КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 7 ФЕВРУАРИ

0
1630

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1478 г.Роден е Томас Мор 1812Роден е Чарлс Дикенс 1904 г.В Балтимор избухва най-големият пожар в САЩ 1906 г.- Роден е Олег Антонов – руски авиоконструктор 1921 г. – В сградата на Народното събрание е открит Вторият църковно-народен събор 1924 г. – Правителството на Бенито Мусолини официално признава СССР 1992 г. — В Маастрихт е подписан Маастрихтският договор, с който се създава Европейският съюз 2000 г.В Брюксел България и Румъния се договарят за изграждане на мост над река Дунав при Видин-Калафат 

2000 г.

В Брюксел България и Румъния се договарят за изграждане на мост над река Дунав при Видин-Калафат, но остават нерешени проблемите за финансирането на строителството и за преноса на електроенергия от Румъния за Турция.

 

1999 г.

Умира Хюсеин бин Талал – крал на Йордания. През 1952 г. емир Абдулах е убит и крал става Хюсеин ибн Талал. По време на управлението на крал Хюсеин, Израел завладява част от територията на Йордания и гр. Ерусалим; Йордания приема част от палестинските бежанци от Ливан; Националната харта, приета през 1991 г. утвърждава плурализма; на 26 октомври 1994 г. е подписан мирния договор между Йордания и Израел, след който двете страни установяват дипломатически отношения.

 

1992 г.

В Маастрихт (Холандия) министрите на външните работи и финансите на 12 страни подписват договор за създаване на Европейския Съюз. Договорът е в сила от 1 ноември 1993 г., изменен с договора от Амстердам от 2 октомври 1997 г., който е в сила от 1 май 1999 г. Договорът е кулминация на политическото обединение на държавите на Европейската общност (ЕО), на икономическа интеграция и на други интеграционни области. За първи път държавите поемат задължението за създаване на Европейски съюз (ЕС) чрез единна структура, включваща 3 стълба: интеграционните общности (Европейската общност за въглища и стомана, създадена през 1951 г. с Парижкия договор, ЕВРАТОМ и Европейската икономическа общност, наречена вече Европейска общност, създадени през 1957 г. с Римските договори ); обща политика в областта на външните отношения и сигурността (ОПОВОС); сътрудничество в областта на вътрешните работи и правосъдието (СОВРП). С Договорът от Маастрихт се създава единна система на органите на ЕС – Европейски парламент, Съвет на ЕС, Европейска комисия, Европейски съд, Европейска сметна палата и др. Създава се икономически и валутен съюз и се въвежда единно гражданство. Въвежда се и фигурата на омбудсмана в Европейския парламент. Определят се минималните компетенции в областта на културата, здравеопазването, защитата на потребителя, трансевропейски мрежи, индустриалната политика и др.

 

1991 г.

Членове на ИРА обстрелват резиденцията на министър-председателя на Великобритания на Даунинг-стрийт 10, с което прекъсват заседанието на Джон Мейджър и членовете на кабинета.

 

1989 г.

Умира Васил Георгиев Акьов (6.06.1924, Дупница – 7.02.1989, София) – български литературен критик, автор на романи, повести и киносценарии. Автор на “Република на смъртните” (повест, 1966 г.), “И дойде денят” (роман, 1967 г.), “Светове” (критика, 1968 г.), “Джокерите” (роман, 1977 г.). Сценарист на : “Птици и хрътки” (1969 г.), “И дойде денят” (1973 г.), “Тигърчето” (1973 г.), “Пантемей” (1978 г.), “Къщата” (1979 г.).

 

1984 г.

Американският астронавт Брус Макендлес за първи път излиза в открития космос без предпазен пояс.

 

1964 г.

“Бийтълс” заминават на турне в Америка. В Ню Йорк на летище “Кенеди” те са посрещнати от хиляди почитатели.

 

1960 г.

Умира Игор Василевич Курчатов – руски физик, първият организатор и ръководител на научните изследвания по атомна наука и техника в СССР. Член е на Академията на Науките на СССР (1943 г.). Ученик и съратник на А. Ф. Йофе. Курчатов открива ядрената изомерия (1935 г.). Под негово ръководство е създаден първият ускорител на елементарни частици в СССР (1939 г. , Ленинградски физико-технически институт); открито е спонтанното деление на атомните ядра на урана (1940 г., с Г. Ф. Флеров). Основател и директор е на Института по атомна енергия (1943 г.), ръководител на т. нар. “Уранов проблем” – работа по създаването на атомна бомба. Под ръководството на Курчатов са създадени първият в Европа ядрен реактор (влиза в действие на 30.12.1946 г. в 18 ч московско време), първата в Европа атомна бомба (1949 г.) и първата в света термоядрена бомба (1953 г.).

 

1941 г.

Британците завземат Бенгази в Либия за първи път. Владеят града до април, но са принудени да се евакуират, като завземат града повторно през декември.

 

1940 г.

Създадена е редакцията на Би Би Си в България.
Би Би Си е радио-телевизионна компания създадена през 1922 г., като първата частна радиопредавателна компания във Великобритания. Би Би Си се ръководи от Кралска харта. Предавания на чужди езици се излъчват от 1938 г. Популярни български коментатори са Петър Семерджиев и Георги Марков, а след 1990 г.- П. Увалиев. Центърът на Би Би Си в София е първият и единствен извън Великобритания. На 23 декември 2005 г. българската редакция на радио Би би Си е закрита. Последното предаване е излъчено на същата дата в 18 часа българско време.

 

1940 г.

Състои се премиерата на анимационния филм на Уолт Дисни “Пинокио”. “Пинокио” става вторият пълнометражен анимационен филм на Дисни.

 

1932 г.

Роден е Алфред Уордън – американски астронавт, подполковник от ВВС на САЩ. Уордън завършва Военната академия на САЩ през 1955 г., а през 1963 г. – Мичиганския университет. Служи в различни авиационни части на САЩ. През 1965 г. той завършва училището за подготовка на астронавти към НАСА. Лети в Космоса от 26 юли до 7 август 1971 г. заедно с Д. Скот и Дж. Ървин на борда на космическия кораб “Аполо-15”. Уордън пребивава 145 часа и 16 минути в окололунна орбита, извършва фотографиране, сондиране и наблюдение на Луната. Той пръв излиза в открития Космос (за 18 мин).

 

1927 г.

Роден е Душан Вукотич- хърватски режисьор. Един от създателите на Загребската анимационна филмова школа. Режисжор на: “Ерзац” (“Оскар”, 1962 г.), “Игра” (1963 г.), “Опера Кордис” (1968 г.), “Кузнечик” (1975 г.), “Галактически гости” (1981 г.).

 

1924 г.

Правителството на Бенито Мусолини официално признава СССР. Мусолини е италиански политически и държавен деец. Той започва политическата си дейност като социалист, но е изключен от Италианската социалистическа партия през 1914 г. През 1919 г. основава фашистка партия. Взема властта в страната в края на октомври 1922 г. и установява диктаторски режим. Заедно с Адолф Хитлер е един от главните виновници за избухването на Втората световна война. През юли 1943 г. е свален от власт чрез държавен преврат, организиран от маршал Бадолио, след което е хвърлен в затвор. Със съдействието на хитлеристите е освободен и застава начело на т. нар. Италианска социална република в Северна Италия. През 1945 г. е заловен от италиански партизани, осъден на смърт и екзекутиран.

 

1922 г.

Мария Кюри е избрана за член на френската Академия на науките.
Мария Кюри е френска физичка и химичка, полякиня по произход. Тя е първата жена професор в Парижкия университет. Заедно със съпруга си П. Кюри открива през1898 г. радия и полония. Получава (съвместно с П. Кюри и Х. Бекерел) Нобелова награда през 1903 г. Успява да получи чист радий през1910 г. и на следващата 1911 г. е удостоена с втора Нобелова награда за химия. Основава и ръководи Радиевия институт в Париж, където работят дъщеря й Ирен Жолио-Кюри и зет й Фредерик Жолио-Кюри. Мария Кюри умира от лъчева болест. Тя е член на 85 научни организации в света и на Международната комисия за интелектуална собственост към ООН.

 

1921 г.

В сградата на Народното събрание е открит Вторият църковно-народен събор, в състав от 280 делегати (128 духовници и 152 миряни), в който участват и 75 представители на епархиите, останали извън границите на държавата. Правителствен представител е Недялко Атанасов с помощник Христо Стоянов. Продължава на сесии до 14 февруари 1922 г. и изработва проект за нов Екзархийски устав.

 

1920 г.

Умира Александър Василиевич Колчак – руски военен деец, адмирал (1918 г.). Командва Черноморския флот през 1916-1917 г. От 1918 г. до 1920 г. взема участие в Гражданската война като “върховен управител на Руската държава”. Поддържа силите на Антантата в Сибир, Урал и Далечния изток. Под негово командване се намират около 400 000 души. Разстрелян по постановление на Иркутския ВРК.

 

1917 г.

Умира Василий Фьодорович Ошанин -руски учен ентомолог и пътешественик. Завършва Московския университет (1865 г.), работи в Туркестан (1872-1906 г.). Извършва изследвания върху систематиката и географското разпространение на истинските полутвърдокрили (дървениците) и равнокрилите насекоми. Съставя систематичен и географски каталог на палеоарктическите истински полутвърдокрили, цикадовите и листните бълхи (повече от 5 000 вида). Описва много видове насекоми, живеещи в Средна Азия и централна зона на Европейска Русия. През 1878 г. ръководи експедиция в Памир, която открива хребета Петър I и ледника Федченко.

 

1914 г.

Изработен е Правилник за раздаването на помощите за бежанците, отпуснати от XV ОНС. Правителството се опитва да се справи с бежанския въпрос. Проблемът с българските бежанци възниква в резултат на масовия приток на българи от Македония, Източна и Западна Тракия, Добруджа и Западните покрайнини, останали вън от пределите на свободната българска държава след ревизирането на Санстефанския мирен договор от западноевропейските велики сили и последвалите Букурещки мирен договор, Цариградски договор и от Ньойския мирен договор.
Първият приток от български бежанци пристига в страната през 1878-1879 г. след изтеглянето на руските войски от южните български земи и потушаването на Кресненско-Разложкото въстание 1878-1879 г. Извършеното през 1885 г. Съединение на Източна Румелия с Княжество България става повод за рязка промяна в отношението на османското правителство към многобройното българско население, живеещо в Източна Тракия. В отговор на акции, предприемани от Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Одринско, местното българско население е подлагано на жесток терор, което принуждава не малка част от него да търси спасение в България.
След неуспешния край на Илинденско-Преображенското въстание в страната пристига нова голяма бежанска маса от Македония и Одринско. До избухването на Балканската война броят на бежанското население в България възлиза на около 120 000 души. Нов, още по-голям приток от български бежанци приижда от територията на съседните балкански страни след военния погром на България в Междусъюзническата война и Първата световна война.

 

1912 г.

Умира граф Дмитрий Алексеевич Милютин – руски военен и държавник, ген.-фелдмаршал, член-кореспондент (1853 г.). Почетен член на Петербургската АН, професор. През 1861 г. е министър на войната. След поражението на Русия в Кримската война като военен министър провежда реорганизация на армията и прокарва закон (пръв в Русия) за задължителна военна служба (1874 г.). По време на Руско-турска война (1877-1878 г.), след неуспешния 3-ти щурм на Плевен, решително се обявява против отстъпление и по негово настояване се организира обсадата на Плевен. От 1881 г. е в оставка, живее в имението си в Семеиз.

 

1906 г.

Роден е Олег Антонов – руски авиоконструктор. Под ръководството на Антонов са създадени десетки самолети, сред които са: едномоторният “Ан-2” и пътническият “Ан-24”, тежките транспортьорни самолети “Ан-12”, “Ан-22” (“Антей”) и “Ан-124” (“Руслан”).

 

1906 г.

Роден е Пу И – последният китайски император от манджурската династия Чинг. Династията Чинг (1644-1912 г.) възстановява китайската империя. Към 1900 г. Китай е разделен на сфери на влияние, като европейските сили изискват да им се предоставят специални права. След множество опити за реформи династията Чинг е свалена през 1912 г. и Сун Ят-Сен е назначен за президент на републиката.

 

1904 г.

В Балтимор избухва най-големият пожар в САЩ, след пожара в Чикаго от 1871 г., унищожава повече от 2600 сгради.

 

1901 г.

Започва да функционира Школа за запасни подпоручици с командир майор Димитър Стойчев. Първоначално е създадено Военно учебно заведение за подготовка на офицери от запаса, в което имат право да се обучават младежи със средно и висше образование, които отбиват редовната си военна служба. След подготовката си в школата получават званието “старшини–школници” и продължават да служат в редовете на Българската армия. Изграждането на школата започва на 1 декември 1889 г., когато към Военното училище в София се създава курс за подготовка на запасни офицери. През 1901 г. се открива и Школа за обучение на запасни подпоручици в пехотата. Три години по-късно започва да действа и Школа за запасни подпоручици в артилерията. През 1908 г. двете школи се обединяват в ШЗО. Седалището на школата е в с. Княжево. На 2 юни 1945 г. школата е преименувана в НШЗО “Христо Ботев”. През 1950 г. е преместена от София във Велико Търново. През 1961 г. школата се установява в Плевен.

 

1898 г.

В Париж започва съдебен процес срещу писателя Емил Зола, обвинен в оскърбяване на френските власти в статията “Обвинявам” публикувана във вестник “Орор” на 13 януари 1898 г. относно делото Драйфус. За тази публикация Зола е осъден на затвор. Алфред Драйфус е френски офицер, заподозрян като автор на писмо, в което се съобщава на чужд агент за изпращането на тайни военни документи. През 1894 г. е осъден от военен съд на вечно заточение и изпратен на Дяволския о-в (Кайена). След застъпничеството на видни французи и главно на Емил Зола процесът на Драйфус е 2 пъти ревизиран, след което той е оправдан и върнат на служба през 1906 г.

 

1892 г.

Със заповед № 150 се обявява Правилник за издаване и редактиране на списание ”Военен журнал” и вестник ”Военни известия”.
Началото на военния печат в България е поставено на 28.04.1888 г., когато с приказ № 234 на военния министър се създава редакционен комитет на списание “Военен журнал”. През февруари 1892 г. в София се появява вестник “Военни известия”. Правилник за издаване и редактиране на списание ”Военен журнал” и вестник ”Военни известия” задължава всеки офицер, военен чиновник, войскова част, служба или учреждение да бъдат абонати на тези две издания.

 

1885 г.

Роден е Синклер Луис – американски писател. Негови романи са “Главната улица” (1920 г.), “Бабит” (1922 г.), “Ероусмит” (1925 г., съвместно с П. де Крайф, награда “Пулицър”, от която белетристът се отказва). Автор е на книгите: “Додсуърт” (1929 г. ), “У нас това е невъзможно” (антиутопия, 1935 г. ), “Гидеон Плениш” (1943 г.), “Боготърсачът” (1949 г.), “Светът е така голям” (1951 г.), есето “Страхът на американците пред литературата” (1930 г.). През 1930 г. е удостоен с Нобелова награда за литература, с което става първият американски писател, получил наградата.

 

1883 г.

Роден е Борис Денев (Б. Д. Чоканов) – български пейзажист и военен художник. Учи в Мюнхен. Като военен художник изработва ценна сбирка рисунки от нашия и чуждите фронтове. Произведения: “Йов”, “Тутракан”, “Почивка”, “Влизане в Призренското поле”, “Минаване Шар планина”, “Трапезица”, “Канджа махала в Търново”, “Есен”, “Под Царевец” и др.Умира на 31 декември 1969 г.

 

1882 г.

Роден е генерал-майор Тодор Георгиев. Той завършва Военното училище в София и Генералщабна академия в Санкт Петербург. Участва в Балканските войни 1912–1913 г. и в Първата световна война 1914–1918 г. След световната война заема различни командни длъжности. От 1934 г. до 1936 г. е началник-щаб на армията. Георгиев е автор на трудове и статии по стратегия и оперативно изкуство в периодичния военен печат.

 

1878 г.

Умира Пий IX – граф Джовани Мария Мастай-Ферети- римски папа от 1846 г. до 1878 г. Пий IX е папа най- продължително в историята на папството. Той се стреми особено силно към светската власт. През 1864 г. публикува т. нар. “Силабус” (“Списък на съвременните заблуждения”). Пий IX свиква първия Ватикански събор (1869 г.), който провъзгласява догмата на непогрешимостта на папата. Някои от неговите съвременници го наричат “основател на съвременното папство”.

 

1878 г.

Жители на Горна Джумая (Благоевград) връчват на руския военен губернатор в София молба за изпращане на отряд, който да освободи града.
Благоевград е наследник на старото тракийско селище Скаптопара, възникнало на това място във връзка с минералните извори. Градът се споменава за първи път под името Джумая в документ през 1502 г. В периода на османското владичество е важна попътна крепост, с преобладаващо турско население. През Възраждането градът се развива като занаятчийски и търговски център. През XVII век монаси от Рилския манастир откриват килийно училище. През втората половина на XVIII и началото на XIX век градът се развива като голям занаятчийски и търговски център. След Берлинския договор Горна Джумая остава в пределите на Турция.. Градът е освободен на 5 октомври 1912 г., по време на Балканската война. През 1950 г. градът е преименуван на Благоевград.

 

1876 г.

Умира Партений Зографски, ученик на Димитър Миладинов. Зографски получава последователно средно и висше богословско образование в Атина, Одеса, Кишинев, Киев и Москва. Известно време е възпитател на императорските деца в Петербург. Партений Зографски е сред участници в борбата за църковно-национална независимост. Като епископ в Кукуш той въвежда българския език в училищата и в църквите. От 1867 г. до 1874 г. е нишавски митрополит в Пирот. Умира в Цариград.

 

1870 г.

Роден е Алфред Адлер – австрийски очен лекар, психиатър, психолог, създател на школата на индивидуалната психология (наричана Адлерова психология). Адлер завършва висше образование във Виенското медицинско училище, след което работи като очен лекар. През 1902 г. Адлер се присъединява към Виенското психоаналитично общество на Зигмунд Фройд. От 1910 г. Адлер става президент на обществото. През 1908 г. той предлага като допълнение към Фройдовите сексуални инстинкти идеята за агресивните инстинкти. През 1911 г. се оттегля и създава Общество за свободни псохоаналитични изследвания, преименувано през 1913 г. на Общество за индивидуална психология. През 20-те години на XIX в. Адлер се интересува и от профилактиката на комплекса за малоценност. Обучава учители на детска психология във Виенския педагогически институт, където е преподавател. Основните му съчинения са : “Изследване на органната малоценност и нейната психична компенсация” (1907 г.), “Невротичният характер” (1912 г.), “Разбиране на човешката природа”.

 

1866 г.

Роден е генерал-майор Иван Стойков. Завършил е Военното училище в София. През 1905 г. завършва и Генералщабната академия в Торино. По време на Балканските войни 1912–1913 г. е началник-щаб на 9-та Пехотна дивизия. След въвличането на България в Първата световна война 1914–1918 г. е командир на 1-ва Конна бригада, с която воюва при Трън и Прищина. През ноември 1915 г. е назначен за командир на Конната дивизия, с която превзема Охрид. От май 1916 г. командва новосформираната 2-ра Конна дивизия. От края на май 1917 г. е начело на 9-та Дивизионна област и е председател на Главната реквизиционна комисия.

 

1857 г.

В Русия е издаден указ за изграждането на първата железопътна мрежа.

 

1855 г.

Сключен е първият руско японски договор за съвместно владение на Сахалин.
Сахалин е остров край източните брегове на Азия, Сахалинска област на Русия. Бреговете му се мият от Охотско и Японско море. Той е открит от европейците през ХVII в. Русия започва да го изследва от ХIХ в. (според Руско-японски договор от 1875 г. руско владение). След Руско-японската война от 1904-1905 г. Портсмутският договор дава Южен Сахалин на Япония. През 1945 г. е върнат на СССР. На 2 февруари 1946 г. е издаден указ за формиране на Южно-Сахалинска област в състава на Хабаровска област в РСФСР. Център на областта е град Тойохаре, като тя включва Южен Сахалин и Курилските острови. На 2 януари 1947 г. с указ на Върховния съвет на СССР се постановяват съвременните граници на областта, която се отделя от Хабаровска област и се обединява.

 

1846 г.

Роден е Владимир Егорович Маковски – руски живописец, академик (1873 г.). Автор е на картини от градския бит (“Обяснение”, 1889 г.-1891 г.), платна на социално-критически теми (“Банков крах”, 1881 г.), образи на революционната интелигенция (“Вечеринка”, 1875 г.-1897 г.).

 

1845 г.

Роден е Фьодор Иванович Успенски – руски историк византолог и славист; академик (1900 г.). Директор на основания от него Руски археологически институт в Истамбул. От 1894 г. до 1914 г. ръководи научно археологически експедиции в Мала Азия, Сирия, Палестина, България и др. С големи заслуги за проучването на Плиска, Мадара и Преслав. Автор е на около 200 научни труда, в които изследва важни проблеми от социално-икономическа и обществена-политическа история на Византия. Създател и пръв главен редактор на авторитетното научно списание “Византийский временник”. Трудове: “История на Византийската империя” (1913-1948 г.; 1995 г.), “Към историята на селското земевладение във Византия” (1883 г.), “Очерк върху историята на византийската култура” (1891 г.), “Образуване на Второто българско царство” (1879 г.) и др.

 

1824 г.

Роден е Уилям Хъгинс – английски астроном, член (от 1865 г.) и президент (1900-1905 г.) на Лондонското Кралско дружество. Един от първите, използвали спектралния анализ и фотографията в астрономията. През 1864 г. установява съществуването на газови мъглявини; изследва химичния състав на звездите. През 1868 г. определя лъчевите скорости на редица ярки звезди според спектралните им линии. Доказва, че спектърът на кометите се различава от спектъра на газовите мъглявини по съществуването на въглеродни пояси в тях. Хъгинс е един от първите, наблюдавали протуберансите на Слънцето извън затъмненията. Фотографира слънчевата корона извън затъмнение (1882 г.). Изследва спектъра на радия (1902-1905 г.).

 

1812 г.

Роден е Чарлс Дикенс – английски журналист и писател. Автор е на множество романи “Коледни разкази”, “Дейвид Копърфийлд”, “Малката Дорит”, “Приключенията на мистър Пикуик” и др. Много от произведенията му са преведени на български език.

 

1792 г.

Австрия и Прусия сключват съюз за борба против Франция.

 

1792 г.

Състои се премиерата на операта на Доменико Чимароза “Тайният брак”
Доменико Чимароза е италиански композитор. Музикалното си образование получава в Неаполитанската консерватория. Учи композиция при Николо Пичини, който го насочва към оперното творчество. Спечелва си името на талантлив композитор след поставянето на операта “Чудноватостите на графа” (1772 г.). Създава около 50 комични опери, между които “Веселите шеги на Стелидаура”, “Джанина и Бернардоне”, “Импресариото в затруднение”, “Артаксеркс” и “Италианката в Лондон”. През 1789 г. Чимороза заминава за Русия, където в продължение на 3 години работи като придворен композитор и диригент. Напуска Русия, на път за родината си минава през Виена, където е поканен за дворцов композитор. Там написва своето най-значително произведение – операта “Тайният брак”. През 1793 г. се връща в Неапол; работи като диригент и учител по музика. По време на революционните движения в Неапол взема активно участие в тях и написва патриотичен химн, за който по-късно е осъден на смърт. По настояване на обществеността присъдата е заменена с изгнание. Отправя се отново към Петербург, но по пътя заболява внезапно и на 11 януари1801 г. умира във Венеция.

 

1655 г.

Роден е Жан Ренар – френски драматург и автор на комедии. Негови филми са “Любовни безумия” и “Единственият наследник”.

 

1478 г.

Роден е Томас Мор – английски хуманист, държавник и писател, един от създателите на утопичния социализъм. Мор завършва Оксфордския университет (1492-1494 г.). В периода 1510-1518 г. е помощник-шериф на Лондон, а от 1523 г. до 1529 г. е председател на Лондонската община. От 1529 г. до 1532 г. е канцлер на Англия. Като католик той отказва да съдейства на краля да стане върховен глава на Англиканската църква, за което е обвинен в държавна измяна и е затворен. По -късно заради това си действие е канонизиран от Католическата църква. В съчинението “Утопия” издадено през 1516 г. в Лувен Мор описва фантастичния о. Утопия, където няма частна собственост, битът и средствата за производство са обобществени, трудът е задължение на всеки, а разпределението на благата е според потребностите. Мор е приятел на Еразъм Ротердамски, на когото посвещава съчинението си “Похвала на глупостта”.

Календарът е на  Агенция “Фокус”