Талантливата репортерка на „24 часа“ си отиде ден преди Цветница
В “24 часа” много от хората поставят медията на първо място. Това те учи на отговорност и дисциплина, както и да правиш определени осъзнати избори.
Клише, но в редакцията намерих не само колеги, от които вземам пример всекидневно, но и приятели. Ето защо искам да продължа да работя тук. Харесва ми да бъда машина за добре смлени новини.
Година след като става част от редакцията на “24 часа”, Калина Костова пише тези думи за рождения ден на вестника на 18 април. (Виж по-долу.) И в тях истински проличава как е успява да сбъдне голямата си мечта – да бъде журналист.
Нашата Калина Костова го направи, но остана завинаги на 27 години. Талантливата репортерка си отиде след тежка болест, но неочаквано за всички, ден преди Цветница – вечерта на 12 април.
Калина е едва от 3 години в “24 часа”, но остави забележителна следа на страниците на вестника и на сайта му, както и сред колегите си, защото беше сбъднала мечтата си да е журналист. Много искрена и откровена, тя все показваше колко добре се чувства в редакцията и как това е работата, за която винаги е мечтала. А красивата ѝ усмивка и безкрайната ѝ доброта заразяваха всички.
Тя става част от отдел “Оживление” на 1 август 2022 г. и много бързо прави прекрасно впечатление със задълбочените си статии и интервюта, както и с бързината, точността и работохолизма си. Една от задачите ѝ е да отразява всичко, което се случва в художественото изкуство и тя с искрена радост тръгна по галерии и ателиета, за да общува с артистите и техните произведения.
Така се раждат умните ѝ интервюта със скулптора Павел Койчев, с художника Емил Стойчев, с Вежди Рашидов, Греди Асса, Хубен Черкелов. Изкуството ѝ става все по-интересно и тя прави задълбочени разговори с Иглика Трифонова, Теодора Димова, Мария Бакалова, Валентина Радинска, Нина Димитрова, дори и с холивудския актьор Уилям Болдуин. “Кой да предположи, че в този живот ще интервюирам и Уилям Болдуин” – написа тогава Калина, която веднага след разговора си с актьора успя да напише интервюто и да влезе в съботния брой на вестника.
Освен това Калина отразяваше и медиите. Така след интервю с Бойко Василев водещият на “Панорама” се обади в редакцията, за да пита кое е това младо и умно момиче, което му е задало едни от най-смислените въпроси.
Отиде си нашата скъпа студентка, колега, журналист от “24 часа” Калина Костова. Почивай в мир! Винаги ще те помним с любов!
Това написа в профила си във фейсбук проф. Веселина Вълканова – декан на Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК) към Софийския университет “Св. Климент Охридски”. През 2021 г. Калина завърши бакалавър по журналистика във ФЖМК, а през 2022 г. завършва и магистратура по дигитален маркетинг към Стопанския факултет на Софийския университет. Калина е родена на 6 март 1998 г. в Силистра. Завършила е немска гимназия и владееше немски и английски език. Ходеше и в балетна школа.
Поклонението ще бъде на 14 април, понеделник, от 12,30 ч в залата до “Камъшит” в Силистра.
Приятелите и колегите от “24 часа” изказваме искреното си съболезнование на семейството и близките ѝ!
Венелина Гочева: Внезапният ѝ полет ни порази, но остава в семейството „24 часа“ с прекрасни текстове
Калина е едно от момичетата, които дойдоха за летен стаж в “24 часа” , Поли Хюсеин ги привлече с всичко смислено, което се случва извън политиката – в отдел “Оживление”. Калина работеше на пълни обороти. Никой от нас не предполагаше как е редувала медицинските процедури, планьорката, съботния брой, културната тетрадка “Арт” в четвъртък…
Затова и внезапният ѝ полет днес ни порази.
Преди много, много години Калина Костова беше любим редакционен псевдоним, когато върху една тема работеха няколко колеги.
Когато реалната Калина Костова се появи, истински бяхме щастливи. Калина си отиде с името си – на Цветница. Но остава в семейството “24 часа” с прекрасни текстове!
Калина Костова: От „Ужас, планьорка!“ до „Аз ще отида“
“Може ли някой да отиде на планьорка?” Това беше най-плашещото за мен изречение. Особено когато си репортер на 3 месеца. Първата ми планьорка – не знам къде да седна. Внезапно се озовавам до главния редактор – Борислав Зюмбюлев, отсреща са издателката Венелина Гочева и първият зам. главен редактор Юри Велев. Останалите лица се размиват, но помня, че всички столове в залата са заети. Стъписвам се. “Ами ако се изложа?” Вътрешно съм припаднала, външно – уж се държа на положение. За близо 2 г. житейски път из страниците на “24 часа” и немалко планьорки се оказа, че те не са чак толкова страшни. Все пак не един и два пъти се наложи да се изправя пред страховете си, заставайки срещу всички тези доказали се журналисти.
И ето тук е ключовата роля на “24 часа” – предава ти един и същи урок, докато не го усвоиш. Скачаме в яркосините, друг път в тъмните води на журналистиката, новините и личните истории и вече знаем – само изглежда трудно. Всеки път, в който чуя тихото подмолно гласче, шептящо ми, че няма да се справя, се потупвам по рамото и си повтарям “Не се страхувай да търсиш, предлагаш, да пишеш”. Защото знам, че зад мен стои още един родител – като “24 часа”, който подкрепя всяка твоя дума. И не ти се сърди много, ако сгрешиш.
Харесва ми да съм машина за новини
Отварям сайта на “24 часа” минимум по 20 пъти на ден. А докато пътувам, си купувам вестника. Когато гледам новини по телевизията, вече съм ги чула из редакцията или съм прочела в нашия сайт и вестник.
При едно от първите ми онлайн дежурства в 7,00 ч имаше новина, мисля, че беше за COVID, която бе качена в 4-5 ч сутринта. Някой колега се бе лишил от съня си, за да го направи.
Не знам кой е бил, но му се възхитих, защото си пролича отдадеността му към работата. Тук много от хората поставят медията на първо място. Това те учи на отговорност и дисциплина, както и да правиш определени осъзнати избори. Клише, но в редакцията намерих не само колеги, от които вземам пример всекидневно, но и приятели. Ето защо искам да продължа да работя тук. Харесва ми да бъда машина за добре смлени новини.
“24 часа” е и най-добрата школа. Динамично е и има стресови ситуации, но в един момент свикваш с тях, след това ти липсват.
Журналистиката умее да пристрастява, особено когато е качествена. За да ти се получат нещата обаче, се налага да скочиш с главата надолу. А тук получаваш тази възможност всеки ден. От теб зависи дали ще я сграбчиш, или не. За себе си съм разбрала, че не бих пропуснала нито една. А и наистина ми харесва да се сблъсквам с историите на останалите и да имам възможността да ги запечатам на хартия.
