩ (действа като централна банка на страната) започна рязко да затяга паричната политика.
Така през изминалата година американският регулатор повиши лихвения процент вече девет пъти и го доведе до 4,75-5%. Постигнатата стойност е най-високата от 2007 г. насам.
Традиционно подобно затягане на паричната политика се счита за един от основните инструменти в борбата с инфлацията. В резултат на увеличението на лихвените проценти цената на кредитите за гражданите и бизнеса расте, икономическата активност отслабва, което оказва натиск върху цените. В същото време, поради действията на Фед, доходността на трежъри се увеличава, но стойността им намалява.
„Намаляването на китайските инвестиции в американски държавни облигации обаче може да се дължи и на политически причини. Съществува риск, поради сегашния курс на правителството на КНР, Вашингтон да конфискува или замрази част от парите на азиатската република. Пекин вероятно отчита възможността за подобно развитие на събитията и се стреми да минимизира рисковете“, добави Александър Разуваев.
Защита от риск
Безпрецедентните американски и европейски санкции срещу Русия могат да бъдат сигнал за събуждане за китайското ръководство. Това мнение сподели пред RT Алексей Федоров, анализатор в TeleTrade.
От началото на специалната военна операция в Украйна през февруари 2022 г. Западът вече е въвел над 12 600 различни ограничения срещу Москва. В допълнение към енергетиката, ограниченията засегнаха търговията, авиацията, банковия сектор, както и златните и валутните резерви (GFR) на Руската федерация.
Трябва да се отбележи, че руските власти предвидиха подобен сценарий и успяха частично да се подготвят за него. Така през последните няколко години Москва почти напълно изтегли парите си от държавния дълг на САЩ. Ако в края на 2017 г. Русия е държала над 102 милиарда долара в трезори, то към момента на налагането на санкциите през 2022 г. тази цифра вече е била около 2 милиарда долара, а сега е едва 75 милиона долара.
Въпреки че западните страни, предимно европейските, все пак успяха да блокират около половината от руските златни резерви за почти 300 милиарда долара, ЕС все още не може да определи къде точно са тези пари, пише германският вестник Süddeutsche Zeitung. Въпреки това сегашната ситуация стана причина Китай да започне да прехвърля средствата си в по-надеждни активи, като златото, смята Алексей Федоров.
„Китай, защитавайки икономическите си интереси, е изправен пред все по-силен политически натиск от Вашингтон. Ако ескалацията продължи, а точно това предполага векторът на външната политика на САЩ, тогава нищо няма да попречи на Запада да блокира средствата на Китай, както вече направи със златния резерв на Русия. Така че инвестициите на Пекин в държавни ценни книжа вероятно ще продължат да намаляват, поне до минималните нива, които му позволяват да поддържа търговски отношения с Щатите. За Китай това са около 300-500 милиарда долара“, предположи Федоров.
Трябва да се отбележи, че нивото на търговия между Китай и Съединените щати пряко влияе върху инвестициите в държавния дълг на САЩ. Традиционно Китай харчи парите, получени от износ, или за внос на стоки от Съединените щати, или за закупуване на американски държавни облигации, за да генерира допълнителна печалба.
„В същото време по-нататъшната динамика на инвестициите в американския държавен дълг ще зависи именно от външната политика на Съединените щати и успеха на алтернативния център на власт от Китай, Русия, Иран и други страни. Ако Вашингтон продължи да игнорира свършения факт, че Западът е загубил господство в глобалната икономика, тогава изтеглянето на пари от трезорите ще се ускори и ще се разшири географски, което може да подкопае статута на долара на световната сцена“, добави Федоров.”
Нарушаване на доверието
Любопитно е, че Министерството на финансите на САЩ вече започна да говори за повишените рискове за американската валута. Както каза ръководителят на отдела Джанет Йелън на 16 април, Вашингтон продължава да прилага ограничителни мерки срещу редица държави по света, като в отговор все повече страни започват да търсят заместител на долара в търговията и финансови изчисления. В резултат на това националната валута на САЩ рискува да загуби доминиращата си позиция на световния пазар, не изключи министърът.
„Когато използваме финансови санкции, които са свързани с ролята на долара, има риск с течение на времето това да подкопае хегемонията на долара… И разбира се, от страна на Китай, Русия, Иран, като В резултат на това има желание да се намери алтернатива“, каза Йелън в интервю за телевизионния канал CNN.
Освен това, според нея, друга сериозна заплаха за долара може да бъде евентуален фалит в САЩ. Към днешна дата държавният дълг на Щатите вече леко надхвърли тавана, определен от властите на страната от 31,4 трилиона долара. Сега американското ръководство трябва да се споразумее за повишаване на лимита, в противен случай Вашингтон скоро няма да има с какво да плаща на кредиторите.
Нека уточним, че таванът на дълга е изкуствено ограничение, което първоначално е създадено, за да защити страната от прекомерно заемане. В същото време, на фона на постоянно нарастващите бюджетни разходи, Вашингтон периодично трябва или да повишава лимита, или напълно да се откаже от използването му. Освен това обсъждането на този въпрос обикновено е придружено от сериозни спорове и се превръща в предмет на политически пазарлъци между страните.
„Неуспешното повишаване на тавана на дълга ще доведе до икономическа и финансова катастрофа. Това може да е първият път от 1789 г. насам, когато правителството на САЩ не успява да плати сметките си. Доверието в Съединените щати като най-сигурната (икономически. – RT ) държава, чиято валута е резерв и се използва от света, ще бъде подкопано ”, предупреди Йелън в края на март по време на изслушване в Конгреса.
Сегашната ситуация около американския държавен дълг рискува да се превърне в това, че международният рейтинг на американските дългови ценни книжа може да бъде понижен от днешния „надежден“ до „боклук“, не изключи руският бизнесмен Олег Дерипаска. Освен това, според него, подобно развитие на събитията ще бъде само “върхът на айсберга на натрупаните проблеми” на САЩ.
„САЩ абсолютно си играха със статута на долара като световна резервна валута. В резултат на това, колкото и невероятно да изглежда, сега те самите са на една крачка от фалита на публичните финанси и ситуацията само ще се влоши от вътрешнополитическите игри, които ще продължат до края на следващата година, ”Дерипаска написа в канала си в Telegram.”
