КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 8 МАЙ

Президентът на Иран Махмуд Ахмадинеджад написва писмо до американския президент Джордж Буш, в което предлага “нови пътища” за разрешаване на нарастващото световно напрежение.
Това е първият път, когато ирански държавен ръководител официално се свързва с американски президент, откакто двете страни скъсват дипломатическите си отношения през 1980 г.

Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” започва специализирана операция срещу потребители в Интернет, свалящи и разпространяващи незаконно музика и филми.
Три дни по рано на 5 май при специализирана акция на ГДБОП (Главна дирекция за борба с организирана престъпност ) са арестувани трима от най-активните ъплоудъри на незаконни софтуер, филми и музика в българското интернет пространство. За една година те са качили 22 терабайта незаконна информация и са я предоставяли за споделяне с неограничен брой потребители.

Премиерът Сергей Станишев открива XXVI Международен пролетен панаир на потребителски стоки и технологии в Пловдив. На откриването присъстват още министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров, областният управител на Пловдив Тодор Петков, кметът на града д-р Иван Чомаков, бизнесмени, гости. На панаира са представени 706 български и 551 чуждестранни фирми.

Българския президент Георги Първанов е на работно посещение в Брюксел по покана на председателя на Европейската комисия Романо Проди. Целта на визитата е да се обсъди европейската интеграция на България в контекста на приемането на първите десет нови страни-членки и подготовката на годишния доклад на ЕК за напредъка на България. Проди потвърждава пълната си подкрепа България да бъде приета в съюза през 2007 г. Една от обсъжданите теми е въпросът за Международния наказателен съд /МНС/, определян като важен елемент от общата позиция на Европа. Председателят на Европейската комисията уверява, че участието на България във войната в Ирак няма да се отрази на присъединителния процес.
Георги Първанов обсъжда и членство на България в НАТО с генералния секретар на пакта лорд Джордж Робъртсън. Президентът се среща и с председателя на Европейския парламент Патрик Кокс и заместник- председателя на Европейския Конвент Джулиано Амато.

В Министерство на икономиката на България заместник министърът на икономиката Христо Михайловски и заместник министърът на външните работи на Литва Далия Грибаускайте подписват Споразумение за свободна търговия между двете страните.

Умира сър Алек Гинес – английски драматичен и кино-актьор, режисьор. Наречен е хамелеон заради редкия си дар да се превъплъщава. Негови творби са „Добри сърца и диадеми“ (1949 г.), „Пастор Браун“ (1955 г.), „Мостът на река Куай“ (1957 г.), „Лорънс Арабски“ (1962 г.), „Д-р Живаго“ (1965 г.), „Кромуел“ (1970 г.), „Междузвездни войни“ (1977-1983 г.), „Пътуване към Индия“ (1985 г.), „Кафка“ (1991 г.), „Чуждо поле“ (1993 г.), „Ням свидетел“ (1995 г.), „Денят на ескимоса“ (1996 г.).

XXXVIII Народното събрание приема Декларация за национално съгласие. Членството на страната в НАТО се определя като основен национален приоритет. Декларира се и стремежът към пълноправно членство на България в Европейския съюз и всички конкретни усилия в тази насока. Народните представители заявяват, че ще подкрепят споразуменията на България с международните финансови институции, включително и въвеждането на Валутен съвет, ще подкрепят ускореното и реално възстановяване собствеността на земеделските земи и създаване условия за ефективното им използване. Ще застанат зад решителната борба с престъпността и особено с организираната престъпност и корупцията. Народното събрание поема отговорност и че ще отвари досиетата на политиците, висшите магистрати и администратори, за да неутрализираме тяхната зависимост от бившите служби за сигурност.

Сключена е Спогодба за търговия, търговски и икономически отношения между България и Европейската икономическа общност. Спогодбата влиза в сила на 1 ноември 1990 г. и предвижда постепенно елиминиране на количествените ограничения за българския внос в Общността и предоставяне на взаимни отстъпки в сферата на търговията със селскостопански стоки.
България установява дипломатически отношения с Европейската общност през август 1988 г. В края на годината на 22 декември 1990 г. Седмото Велико народно събрание приема решение, че България желае да стане пълноправен член на ЕО. На 1 октомври 1991 г. Европейският съвет взима решение за начало на предварителни разговори с България за сключване на Европейско споразумение за асоцииране и в София е открито представителство на Европейската комисия, изпълнителен орган на Европейската общност.

Естонският парламент гласува за промяна на името на страната на Република Естония от Естонска съветска социалистическа република. Източноевропейската страна със столица Талин е с площ 45 227 кв. км. и население над 1 530 000 жители. Административно страната е разделена на 15 уезда. Законодателният орган е еднокамарен парламент. Естонците населили днешната си земя в началото на средните векове. Към 1080 г. са покорени от датския крал Кнут IV, а през 1347 г. падат под немско владичество, продължило до 1559 г. През ХVI в. шведите завзели страната на естонците и през 1660 г. окончателно я присъединяват към Швеция. През 1721 г. след Северната война по Нищатския мирен договор Естония е присъединена към Русия. След Втората световна война е в състава на СССР. През 1992 г., след като страната става независима, е приета нова конституция. Президент става Л. Мери, който е преизбран през 1996 г. Проведени са и парламентарни избори, които са спечелени от Отечествената партия, която печели изборите и през 1995 г.

Националният Олимпийски комитет на СССР официално обявява решението си за бойкот на Олимпийските Игри в Лос Анджелис. Актът е последвано от всички социалистически страни, с изключение на Румъния.

Народното събрание приема проекта за нова конституция. Решено е приемането й да стане чрез референдум. На тържествено заседание на V Народно събрание на 18 май е обявено приемането на новата конституция. Тя влиза в сила същия ден с публикуването й в „Държавен вестник“ и е обявена за основен закон за изграждането на „развито социалистическо общество“. В нея БКП се провъзгласява за „ръководна сила на обществото и държавата“, а НРБ – за „социалистическа държава“. Създава се нов висш постоянно действащ държавен орган – Държавен съвет, който „съединява вземането на решения с тяхното изпълнение“ и на практика измества парламента и правителството от върховното положение, което конституцията им е отредила.

В Москва се срещат ръководителите на пет източноевропейски страни (България, ГДР, Полша, Съветския съюз и Унгария) и осъждат Пражката пролет.

Със заповед на министъра на вътрешните работи Дико Диков (на снимката) се ликвидира трудовата група край Ловеч. На 5 април Политбюро на ЦК на БКП разглежда резултатите от извършената проверка в „трудовата група край гр. Ловеч“, т. е. в лагера, където общата цифра на починалите от тежкия режим и в резултат на убийства е 147 души. Най-много убийства са извършени от август до ноември 1961 г. През март 1962 г. след получени сигнали Политбюро назначава комисия начело с Борис Велчев да разследва ситуацията в лагера. На заседанието от 5 април Политбюро осъжда извращенията и взема решение за незабавното му закриване. На 23 април са освободени всичките 30 жени от „трудовата група“ в с. Скравена, а до края на месеца от Ловеч са освободени 209 мъже, а 5 са предадени на съд.

Умира Хуго Алвен- шведски композитор и диригент. Той е роден на 1 май 1872 г. е Стокхолм. Учи в родния си град, в Германия, Франция и Белгия. От 1903 г. е преподавател по композиция в Стокхолмската консерватория. От 1910 г. до 1939 г. е в Музикалния факултет на Упсалския университет, където ръководи студентския хор „Орфей“ (до 1947 г.). Включва фолклорни елементи в творчеството си, като открива с това нов етап в шведската симфонична музика. Автор е на балетите „Високият крал“ (1923 г.), „Блудният син“ (1957 г.), на 12 кантати, 5 симфонии, на камерни произведения, на музика към драматични спектакли и филми.

Роден е Франко Барези – италиански футболист. Дебютира в състава на „Милан“ през 1977 г., където играе повече от 20 години. Четирикратен национален шампион от 1979 г. насам, 2 пъти поред печели КЕШ (1988 г. и 1989 г.). През 1989 г. завоюва и Междуконтиненталната купа. Барези взима участие в 4 световни първенства и записва 77 участия в националния отбор на Италия.

В периода 8 – 18 май се провежда европейско първенство по баскетбол в Лодз (Полша), където българският женски отбор става шампион.

На корицата на френското списание “Elle” излиза първата фотография на 15-годишната Бриджит Бардо, след което започва нейната артистична кариера и утвърждаването й като секс-символ на 60-те години на ХХ век. Френската актриса не се снима от 1973 г. Тя основава благотворителен фонд за защита на животните. Бриджит Бардо е автор на книгата с мемоари „Инициали Б. Б.“ (1996 г.). Част от филмографията й включва: „И Бог създаде жената …“, „Парижанката“, „Искате ли да танцувате с мен?“ , „Истината“ , „Бабет отива на война“, „Частен живот“ , „Презрението“, „Булевардът на Рома“ и др.

Хитлеристка Германия подписва безусловната си капитулация пред силите на съюзниците, с което завършва Втората световна война. За Вермахта своя подпис слага върховният главнокомандващ на немската армия фелдмаршал Кайтел, за СССР – маршал Жуков, а за съюзните британо-американски сили – английският маршал Тедъл.

Роден е Гари Глитър (псевдоним на Пол Френсиз Гед) – английски рок музикант. Той е един от представителите на т.нар. „глем-рок“ в Англия в началото на 70-те години. Започва кариерата си в началото на 60-те години под името Пол Рейвън, а по-късно като Пол Мънди участва в рок-операта „Исус Христос супер-звезда“. Сменяйки доста псевдоними, той постига успех през 1972 г. като Г. Глитър. До 1976 г. прави хитове, снима филми и концертира. След криза се оттегля от рок-сцената през 1980 г. В средата на 80-те години Гари Глитър прави неуспешен опит да възвърне популярността си.

Махатма Ганди започва своята гладна стачка като мирно неподчинение на британските власти в Индия. Той е един от ръководителите на индийското национално-освободително движение. През 1891 г. завършва право в Лондон и става адвокат в Бомбай. От 1893 г. до 1914 г. Ганди живее в Южна Африка, където се заема със защитата на 150 000 индийци, заселени в тази страна. По време на Англобурската (1899-1902 г.) и Англо-зулуската войни (1906 г.) създава санитарни отряди от индийци за помощ на англичаните, за да докаже лоялността им към Британската империя. Въпреки това Ганди е душата на индийското националистическо движение против английското владичество. Той е лидер на партията ИНК. Учението му става програма за националноосвободителната борба на Индия. След извоюване на независимостта и разделянето й на 2 държави- Индийски съюз и Пакистан Ганди се обявява срещу започналите индо-мюсюлмански погроми. Той е убит на 30 януари 1948 г. в Делхи от членове на индуските шовинистични организации.

Умира Петър Тодоров Гудев – политически и държавен деец. Роден в с. Градец, Сливенско през 1862 г. Следва право в Париж, като защитава и докторат. След като се завръща в България става адвокат. Член е на Народнолибералната партия и редактор на печатния орган на партията в. „Нов век“. След смъртта на Д. Петков Гудев е назначен за министър-председател, едновременно с това е и министър на вътрешните работи за периода 3 март 1907 г. – 16 януари 1908 г. След това се оттегля от политическия живот и се отдава на журналистическа дейност. Народен представител е в IХ, Х, ХI, ХII и ХIII Обикновено народно събрание, като на последното е и председател.

В София пристига извънредният пратеник на Секретариата на ОН Рене Шарон за проучване на бежанския въпрос. Той дава положителна оценка на българското искане за заем.

Във виенския Бургтеатър Менча Кърничева застрелва Тодор Паница. Смъртната присъда е произнесена още след ноември 1907 г., когато в София по заповед на Яне Сандански Паница убива Борис Сарафов и Иван Гарванов.
Годеницата на Иван Михайлов полага клетва като член на ВМРО на 15 март 1924 г. Тя поддържа връзка със семейството на Паница и изчаква удобен случай, за да изпълни присъдата. След убийството сама се предава на властите и се стреми да привлече обществения интерес към причините за убийството и към съдбата на Македония.

В София започва да излиза вестник „Истина“. Католическият орган е спрян от печат на 8 септември 1944 г. Отговорен редактор е Г. Петков. П. П. Иковски, В. Чапликов, Ф. Томич са редактори.

В „Държавен вестник“ е публикуван Закон за Военната академия. На 11 декември 1911 г. с доклад до държавния глава цар Фердинанд І военният министър генерал Никифор Никифоров прави аргументирано предложение за основаването на Военна академия. Месец по-късно докладът за създаването на Военната академия е одобрен от цар Фердинанд І и законопроектът е внесен за разглеждане и утвърждаване от Народното събрание. На 1 март 1912 г. е гласуван от народните представители, а на 20 април с Указ № 26 цар Фердинанд І утвърждава Закона за Военната академия. На 12 юни 1912 г. с Постановление на Министерския съвет са утвърдени първият Правилник на Военната академия, Учебен план и Инструкция за конкурсните изпити, които от 6 юли влизат в сила.

Умира Пол Еужен Анри Гоген – френски живописец, постимпресионист. Като морски офицер, през 70-те години на XX век напуска Франция и се преселва на о-в Таити, Полинезия. Там изобразява хармонията между човека и природата, бита на народите на Океания. Изкуството на Гоген влиза в историята като първата съзнателна вълна на реакция срещу импресионизма. Влиянието му е многообразно и особено силно в първите години на ХХ век – върху постимпресионистите, традиционалистите и др. Сред най-известните му картини са: „Видение след проповед“ (1888 г.), „Жълтият Христос“ (1889 г.), „Жена, държаща плод“ (1893 г.).

Роден е Христо Николов Каварналиев – български художник. Той завършва Художествено-индустриалното училище в София (днес Художествена академия) при Ив. Мърквичка, след което Специализира в Берлин. Каварналиев рисува предимно морски пейзажи и композиции със сюжети от живота на рибарите с маслени бои, темпера и гваш. В някои от творбите му има социални моменти. Умира на 18 май 1951 г. във Варна. По-известни негови произведения са: “Морска вълна”, “Морски вълни”, “Край морския бряг”, “Морски пейзаж с гемия”, “Брези край Варна”, “Морски пейзаж”, “Бурно море”, “Развълнувано море”, “Пристанище Хамбург”, “Балчик”, “Каварна” и др.

Роден е Цветан Николов Минков (псевдоним на А. Казимирски)- български литературен критик и белетрист. Той завършва славянска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Сътрудничи в списанията: “Демократически преглед”, “Българска мисъл”, “Училищен преглед”, “Библиотека български писатели” и др. Освен това редактира в. “Глобус”, библиотека “Книга” и библиотека “Родна книга”. Минков е автор на очерците: “Хр. Ботев” (1925 г.), “Д. Дебелянов” (1926 г.), “Българска народна поезия” (1934 г.), на романите: “Цар Симеон” (1928 г.), “Кърджалии” (1935 г.), “Три синджира роби” (1935 г.), “Очерки по българска литература” (1946 г., 1948 г.), подбира и издава сборник с народни песни “Мене ме, мамо, змей люби” (1956 г. ) и том 12 от “Българско народно творчество” (1963 г.). В съавторство съставя справочника “Бълг. писатели” (1961 г.).Цветан Минков умира на 5 март 1967 г. в София.

Умира Ахмед Мидхат Паша – велик везир на Османската империя. Той е един от създателите на младотурското движение и основател на Младотурската партия. Привърженик е на идеята за стопански, политически и административни реформи. Мидхат Паша предлага да се въведат подобрения в условията за съществуване на немюсюлманските народи в империята и имотните им представители да се допуснат до властта. Той е един от авторите на закона за вилаетите (1864 г. ). Като валия на Дунавския вилает (1864-1868 г. ) взема мерки за развитието на търговията, занаятите и земеделието, полага грижи за общественото строителство. През 1868 г. Мидхат Паша е назначен за председател на новосъздадения Държавен съвет и участва в създаването на първата турска конституция 1876 г. Той е привърженик на движението “Нови османи”. Като противник на абсолютизма е преследван и изгонен от империята. По-късно е реабилитиран. Мидхат Паша застава начело на преврата срещу султан Абдул Азис, за което е заточен в Йемен и е удушен по указание на Абдул Хамид II.

Роден е Хари С. Труман- президент на САЩ. Той участва в Първата световна война 1914-1918 г., след което работи като съдия и председател на окръжния съд в щата Мисури. За периода 1934-1944 г. е сенатор, а от януари 1945 г. е вицепрезидент. През април 1945 г. той заема президентския пост и стои начело на страната до януари 1953 г. През август 1945 г. Труман дава заповедта за атомната бомбардировка на японските градове Хирошима и Нагасаки. Той участва в Потсдамската среща и подписва Потсдамските споразумения. След Втората световна война САЩ започва да оказва икономическа помощ за възстановяване на разрушената от войната икономика на западноевропейските страни- доктрина “Труман” и план “Маршал”. Труман организира борбата на американското общество срещу комунизма и се приема законът “Маккарти”. 33- ят президент на САЩ умира на 26 декември 1972 г. Канзас-сити, щата Мисури.

Спрян е от печат обществено-политическия вестник „Целокупна България“. Изданието е първият печатен орган на Либералната партия в Княжество България. След закриване на Учредителното събрание на 20 юни 1879 г. започва да излиза 2 пъти седмично в Търново под редакцията на Петко Славейков. В програмата на вестника залягат две основни задачи – да защитава Търновската конституция и да отстоява българското национално единство. За осъществяване на българското национално единство вестникът разчита на Русия. Изданието се обявява срещу консервативното правителство на Т. Бурмов и остро критикува нарушенията на Търновската конституция. С идването на власт на Либералната партия през март 1880 г. изданието става официоз. В авторския колектив влизат и Ст. Стамболов, Ив. Славейков и Св. Миларов.

Умира Гюстав Флобер- френски писател. Роден в семейство на лекар на 12 декември 1821г. в Руан. Завършва Руанския лицей и постъпва в юридическия факултет на Парижкия университет. През 1844 г. прекъсва обучението си в поради нервно заболяване и се заселва в неголямото си имение, където живее до смъртта си. В Круасе Флобер създава основните си произведения. Първите му литературни опити са повестите “Мемоари на безумците” и “Ноември” – написани в духа на романтизма. Писателят отстъпва от романтическите позиции в ранния си роман “Възпитание на чувствата”, а окончателно се разделя с романтичните си идеали след революционните събития във Франция от 1848-1851 г. През 1857 г. излиза романът “Мадам Бовари. Провинциални нрави” – плод на 6-годишен труд и шедьовър на световната литература. Властите определят книгата като “безнравствена” и дават нейния автор под съд. През 1858 г. Флобер пътешества из Алжир и Тунис, където събира материали за романа “Саламбо”. Следващият му роман “Възпитание на чувствата” е посветен на съвременните френски събития: революцията от 1848 г. и нейното поражение и установяването на диктатурата на Наполеон III 1851 г. През 1874 г. писателят публикува поемата в проза “Изкушението на св. Антоний”. Творческия му път завършват “Три повести” и романът “Бувар и Пекюше”. Флобер съставя неголям по обем сатиричен “Лексикон на азбучните истини. Той е признат за един от най-добрите писатели – стилисти и става образец на плеяда талантливи писатели след него, някои от които, като Мопасан, учи непосредствено на писателско майсторство.

В хода на Априлското въстание въстаническите сили постигат частичен успех срещу войските на Хафъз паша в района на Стрелча. Същия ден Тосун бей напада Клисура.

Умира Тодор Луков Лефтеров – участник в национално-освободителното движение. Той завършва търговска академия в Манчестър, Англия. След завръщането си в България основава читалища в няколко села и ръководи умело самообразованието на младежите. Работи като учител в с. Михалци. Лефтеров постъпва в четата на поп Харитон и загива в Дряновския манастир в сражението с турците.

Умира Джон Стюарт Мил- английски философ и политолог, един от водещите представители на класическата икономика. Баща му, Джеймс Мил, близък приятел на Бентам, сам се занимава с образованието му вкъщи, като подготвя доста наситена програма. Мил започва да изучава гръцки език от 3-годишна възраст, за да се достигне до политическа икономия 10 години по-късно. Икономическите му познания се базират на изучаването на Принципите на Рикардо, които баща му публикува под заглавие “Elements of Political Economy” (1821 г.). Докато придружава баща си при пътуванията му, свързани със задълженията му в Източноиндийската компания, и включвайки се в движенията за политическите реформи по онова време, Мил започва да проявява специален интерес към философията и политическите науки. Пише статии по проблемите на правата на жените, логиката, утилитаризма и свободата. Но най-големият му принос е свързан с икономиката, където е направил много повече от собственото си скромно определение – изясняване идеите на Смит и Рикардо. В забележителната си книга “Essays on Some Unsettled Questions of Political Economy”, написана още когато Мил е на 23 години, се развива теорията за реципрочното търсене, Тази теория обяснява съотношенията при търговията между отделните страни, в случай че те следват правилото за сравнителното предимство. Мил лансира също така идеята за сроковете на търсене, усъвършенства закона на Сей и е автор на една от рай-ранните теории за търговския цикъл, която обвързва с намаляването на цените. На проблемите на икономиката е посветена и книгата му “Principles of Political Economy with Some of Their Applications to Social Philosophy”, публикувана през 1848 г. и претърпяла 7 издания още докато Мил е жив. Тази книга се превръща в основното учебно пособие по икономическа проблематика във Великобритания и остава такава до появата на трудовете на Маршал през 1890 г. Книгата съдържа редица новелистични елементи. В нея за първи път се води дискусия по идеалистичния социализъм (Сент Симон и Фурие), главно под въздействието на Хариет Тейлър, която по-късно става съпруга на Мил. В същото време в нея са очертани и икономически концепции, които по-късно се превръщат в основни теории. За първи път в тази книга се разглеждат въпросите за алтернативните разходи, икономии от мащаба, проблема за смесените разходи и дискриминацията по полов признак на пазара на труда. Претенциите на Мил, че е създал окончателен вариант на теорията за стойността, предизвикват присмех у някои от последователите му, особено у Джевънс, но не може да се отрече, че в много отношения Маршал е негов последовател.

Река Искър залива Самоков и предизвиква сериозни разрушения в града.

За антиреволюционна дейност в Париж е гилотиниран Антоан-Лоран Лавоазие. Заповедта за екзекуцията е издадена от Конвента. През 1796 г. той е реабилитиран. Френският химик е един от създателите на модерната химия, основана върху закона за съхранението на материята и на термохимията. Той определя състава на въздуха и открива ролята на кислорода при дишането и при горенето. Участва в научната комисия, натоварена да изработи метрична система. Лавоазие е автор на класическия курс „Начален учебник по химия“ (1789 г.). Като предприемач откупва събирането на данъци в Северна Франция.
Негови трудове са: „Върху потенето на животните“, „Върху естеството на водата“, „Опити с диаманта“, „Върху горенето на фосфора и на сярата“, „Върху въглеокиса“, „Опити върху платината“, „Опити върху етера“ и др. От 1768 г. Антоан-Лоран Лавоазие е член, от 1785 г. и председател на Парижката АН.

Роден е фелдмаршал Иван Фьодорович Паскевич – руски военен, кавалер на Георгиевския кръст. През 1800 г. завършва Пажеския корпус в Санкт Петербург, след което участва в Руско- турската война (1806-1812 г.), в Отечествената война и похода в Европа (1812-1813 г.). По време на Кримската война той е главнокомандващ руските войски на Западното направление на дунавския театър на военните действия. Паскевич поддържа борбата на българите за национално освобождение и приема много български доброволци в руската армия. Умира на 20 януари 1856 г.

В Англия е приет Актът за супремацията, с който кралица Елизабет I става глава на Англиканската църква. Държавната религия в Англия датира от управлението на Хенри VIII. Кралят влиза в спор с папа Климент VII, защото не успява да получи от него разтрогването на брака си с Катерина Арагонска. Затова решава да застане начело на английската църква. Едуард VI потвърждава това разцепление. Католичката Мария Тюдор иска да унищожи делото на двамата си предшественици, но пролятата от нея кръв допринася само за по-голямата неприязън към католицизма. Затова кралица Елизабет с много голяма лекота получава одобрението на Тридесет и двата члена на „Веруюто“ на англиканската църква. Възприемат се някои протестантски вярвания, но запазват много сходни точки с католичеството, особено йерархията. В англиканската църква причестяването се приема по един и същ начин, както от обикновените вярващи, така и от пасторите.
Представителката на английския абсолютизъм Елизабет I значително засилва централизираната администрация, въвежда ред във финансовото ведомство и окончателно утвърждава протестантството в умерена англиканска форма. Църквата е напълно подчинена на държавата.

Испанският пътешественик Ернандо де Сото открива река Мисисипи. Най-голямата река в САЩ е дълга 3 950 км, а с Мисури на изток – 6 420 км. Началото си води от езерото Итаска (Минесота), минава през Сейнт Пол, Сейнт Луис, Ню Орлиънс и се влива в Мексиканския залив чрез широка делта. По-важни притоци на Мисисипи са Мисури, Арканзас и Червена река.

Обсаденият от англичаните Орлеан е напълно освободен от въстаническата армия на Жана д’Арк. Именно след това събитие народът започва да я нарича Орлеанската дева. Тя е родена в лотарингско селце, пострадало от войната. Фанатично религиозна, уверява хората, че й е предначертано да освободи Франция. С големи усилия успява да убеди дофина Карл да започне военни действия през февруари 1429 г. След редица победи Орлеанската дева повежда армията към Реймс, в който на 17 юли 1429 г. коронова дофина Карл, като Карл VII. Размахът на народната война и огромната популярност на Жана д’Арк плашат краля и придворната аристокрация и впоследствие тя е отстранена от ръководството на военните действия. На 23 май 1430 г. по време на едно от излизанията на французите от обсадения Компиен героинята попада в плен на бургундците, които я предават на англичаните. Църковният съд в Руан я обвинява в ерес и я изгаря на кладата. През 1456 г. във Франция е организиран нов процес, на който е реабилитирана. През 1920 г. Жана д’Арк е канонизирана от Католическата църква.

Умира Папа Йоан II- първият, който сменя името си, след като е ръкоположен за епископ. Той заема папския престол на 2 януари 533 г. Избран е след безпрецедентен период от 2 и половина месеца, през който римския престол е вакантен заради борбата между отделни групировки. Йоан II се опитва да наложи ясни правила за избора на папа. Балансира между остготския крал на Италия Аталарих (526-534 г.) и източния император Юстиниан I (527-565). Той е сред малкото папи, които се конфронтират със свой предшественик по доктринални въпроси. Йоан II утвърждава императорския едикт от 15 март 533 г., с който т. нар. теопсахитска формула („Един от Троицата е в плът пострадал“) е обявена за православна, макар че папа Хормизд (514-523 г.) я отхвърля с аргумента, че може да бъде тълкувана двусмислено.