Израелски и китайски учени са открили необичаен хранителен орган при древно насекомо, който вероятно му е помогнал да оцелява в суровите условия на праисторическите гори преди около 100 милиона години. Изследователи от Телавивския университет и Нанкинския институт по геология и палеонтология са изследвали вкаменени насекоми, запазени в кехлибар от периода Креда – епохата, когато на Земята все още са живели динозаври.
Насекомите принадлежат към древна група, родствена на съвременните цикади, но са притежавали хранителен орган, който не се среща при нито един техен съвременен или изчезнал родствен вид. Заради дългия и гъвкав хобот, който често надвишавал дължината на тялото, учените дали на насекомото името „Ну-Ну“ (Noo-Noo) – на героя, наподобяващ прахосмукачка, от детския сериал „Телетъбис“.
В края на дългия хобот имало участък с множество фини гънки, наподобяващи хармоника, чиято функция дълго време е оставала неизвестна. Чрез сравнителен анализ на структурата на устния апарат и високорезолюционно 3D рентгеново изображение изследователите установили, че тези гънки са механична адаптация, която увеличавала гъвкавостта на тръбовидния орган, като същевременно го предпазвала от прегъване и деформиране.
В изследването си, публикувано в научното списание Insects, учените предполагат, че подобният на сламка хобот е позволявал на „Ну-Ну“ да прониква в дълбоки пукнатини на кората и други устойчиви растителни тъкани. По този начин насекомото вероятно е можело да достигне до проводящите тъкани, разположени дълбоко в растенията, което му е давало еволюционно предимство.
Изследователите са установили също, че върхът на хобота можел да се разширява подобно на дюбел и вероятно е помагал на насекомото да се закрепи към повърхността по време на хранене. Подобни гофрирани структури са се развили независимо и при няколко несвързани помежду си вида насекоми от периода Креда, което подсказва, че древните гори са създавали условия за развитието на подобни стратегии за хранене.
